Дан Браун
Изгубеният символ (128)

126

Библиотеката в Дома на Храма беше най-старата обществена читалня във Вашингтон. На елегантните лавици имаше над четвърт милион тома, сред които рядък екземпляр от „Ахиман Резон, тайните на един подготвен брат“. Освен това тук бяха изложени безценни масонски накити, ритуални предмети и дори книга, ръчно отпечатана от Бенджамин Франклин.

Малцина обаче изобщо обръщаха внимание на любимото съкровище на Лангдън в тази библиотека.

„Илюзията“.

Соломон отдавна му беше показал, че от определен ъгъл читателската маса и златната настолна лампа създават специфична оптична илюзия… за пирамида и блестящ златен пирамидион. Според Питър илюзията винаги му напомняла, че тайните на масонството са напълно видими за абсолютно всеки, ако ги гледа в нужната перспектива.

Тази нощ обаче тайните на масонството се бяха материализирали по най-явен начин. В момента Лангдън седеше срещу почитаемия майстор Питър Соломон и Масонската пирамида.

Питър се усмихваше.

— „Думата“, за която спомена, Робърт, не е легенда. Тя е реалност.

Професорът го зяпна.

— Но… не разбирам. Как е възможно?

— Какво ти е толкова трудно да приемеш?

„Всичко!“, искаше да отговори Лангдън, докато търсеше в очите на стария си приятел някакъв намек за здрав разум.

— Значи вярваш, че Изгубеното слово съществува… и притежава някаква сила, така ли?

— Огромна сила — отвърна Соломон. — То притежава способността да преобрази човечеството, като отключи Древните тайни.

— Някаква си дума? — предизвика го Робърт. — Питър, не мога да повярвам, че една дума…

— Ще повярваш — спокойно заяви масонът.

Лангдън го гледаше мълчаливо.

— Както знаеш — продължи Соломон, изправи се и закрачи около масата, — отдавна е предсказано, че ще настъпи ден, когато Изгубеното слово ще бъде намерено… ден, когато то ще бъде извадено на бял свят… и човечеството пак ще има достъп до неговата забравена сила.

Ученият си спомни лекцията на Питър за Апокалипсиса. Макар много хора грешно да тълкуваха тази дума като катастрофален край на света, тя буквално означаваше „разбулване“ — предреченото от древните разкриване на велика мъдрост. „Настъпващата ера на просвещение“. Въпреки това не можеше да си представи, че такава огромна промяна ще бъде предизвикана от… една дума.

Соломон посочи каменната пирамида на масата до златния пирамидион.

— Масонската пирамида. Легендарният сюмболон. Тази нощ той е събран на едно място… и завършен. — Възрастният масон почтително вдигна пирамидиона и го постави върху пирамидата. Тежкият златен връх тихо изщрака, когато застана на мястото си. — Тази нощ, приятелю, ти постигна нещо, което не е правено никога досега. Сглоби Масонската пирамида, разчете всички шифри и накрая разгада… ето това.

Той извади един лист и го сложи на масата. Лангдън позна символите, които беше подредил с помощта на квадрата на Франклин. Бе го проучил набързо в Залата на Храма.

— Любопитен съм дали можеш да разчетеш тези символи — каза Питър. — В края на краищата, ти си специалистът.

Робърт погледна квадрата.

„Хередом, циркумпункт, пирамида, стълбище…“

Ученият въздъхна.

— Както сигурно виждаш, Питър, това е алегорична пиктограма. Езикът й явно е метафоричен и символичен, а не буквален.

Соломон се подсмихна.

— Задай елементарен въпрос на специалист по символика… Добре, кажи ми какво виждаш.

„Наистина ли иска да го чуе?“ Лангдън придърпа листа.

— Ами, преди малко го прегледах и накратко, виждам, че този квадрат е рисунка… изобразяваща небе и земя.

Питър изненадано повдигна вежди.

— Така ли?

— Естествено. Най-отгоре имаме думата „Хередом“, „Свещеният дом“, което тълкувам като Божия дом… или небето.

— Добре.

— Сочещата надолу стрелка след Хередом означава, че останалата част от пиктограмата явно е в областта под небето… тоест… на земята. — Погледът на Робърт се плъзна към долния край на квадрата. — Най-долните два реда, тези под пирамидата, представляват самата земя, terra firma, сушата, най-долната от всички части на космоса. Напълно логично тези долни части съдържат дванайсетте древни астрологически знака, изобразяващи прастарата религия на онези първи хора, които наблюдавали небето и открили Божията ръка в движението на звездите и планетите.

