Дан Браун
Изгубеният символ (119)

117

Хеликоптерът рязко се издигна от моравата, направи остър завой и ускори по-светкавично, отколкото Лангдън предполагаше, че е възможно.

Катрин беше останала да се възстанови заедно с Белами и един агент от ЦРУ, който продължаваше претърсването на имението и чакаше подкрепление.

Преди професорът да тръгне, тя го целуна по бузата и прошепна:

— Пази се, Робърт.

Сега Лангдън се държеше с всички сили за седалката. Военният UH–60 най-после достигна нужната височина и се понесе към Дома на Храма.

— Към Дюпонт Съркъл! — извика на пилота седналата до учения Сато. — Ще кацнем там!

Лангдън сепнато се обърна към нея.

— Дюпонт ли?! Това е доста далече от Дома на Храма! Можем да кацнем на паркинга на самия Храм!

Тя поклати глава.

— Трябва да влезем незабелязано. Ако обектът чуе, че идваме…

— Нямаме време! — възрази Робърт. — Този луд ще убие Питър! Ревът на хеликоптера може да го подплаши и да го спре!

Директорката на СЗС го прониза с леденостуден поглед.

— Както вече ви казах, животът на Питър Соломон не е главната ми цел. Мисля, че вече ви изясних този въпрос.

Лангдън не беше в настроение за нова лекция по проблемите на националната сигурност.

— Вижте, само аз тук мога да се ориентирам в сградата…

— Внимавайте, професор Лангдън — предупреди го тя. — Вие сте тук като член на моя екип и ще разчитам на пълната ви подкрепа. — Японката замълча за миг, после прибави: — Всъщност може би ще е най-добре още сега да ви обясня цялата сериозност на кризата, пред която сме изправени.

Бръкна под седалката, извади титановото куфарче, вдигна капака и Лангдън видя необичайно сложен наглед компютър. Сато го включи и на екрана се появи емблемата на ЦРУ и прозорец за въвеждане на потребителско име и парола.

— Професор Лангдън, спомняте ли си русата перука, която открихме в имението? — попита тя, докато се логваше.

— Да.

— Е, под бретона имаше скрита миниатюрна фиброоптична камера.

— Скрита камера ли? Не разбирам.

Тя се намръщи.

— Ще разберете. — Сато отвори един файл.

МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ…

ДЕКРИПТИРАНЕ НА ФАЙЛА…

Отвори се видеопрозорец, който запълни целия екран. Директорката на СЗС вдигна куфарчето и го сложи в скута на Лангдън, за да вижда по-добре.

На дисплея се появи необикновен образ.

Робърт трепна от изненада. „Какво е това, по дяволите?!“

Мъглявият тъмен запис показваше мъж със завързани очи. Носеше облекло на средновековен еретик, когото водят на бесилката — на шията му висеше клуп, левият му крачол беше навит до коляното, десният му ръкав — до лакътя, а разкопчаната му риза разкриваше голата му гръд.

Лангдън зяпна смаяно. Бе чел достатъчно за масонските ритуали, за да знае точно какво вижда.

„Масонско посвещаване… в първата степен“.

Мъжът беше много мускулест и висок, с руса коса и тъмен тен. Лангдън веднага позна лицето му. Татуировките очевидно бяха скрити с грим. Мъжът стоеше пред голямо огледало и записваше отражението си със скритата в перуката му камера.

„Но… защо?“

Екранът почерня.

Появи се нов запис. Малко, слабо осветено правоъгълно помещение. Под с черно-бели плочки. Нисък дървен олтар, заобиколен от три страни със стълбове. Върху него мъждукаха свещи.

Внезапно го обзе страх.

„Господи!“

Като снимаше по присъщия за аматьорското домашно видео хаотичен начин, камерата се завъртя и показа групичка мъже, които наблюдаваха посвещавания. Носеха ритуални масонски отличия. В мрака Лангдън не можеше да различи лицата им, но нямаше никакво съмнение къде се провежда ритуалът.

Традиционната обстановка в тази масонска стая можеше да е навсякъде по света, но светлосиният корниз над стола на майстора показваше, че това е най-старата масонска ложа във Вашингтон, Потомак №5, в която беше членувал Джордж Вашингтон и масонските отци основатели, положили крайъгълния камък на Белия дом и Капитолия.

Ложата продължаваше да действа и днес.

Освен че председателстваше Дома на Храма, Питър Соломон бе майстор на своята местна ложа. И тъкмо в такива ложи винаги започваше пътуването на посвещавания масон… където той преминаваше първите три степени.

— Братя — чу се плътният глас на Соломон, — в името на Великия архитект на вселената, откривам тази ложа за упражняване на масонството в първата степен!

Високо отекна удар с чукче.

Лангдън смаяно гледаше записа, на който в бърза поредица от преливащи един в друг кадри Питър Соломон изпълняваше някои от по-мрачните моменти от ритуала.

