Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 223 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

17

Директор Иноуе Сато имаше страховит вид — жена-ураган, висока по-малко от метър и петдесет. Тънка като клечка, тя имаше грубо изсечено лице и страдаше от дерматологичното заболяване витилиго, което придаваше на осеяната й с петна кожа вид на покрит с лишеи гранит. Измачканият й син костюм с панталон висеше на мършавото й тяло като чувал, а отворената блуза с нищо не скриваше белега на гърлото й. Сътрудниците й бяха забелязали, че единственото подобие на физическа суета при Сато се изразява в скубане на доста гъстите й мустаци.

Иноуе Сато ръководеше Службата за сигурност на ЦРУ над десет години. Имаше свръхвисок коефициент за интелигентност и вледеняващо точен инстинкт, комбинация, която й внушаваше самоувереност и я правеше ужасяваща за всеки, неуспял да изпълни невъзможното. Не я повали даже диагнозата „агресивен рак на гърлото в последен стадий“. Битката й струваше един месец отпуска, половината й ларинкс и една трета от теглото й, но тя се върна на работа, сякаш не се е случило нищо. Иноуе Сато като че ли беше непобедима.

Робърт Лангдън подозираше, че не е първият, който я е помислил за мъж по телефона, ала директорката продължаваше гневно да се взира в него с черните си очи.

— Отново ви поднасям извиненията си, госпожо — рече той. — Все още се мъча да се ориентирам в ситуацията — човекът, който твърди, че е хванал Питър Соломон, ме примами да дойда във Вашингтон тази вечер. — Ученият извади факса от джоба на сакото си. — Ето какво получих от него днес сутринта. Записах номера на самолета, който ми прати той, тъй че, ако се обадите във Федералната въздухоплавателна администрация и проследите…

Сато стрелна нагоре малката си ръка, грабна листа и го пъхна в джоба си, без дори да го разгъне.

— Аз ръководя това следствие, професор Лангдън, и докато не ми кажете това, което ме интересува, предлагам да не говорите, ако не се обръщат към вас.

Рязко се завъртя към шефа на охраната.

— Началник Андерсън, бихте ли ми казали какво става тук, по дяволите? — И се приближи плътно до него и го погледна с черните си очички. — Охранителят на източния вход ми съобщи, че сте намерили на пода човешка ръка. Вярно ли е?

Андерсън отстъпи настрани и й показа отрязаната ръка в центъра на залата.

— Да, госпожо, само преди няколко минути.

Директорката хвърли поглед към ръката, сякаш е някаква захвърлена дрипа.

— Обаче не ми го споменахте, когато ви се обадих.

— Ами… помислих, че знаете.

— Не ме лъжете.

Той се сви под погледа й, ала гласът му остана уверен.

— Положението е овладяно, госпожо.

— Много се съмнявам — също толкова уверено заяви Сато.

— Скоро ще пристигнат криминалистите. Онзи, който го е направил, може да е оставил пръстови отпечатъци.

Японката скептично поклати глава.

— Мисля, че щом някой е бил достатъчно умен, за да мине през контролния ви пункт с отрязана човешка ръка, сигурно ще е достатъчно умен и да не остави отпечатъци.

— Може и да сте права, но съм длъжен да проверя.

— Всъщност ви освобождавам от задълженията ви, считано от този момент. Със случая се заемам аз.

Андерсън се вцепени.

— Това не е точно в юрисдикцията на СЗС, нали?

— Напротив, това е въпрос на национална сигурност.

„Ръката на Питър ли? — удиви се Лангдън, докато смаяно ги слушаше. — Въпрос на национална сигурност?“ Усещаше, че настойчивото му желание да открие приятеля си не се вписва в намеренията на Сато. Директорката явно беше на съвсем друга страница.

Андерсън също изглеждаше озадачен.

— Въпрос на национална сигурност ли? При цялото ми уважение, госпожо…

— Когато за последен път проверявах, бях с по-висок ранг от вас — прекъсна го тя. — Съветвам ви да правите точно каквото ви кажа, при това без никакви възражения.

Началникът на охраната кимна и мъчително преглътна.

— Не трябва ли обаче поне да вземем отпечатъци от пръстите, за да потвърдим, че това наистина е ръката на Питър Соломон?

— Аз мога да го потвърдя — намеси се Лангдън. Призляваше му от увереността, която изпитваше. — Познавам неговия пръстен… и ръката му. — Той замълча за миг. — Само че татуировките са нови. Някой ги е направил съвсем наскоро.

— Моля? — За пръв път от появата си Сато изглеждаше смутена. — Ръката е татуирана, така ли?

Професорът кимна.

— Корона на върха на палеца и звезда — на показалеца.

Директорката извади очилата си, отиде при отрязаната ръка и почна да обикаля около нея като акула.

— Освен това, въпреки че другите три пръста не се виждат, съм сигурен, че и техните върхове са татуирани — прибави Робърт.

Тези думи явно заинтригуваха Сато и тя даде знак на Андерсън.

— Бихте ли погледнали върховете на другите три пръста?

Началникът на охраната приклекна до ръката, като внимаваше да не я докосне, опря буза в пода и надзърна нагоре под свитите пръсти.

— Той е прав, госпожо. И на трите пръста има татуировки, въпреки че не виждам какво…

— Слънце, фенер и ключ — уверено заяви Лангдън.

Сато вече окончателно се обърна към него и го измери с очички.

— И откъде знаете с такава точност?

Той отговори твърдо на погледа й.

— Човешката ръка с такива знаци на върховете на пръстите е много древен образ. Известен е като Ръката на тайните.

Андерсън го изгледа невярващо.

— Това нещо даже си има име?!

— Това е един от най-тайните образи в древния свят.

Директорката на СЗС килна глава.

— Тогава може ли да попитам какво прави това нещо насред вашингтонския Капитолий, по дяволите?

На Лангдън му се прииска да се събуди от този кошмар.

— По традиция, госпожо, този образ се използва като покана.

— Покана… за какво?

Той сведе поглед към символите върху отрязаната ръка на приятеля си.

— Векове наред Ръката на тайните е служила като мистична призовка. По същество това е покана за получаване на скрити знания — тайна мъдрост, известна само на малоброен елит.

Сато скръсти тънките си ръце и се вторачи в него с мастиленочерните си очи.

— Е, професор Лангдън, за човек, който твърди, че си няма и представа защо е тук… засега се справяте доста добре.