Соломон притегли стола си по-близо и проучи квадрата.

— Добре, какво друго?

— Голямата пирамида се издига от земята на основата на астрологията… — продължи Лангдън, — извисява се до небето… вечният символ на изгубената мъдрост. Тя е запълнена с великите философии и религии на историята… египетска, питагорейска, будистка, хиндуистка, ислямска, юдейско-християнска и така нататък, и така нататък… всички се издигат нагоре, сливат се, минават през преобразяващия портал на пирамидата… където накрая се обединяват в една-единствена философия на човека. — Той замълча за миг. — Едно-единствено универсално съзнание… всеобща представа за Бог… изобразена от древния символ над пирамидиона.

— От циркумпункта — каза Питър. — Универсалния символ на Бог.

— Точно така. Циркумпунктът през цялата история е означавал всички неща за всички хора — той е богът на слънцето Ра, алхимическото злато, всевиждащото око, точката преди Големия взрив…

— Великият архитект на вселената.

Робърт кимна. Беше се сетил, че Питър навярно е използвал същия аргумент в Залата на Храма, за да представи циркумпункта за Изгубеното слово.

— И накрая? — попита Соломон. — Стълбището?

Лангдън погледна изображението на стълбището под пирамидата.

— Питър, сигурен съм, знаеш по-добре от всички, че това символизира витото стълбище на масонството… водещо от земния мрак към светлината… като стълбата на Яков, издигаща се до небето… или човешкия гръбнак, който свързва тленното тяло с вечния ум. — Той замълча за миг. — Що се отнася до останалите символи, явно са смесица от небесни, масонски и научни знаци, които потвърждават Древните тайни.

Приятелят му поглади брадичката си.

— Чудесна интерпретация, господин професоре. Съгласен съм, естествено, че този квадрат може да се разчете като алегория, и все пак… — Очите му загадъчно проблеснаха. — Тези символи разказват още една история. Много по-съдържателна.

— Нима?

Соломон отново започна да се разхожда около масата.

— По-рано тази нощ в Залата на Храма, докато си мислех, че ще умра, погледнах квадрата и някак си успях да надзърна зад метафората, зад алегорията, в самото сърце на посланието на символите. — Той замълча и рязко се обърна към Лангдън. — Този квадрат разкрива точното място, където е скрито Изгубеното слово.

— Пак ли почваш? — Ученият се размърда на стола си, внезапно уплашен, че травмата от преживяното е увредила разума на Питър.

— Робърт, легендата винаги е описвала Масонската пирамида като карта, изключително конкретна карта, която може да отведе достойните при Изгубеното слово. — Соломон посочи квадрата пред Лангдън. — Гарантирам ти, тези символи са точно каквито ги представя легендата… карта. Конкретна схема, разкриваща точно къде ще открием стълбището, което се спуска до Изгубеното слово.

Професорът се засмя нервно и каза по-предпазливо:

— Даже да вярвах в Легендата за Масонската пирамида, тези символи не може да са карта. Погледни ги. Изобщо не приличат на карта.

Питър се усмихна.

— Понякога човек само трябва леко да промени гледната точка, за да види нещо познато в съвсем нова светлина.

Лангдън отново погледна квадрата, ала не забеляза нищо ново.

— Ще ти задам един въпрос — рече Соломон. — Знаеш ли защо, когато полагаме крайъгълни камъни, ние масоните ги поставяме в североизточния ъгъл на сградата?

— Естествено. Защото североизточният ъгъл посреща първите лъчи на утринното слънце. Това е символ на способността на архитектурата да се издига над земята към светлината.

— Вярно е — потвърди Питър. — Тогава защо не потърсиш първите лъчи светлина ето тук? — Той посочи квадрата. — В североизточния ъгъл.

Робърт отново погледна листа и се съсредоточи върху горния десен или североизточен ъгъл. Символът в ъгъла беше 4.

— Сочеща надолу стрелка — каза той, докато се опитваше да разбере какво има предвид приятелят му. — Което означава… под Хередом.

— Не, Робърт, не под — поправи го Соломон. — Мисли. Този квадрат не е метафоричен лабиринт. Той е карта. А в картите сочещата надолу стрелка означава…

— Юг — сепнато възкликна Лангдън.

