Дан Браун
Изгубеният символ (68)

65

Малах приключи с неочакваната си гостенка, охранителката от „Прифърд Секюрити“, и замаза олющената боя на прозорчето, през което беше видяла свещеното му работно място.

Излезе от меката синкава светлина на сутерена, мина през една тайна врата и се озова в дневната си. Там поспря, за да се възхити на разкошното платно на Трите грации и да се наслади на познатите аромати и звуци на дома си.

„Скоро ще си отида завинаги. — Знаеше, че след тази нощ няма да може да се върне тук. — Но тогава вече няма да имам нужда от това място“. Усмихна се.

Зачуди се дали Робърт Лангдън вече е проумял истинската сила на пирамидата… и значението на ролята, която му е отредила съдбата. „Лангдън трябва вече да ми се обади — каза си Малах, след като повторно провери евтиния си джиесем за оставени съобщения. Беше 10:02. — Остават му по-малко от два часа“.

Качи се в облицованата с италиански мрамор баня на втория етаж и пусна парния душ, за да затопли кабината. После методично се съблече. Нямаше търпение да започне пречистващия ритуал.

Изпи две чаши вода, за да успокои стомаха си. После застана пред огромното огледало и огледа голото си тяло. Двудневният пост беше подчертал мускулатурата му. Не можеше да не се възхити на онова, в което се бе превърнал. „До изгрев-слънце ще съм нещо много повече“.