Дан Браун
Изгубеният символ (90)

88

„Времето изтича“.

Нола Кей вече беше на ръба и третата чаша кафе, която пиеше в момента, започваше да я разтърсва като електрически ток.

„Още нито дума от Сато“.

Накрая телефонът й иззвъня и тя се хвърли да отговори.

— Се Зе Се. Тук Нола.

— Нола, обажда се Рик Париш от Системна сигурност.

Криптоаналитичката увеси нос. „Не е Сато“.

— Здрасти, Рик. Какво има?

— Исках да ти съобщя, че нашият отдел може би разполага с информация, свързана с това, върху което работиш тази нощ.

Нола остави кафето. „Откъде знаеш върху какво работя тази нощ, по дяволите?“

— Моля?

— Извинявай, в момента правим бета тест на новата програма — поясни Париш. — Тя постоянно засича номера на твоя терминал.

Нола разбра за какво говори. Управлението разработваше нов софтуер за „интеграционно сътрудничество“, предназначен незабавно да уведомява различните отдели в ЦРУ, когато случайно обработват сходни инфо полета. В тази епоха на терористични заплахи ключът към предотвратяването на катастрофите често се изразяваше в елементарното съобщение, че някой колега през две стаи анализира точно ония данни, които ти трябват. Що се отнасяше до Нола, този софтуер повече ги разсейваше, отколкото да им помага.

— Да бе, забравих — отвърна тя. — За какво става дума? — Беше сигурна, че никой друг в сградата не знае за тази криза, камо ли да работи по нея. През последните часове бе използвала компютъра само за да направи историческа справка на Сато по езотерични масонски въпроси. Въпреки това трябваше да играе играта.

— Ами, сигурно не е важно, но преди малко засякохме един хакер и програмата за интеграционно сътрудничество ми препоръчва да ти съобщя тая информация.

„Хакер ли?“ Нола отпи глътка кафе.

— Слушам те.

— Преди около час гепихме един тип, казва се Зубианис, опитваше се да проникне във файл от една наша вътрешна база данни. Той твърди, че му платили да свърши тая работа, че нямал представа защо му плащат да проникне точно в тоя файл и изобщо, че файлът е в сървър на ЦРУ.

— Добре.

— Разпитахме го и го освободихме. Но сега идва най-странното. Същият файл, който се мъчеше да отвори той, по-рано тази вечер е бил маркиран от търсачка във вътрешната ни мрежа. Като че ли някой е влязъл в системата ни, пуснал е търсене по ключови думи и е задействал защитата на файла. Въпросът е, че използваните ключови думи са адски странни. И програмата за интеграционно сътрудничество е маркирала конкретно една от тях като пълно съвпадение — еднакво и за нашите, и за вашите бази данни. — Той замълча за миг. — Чувала ли си думата… „сюмболон“?

Нола подскочи и разля кафето върху бюрото.

— Другите ключови думи са също толкова необичайни — продължи Париш. — „Пирамида“, „портал“…

— Идвай тук — изкомандва тя, докато попиваше кафето от бюрото. — И донеси всичко, което имаш!

— Тия думи наистина ли ти говорят нещо?

— БЪРЗО!