Майк Гейл
Вечеря за двама (92)

план

— Ало? — бодро се обажда Никола.

— Аз съм — казвам. — Къде си?

— Здрасти, Дейв. В стаята си, слушам музика. Как си?

— Добре. Наистина чудесно. А ти?

— Скука. Имам да пиша цял куп домашни, а се чувствам толкова уморена, че не ми се прави нищо. Щях да си легна, но мама каза, че ще провери дали съм ги направила. Шегува се, разбира се, но с мама винаги трябва да си нащрек.

— Просто се питах какво искаш да правим, когато се видим другия път?

— Все ми е едно, наистина. Но не мисля, че някога ще ми доскучее да се разхождаме с колата.

— За разлика от мен — засмивам се аз.

— Какво ще кажеш за компромис? Можем да се разхождаме с колата и да слушаме някой диск по твой избор. Непрекъснато повтаряш, че имаш милион албуми, които трябва да чуя. Ето, предоставям ти възможност.

— Опитах се веднъж, не помниш ли? Пуснах ти моя любим албум на Ар И Ем „Automatic for the People“, а ти каза, че бил зверски досаден и пълен боклук.

— Че той си беше пълен боклук — кикоти се Никола.

— Може и така да е, но няма значение, защото аз имам друг план. Да излезем на пазар за рождения ти ден.

Цяла седмица обмислям как да я помоля за това. Не ми се ще да питам дали имат достатъчно пари, но и без това е ясно, че не тънат в разкош. Искам да направя нещо за нея — всъщност всичко, а това е единственото, за което се сещам.

— Не можем да пазаруваме. — Тя въздиша. — Първо, рожденият ми ден е чак през май и освен това, как ще обясня на мама откъде имам нови вещи?

— И двете ти забележки са абсолютно основателни. Но и аз съм помислил. Какво ще кажеш за следното? Няма да купуваме, ще излезем на шляй-пазар. Ти ще си избереш какво искаш, а когато дойде рожденият ти ден, ще отидем да го вземем. Е, какво ще кажеш?

— Звучи страхотно. Но какво ще правя аз с теб?

— За какво говориш?

— За всички подаръци, които аз би трябвало да ти купя? За рождените дни, Коледите и Деня на бащата?

Никога не съм обръщал особено внимание на Деня на бащата. Винаги съм смятал, че са го измислили производителите на поздравителни картички, за да си повишат оборота. Виж, Денят на майката е истински празник. Него нямаш право да забравиш. Денят на бащата е евтина имитация, още едно извинение за татко ти да прави онова, което прави всяка неделя — да седи в любимия си фотьойл и да гледа тъпата телевизия, но този път обут с чорапи на сърчица и нахлузил безвкусна вратовръзка. Но докато слушам дъщеря си, неочаквано започвам да вярвам в Деня на бащата. Искам си полагащите ми се чорапи с Мики Маус и смешни вратовръзки.

— Не желая подаръци — отговарям. — Наистина, скъпа.

— Ако ще го правим — непреклонна е тя, — искам и аз да ти подаря нещо. И няма да дойда, ако не ми позволиш.