Опря лъскав кинжал в голата гръд на посвещавания… заплаши го с набиване на кол, ако „неуместно разкрие тайните на масонството“… заяви, че черно-белият под символизира „живите и мъртвите“… изреди наказанията, сред които бяха „гърлото му да бъде прерязано от ухо до ухо, езикът му да бъде откъснат из корен и тялото му да бъде заровено в морските пясъци…“

Робърт беше поразен. „Наистина ли виждам всичко това?“ Масонските ритуали на посвещаване векове наред бяха останали забулени в тайна. Единствените „изтекли“ описания бяха дело на изключени братя. Беше ги чел, естествено, и все пак да види истинско посвещаване със собствените си очи… това бе съвсем друга история.

„Особено обработена по този начин“. Вече виждаше, че записът е чисто пропаганден и пропуска всички най-благородни елементи на посвещаването, а подчертава само най-смущаващите. Ако бъдеше разпространен, моментално щеше да се превърне в сензация в интернет. „Любителите на конспиративни масонски теории ще му се нахвърлят като акули“. Масонската организация и особено Питър Соломон щяха да бъдат въвлечени във вихрушка от спорове и отчаяни опити за овладяване на положението… въпреки че ритуалът си беше безобиден и чисто символичен.

Записът включваше и зловещо споменаване за човешко жертвоприношение в Библията… „покорството на Авраам, който предложил първородния си син Исаак на върховното същество“. Лангдън си помисли за Питър и му се прииска хеликоптерът да лети по-бързо.

Сцената се промени.

Същата стая. Друга нощ. Присъстваше по-голяма група масони. Питър Соломон наблюдаваше от стола на майстора. Втората степен. По-напрегнато действие. Коленичи пред олтара, заклева се „вечно да крие загадките, които съществуват в масонството“… приема наказанието „гръдта му да бъде разкъсана и пулсиращото му сърце да бъде изтръгнато, и хвърлено на земята като мърша за хищните зверове“…

Сърцето на самия Лангдън бясно туптеше. Сцената отново се промени. Друга нощ. Много по-голяма навалица. „Масонска таблица“ с форма на ковчег на пода.

Третата степен.

Това беше ритуалът на смъртта, най-суровата от всички степени — моментът, в който посвещаваният бива принуден „да приеме последното предизвикателство на унищожаването на личността“. И макар че Лангдън познаваше описанията в научната литература, по никакъв начин не беше подготвен за онова, което видя.

Убийството.

С ярки, прескачащи назад-напред в действието кадри, записът представяше вледеняващ разказ от гледната точка на жертвата за жестокото убийство на посвещавания. Симулираха се ударило главата, включително с масонски каменоделски чук. През цялото време дяконът тъжно разказваше историята за „сина на вдовицата“, Хирам Абиф, архитекта на цар Соломоновия храм, който предпочел да умре, вместо да разкрие тайната си мъдрост.

Насилието беше пантомима, естествено, и все пак гледката смразяваше кръвта. След смъртоносния удар положиха посвещавания, вече „мъртъв за предишната си същност“, в символичния му ковчег, затвориха очите му и скръстиха ръцете му като на труп. Масонските братя се изправиха и скръбно заобиколиха мъртвеца. Орган свиреше траурния марш.

Страховитата сцена оказваше изключително потискащо въздействие.

И ставаше все по-лошо.

Когато мъжете се събраха около своя убит брат, скритата камера ясно показа лицата им. И Лангдън разбра, че Соломон не е единствената известна личност в стаята. Един от хората, които се взираха в посвещавания, почти ежедневно се появяваше по телевизията.

Изтъкнат американски сенатор.

„Господи…“

Сцената за пореден път се промени. Този път навън… нощ… същият „подскачащ“ запис… мъжът вървеше по градска улица… вятърът развяваше пред камерата руси кичури… зави зад ъгъла… обективът се навежда към нещо в ръката му… еднодоларова банкнота… близък план на Големия печат… всевиждащото око… недовършената пирамида… и после изведнъж се насочи напред, за да покаже подобен силует в далечината… грамадна пирамидална сграда… със стръмни страни… и пресечен връх.

Домът на Храма.

Ужас обхвана душата му.

Записът продължаваше… мъжът бързаше към сградата… изкачи се по стълбището… към огромната бронзова врата… между двата седемнайсеттонни сфинкса.

Новопосветеният влезе в пирамидата на посвещаването.

Мрак.

Мощен орган свиреше в далечината… появи се нов образ.

Залата на Храма.

Лангдън мъчително преглътна.

Атмосферата в просторното помещение бе наелектризирана. Черният мраморен олтар под оберлихта сияеше на лунната светлина. Събралите се около него седяха на ръчно изработени столове с кожена тапицерия. Тези изтъкнати масони от трийсет и третата степен присъстваха като свидетели. Обективът бавно и съзнателно показа лицата им.

