Майк Гейл
Вечеря за двама (93)

представи си

Срещаме се, както сме се уговорили, и се упътваме с метрото към Уест Енд. Казал съм на Джени, че ще работя вкъщи през целия ден. Никола е баламосала майка си, че ще ходи у Кийша, а на Кийша е наредила да я покрива, защото уж имала тайна среща с момче. И двамата сме се оплели в сложна мрежа от необходими лъжи, за които, оказва се, притежаваме изключителна дарба.

Този следобед е истинско откровение — откривам вътрешните механизми на тийнейджърския мозък. Никола приема пазаруването на подаръци съвършено сериозно — мъкне ме из магазини за аксесоари, в магазини за спортни облекла, в магазини за мобилни телефони и дори в магазин за сандвичи, докато стигаме до източника на най-голямата наслада — до магазините за дрехи. Най-любимият й е един голям магазин близо до Оксфорд Съркъс. Тук тя пробва поли, повечето от които ми изглеждат абсолютно еднакви, но според компетентното й обяснение се различават в детайлите. Облича и съблича блузи, пуловери, шапки, обувки, без да губи за миг доволния си вид.

Докато преглежда редиците от закачалки и с категоричен жест отхвърля тези от тях, които не са точно онова, което иска, аз зяпам наоколо. Виждам момичета с обици на носа, момичета с пурпурни коси, високи момичета, ниски момичета, момичета със скейтбордове, елегантни момичета, яки момичета и момичета с толкова торбести джинси, че се чудя как не се спъват. Изобщо, виждам момичета от всякакви видове и размери и всички имат нещо общо — носят дрехи, с които изглеждат по-възрастни. У някои успявам да забележа все още бебешките черти и младостта, която се опитват да скрият, само ако се вгледам много внимателно. Дори с Никола е същото. Появява се с джинси под пъпа и къса блузка и ме пита за мнението ми. С тези дрехи лесно може да мине за седемнайсетгодишна, а това ме натъжава, защото не искам да порасте толкова бързо, след като я познавам от толкова кратко време.