— Точно така! — Възрастният масон се усмихна възбудено. — На юг! На картата долу е юг. Нещо повече, на картата думата „Хередом“ няма да е метафора на небето, а име на географско място.

— Домът на Храма ли? Искаш да кажеш, че картата сочи… на юг от тази сграда?!

— Слава на Бога! — засмя се Соломон. — Най-после огря светлина.

Лангдън се съсредоточи върху картата.

— Но, Питър… даже да си прав, това „на юг от тази сграда“ може да е навсякъде по меридиан, дълъг над трийсет и осем хиляди километра.

— Не, Робърт. Забравяш легендата, според която Изгубеното слово е заровено във Вашингтон. Това значително скъсява разстоянието. Легендата също твърди, че върху отвора на стълбището има голям камък… и че на него е написано послание на древен език… нещо като знак, за да могат достойните да го открият.

Професорът не можеше да приеме всичко това за сериозно и макар че не познаваше Вашингтон достатъчно добре, за да си представи накъде се пада юг спрямо сегашното им местоположение, беше съвсем сигурен, че няма никакъв огромен камък с надпис върху подземно стълбище.

— Посланието на камъка е пред очите ти — каза Питър и посочи третия ред на квадрата. — Ето това е надписът, Робърт! Ти разгада загадката!

Озадачен, Лангдън разгледа седемте символа.

„Разгадал ли съм я?“ Нямаше абсолютно никаква представа какво означават тези седем съвсем различни символа и знаеше със сигурност, че не са написани никъде в американската столица… най-малко пък върху гигантски камък над стълбище.

— Питър, не виждам това да хвърля каквато и да е светлина върху проблема. Не ми е известен никакъв камък във Вашингтон, носещ такова… послание.

Соломон го потупа по рамото.

— Минавал си покрай него и никога не си го виждал. Това се отнася за всички ни. А той ще ни избоде очите, също като самите тайни. И тази нощ, когато видях седемте символа, в един миг разбрах, че легендата е вярна. Изгубеното слово наистина е заровено във Вашингтон… и до него наистина води дълго стълбище, скрито под огромен надписан камък.

Лангдън смутено мълчеше.

— Робърт, според мен тази нощ ти заслужи правото да узнаеш истината.

Ученият впери очи в него, опитваше се да осмисли току-що чутото.

— Значи ще ми кажеш къде е заровено Изгубеното слово, така ли?

— Не — усмихна се Соломон и се изправи. — Ще ти покажа.

 

 

След пет минути Лангдън закопчаваше предпазния си колан на задната седалка на джипа до Питър Соломон. Симкинс седна зад волана. От отсрещния край на паркинга към тях се насочи Сато.

— Господин Соломон? — каза директорката, когато се приближи; палеше цигара. — Току-що се обадих по телефона, както ме помолихте.

— И? — попита Питър през отворения прозорец.

— Наредих да ви осигурят достъп. За кратко.

— Благодаря.

Японката впери любопитен поглед в него.

— Трябва да отбележа, че молбата ви е крайно необичайна.

Соломон загадъчно сви рамене.

Тя го остави, заобиколи от страната на Лангдън и почука с кокалчетата на пръстите си по прозореца.

Робърт го спусна.

— Професор Лангдън — без нито нотка сърдечност заяви директорката на СЗС. — Вашата помощ тази нощ, макар и неохотна, беше решаваща за успеха ни… и затова ви благодаря. — Дръпна силно от цигарата и издуха дима настрани. — Един последен съвет обаче. Следващия път, когато висш ръководител от ЦРУ ви каже, че е застрашена националната сигурност… — Черните й очи проблеснаха. — Оставете глупостите в Кеймбридж.

Той отвори уста да отговори, но директор Иноуе Сато вече се беше обърнала и вървеше към очакващия я хеликоптер. Симкинс погледна през рамо. Лицето му беше безизразно.

— Готови ли сте, господа?

— Само един момент — отвърна Соломон, извади малко парче тъмен плат и го подаде на Лангдън. — Робърт, преди да идем където и да е, искам да си сложиш това.

Озадачен, ученият разгледа плата. Беше черно кадифе. Когато го разгъна, разбра, че държи масонска превръзка за очи, традиционна при посвещаване в първата степен. „Какво значи това, по дяволите?“

— Предпочитам да не виждаш къде отиваме — прибави Питър.

— Искаш да ми завържеш очите, така ли?

Соломон се ухили.

— Тайната си е моя. Правилата също.