Лангдън ужасено зяпна.

Макар че не го очакваше, сега му се стори напълно логично. Събранието на най-заслужилите масони в най-могъщия град на света естествено се състоеше от много влиятелни и известни хора. Със своите дълги копринени ръкавици, масонски престилки и блестящи накити, около олтара седяха едни от най-могъщите мъже в страната.

Двама съдии от Върховния съд…

Министърът на отбраната…

Председателят на Камарата на представителите…

Призля му, докато камерата обхождаше лицата на присъстващите.

Трима видни сенатори… сред които председателят на парламентарната група на мнозинството…

Министърът на вътрешната сигурност…

И…

Директорът на ЦРУ…

Единственото желание на Робърт беше да се извърне, но не можеше. Сцената действаше хипнотизиращо и плашеше дори него. В този миг осъзна причината за тревогата на Сато.

Кадърът на екрана преля в изумителна гледка.

Човешки череп… пълен с тъмночервена течност. Фините ръце на Питър Соломон поднасяха легендарния caput mortuum на посвещавания, златният масонски пръстен на почитаемия майстор лъщеше на светлината на свещите. Червената течност беше вино… и все пак искреше като кръв. Визуалният ефект бе ужасяващ.

„Петото възлияние“ — разбра Лангдън. Беше чел описанието в „Писма за Масонската институция“ на Джон Куинси Адамс, очевидец на това тайнство. И все пак… пред очите му най-могъщите хора в Америка спокойно наблюдаваха случващото се… Никога не бе виждал нещо по-поразително.

Посвещаваният пое черепа… лицето му се отразяваше в гладката повърхност на виното. „Нека виното, което ще изпия сега, се превърне в смъртоносна отрова за мен — заяви той, — ако някога волно или неволно наруша клетвата си“.

Очевидно беше възнамерявал да наруши клетвата си по начин, надхвърлящ всякакво въображение.

Робърт не можеше да си представи какво ще се случи, ако записът стане обществено достояние. „Никой няма да разбере“. В управлението на страната щеше да настъпи хаос. Ефирът щеше да закънти от гласове на антимасонски организации, фундаменталисти и любители на конспиративни теории, бълващи омраза и страх. Очакваше ги нов пуритански лов на вещици.

„Истината ще бъде изопачена. Както винаги е било с масоните“.

А истината беше, че масонският акцент върху смъртта всъщност е смела възхвала на живота. Масонският ритуал целеше да разбуди дремещата личност, да й даде очи да вижда. Единствено чрез преживяване на смъртта човек напълно можеше да проумее живота. Единствено чрез осъзнаването, че дните му на земята са ограничени, той можеше да разбере колко е важно да ги изживее достойно, честно и в служба на ближните.

Масонското посвещаване стряскаше външния наблюдател, защото целта му бе да припомни, че човек може да отнесе от този свят само своята чест, своята „дума“. Масонското учение звучеше тайнствено, защото целта му беше да е универсално… предавано чрез общ език от символи и метафори, издигащи се над религии, култури и раси… да създаде едно всеобщо „световно съзнание“ на братска любов.

За миг в Лангдън припламна надежда и той се опита да се самоубеди, че ако записът бъде разпространен, обществото ще прояви непредубеденост и търпимост, ще разбере, че всички духовни ритуали имат аспекти, които изглеждат плашещи, ако бъдат извадени от контекста си — драматизирането на разпятието, еврейското обрязване, мормонското кръщаване на мъртвите, католическият екзорсизъм, мюсюлманските фереджета, шаманският лечителски транс, еврейският ритуал Капарот, дори символичното изяждане на Христовата плът и кръв.

„Глупави надежди — помисли си той. — Този запис ще предизвика хаос“. Представяше си какво ще се случи, ако най-изтъкнатите ръководители на Русия или ислямския свят бъдат видени на запис да опират ножове в голи гърди, да заклеват с тежки клетви, да симулират убийства, да лежат в символични ковчези ида пият вино от човешки череп. Моментално щеше да избухне невероятен скандал.

„Бог да ни е на помощ…“

Посветеният на екрана вдигна черепа към устните си. Наведе го към себе си… пресуши кървавочервеното вино… подпечата клетвата си. После отпусна черепа и погледна събралите се около него хора. Най-могъщите мъже в Америка одобрително кимнаха.

— Добре дошъл, братко — каза Питър Соломон.

Докато екранът почерняваше, Лангдън усети, че е затаил дъх.

Сато безмълвно се пресегна, затвори куфарчето и го вдигна от скута му. Робърт се обърна към нея и отвори уста, но не намери думи. Нямаше значение. Лицето му показваше, че е разбрал. Тя имаше право. Тази нощ наистина беше застрашена националната сигурност… бяха изправени пред криза от невъобразим мащаб.