Майк Гейл
Вечеря за двама (44)

усмивка

— Поздравления — казва Фран, когато се връщам на бюрото си.

— Ти си виновна за всичко — обвинявам я.

Тя изглежда твърде доволна от себе си.

— Мисля, че ще станеш страхотен Доктор Любов. Много по-добър от Адам, който беше само на няколко крачки от гадорията. — Тя ме тупа по рамото. — Добра работа, приятел. Първото, което трябва да направиш, е да си набавиш ухилена снимка за горния десен ъгъл на колонката.

— Защо?

— Защото така трябва, щом ще водиш рубрика в списанието. Читателките искат да знаят как изглеждаш, за да си въобразяват, че си най-добрият им приятел. — Тя ми подава своя снимка, на която се усмихва немирно. — Направих я миналото лято и изглеждам на дванайсет, нали? — Толкова е доволна, че се разкикотва. — Вероятно ще трябва доста да се потрудят върху теб.

— Защо?

— Не искам да те оскърбя, честна дума. Дейзи ми разказа как фотографът изхабил цели осем ленти, докато успее да спретне що-годе прилична снимка, на която Адам да не изглежда като сериен убиец. Дори обсъждали варианта да използват манекен, но Адам не се съгласил. Казал, че това ще наруши достоверността му.

— Толкова зор за една снимка!

— Е, не чак толкова. Имай предвид, че мъжкарите са страшнички, особено когато си четиринайсетгодишно момиче. Ето защо тийнейджърките толкова много обичат момчешките банди. Те са хубаво и не тъй плашещо въведение към насладите на по-големите момчета. Имат гладки бузи и девически черти — точно типът момче, което едно момиче харесва на тази възраст. Така че фотографът ще те превърне в момчешка версия на чичко доктор, в модел на съвършения незаплашителен мъж.

— Греша ли, или се забавляваш?

— Разбира се — признава Фран. — Можеш ли да си представиш нещо по-смешно от бивш всезнайко музикален журналист, който раздава мъдрости на разюздана банда тийнейджърки? Аз определено не мога.