Дан Браун
Изгубеният символ (39)

36

— За бога, какво… — Андерсън замалко не изпусна фенера и отстъпи назад.

Сато за пръв път тази вечер изглеждаше изненадана.

Тя насочи пистолета към отсрещната стена и даде знак на Андерсън отново да я освети. Началникът на охраната се подчини. Въпреки голямото разстояние на слабата светлина бледнееше призрачно лице, което ги гледаше с безжизнените си орбити.

„Човешки череп“.

Беше върху паянтово дървено писалище, поставено до отсрещната стена. До черепа лежаха две кости от човешки крака, както и други предмети, педантично подредени като някакво чудато светилище — старинен пясъчен часовник, кристална гарафа, свещ, две панички със светъл прах и лист хартия. На стената до писалището беше подпряна страховита коса, чието извито острие се смяташе за атрибут на Смъртта.

Сато влезе в стаята.

— Хм, виж ти… изглежда, Питър Соломон крие повече тайни, отколкото предполагах.

Андерсън кимна и пристъпи след нея.

— А си говорим за скелети в килера! — Вдигна фенера и освети останалата част от стаята. — Ами тая воня? — сбърчи нос началникът. — От какво е?

— Сяра — безизразно отговори Лангдън иззад него. — На писалището би трябвало да има две панички. В тази отдясно има сол. А в другата — сяра.

Сато смаяно се завъртя.

— Откъде знаете, по дяволите?!

— Защото, госпожо директор, по целия свят има точно такива стаи.

Един етаж над подсутерена служителят в охраната на Капитолия Нунес придружаваше Уорън Белами по дългия коридор, който минаваше по цялата дължина на източния сутерен. Можеше да се закълне, че току-що е чул три приглушени изстрела някъде отдолу. „Невъзможно“.

— Вратата на подсутерена е отворена. — Белами посочи напред.

„Странна вечер, наистина — помисли Нунес. — Никой не ходи долу“.

— Веднага ще проверя какво става — каза той и посегна към радиостанцията си.

— Заемете се с изпълнението на задълженията си — спря го Белами. — Нататък ще се оправя без вас.

Младият мъж го изгледа притеснено.

— Сигурен ли сте?

Уорън Белами решително постави длан върху рамото му.

— Момче, работя тук от двайсет и пет години. И сам мога да намеря пътя.