Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dinner for Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2009)

Издание:

Майк Гейл. Вечеря за двама

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне

Трета седмица

Ден: Петък следобед.

Моето алиби: Не е необходимо — взимам си свободен следобед.

Нейното алиби: Навехнала си китката, падайки по стълбите в училище, и ме уверява, че няма нищо лошо да се чупи по физкултура, защото и без това не може да прави нищо с ръката си.

Място на срещата: Южният бряг на реката, на пейките, гледащи към Темза.

Предложението да дойдем тук е мое, защото това е едно от любимите ми места: напомня ми какъв прекрасен град би могъл да е Лондон. Духа доста режещ вятър, но грее и слънце. Никола казва, че е идвала тук с майка си, за да купуват книги от многобройните букинисти. Седим цяла вечност и гледаме хората, а Никола дори разпознава известна звезда от телевизионна сапунка, която разхожда кучето си. Представяме си какво би било да сме на нейно място и решаваме, че не ни харесва. Обядваме късно с няколко шоколадови десерта и си разделяме кутийка безалкохолно. Докато ядем, я питам как се е чувствала, като е знаела, че има татко, без да подозира къде е и какъв е. Тя ми разказва, че си мечтаела как се появявам изневиделица и заживявам с тях. Освен това винаги си представяла, че работя нещо обикновено, като бащите на приятелките й. Питам я какво си е мислила за мен като човек, а тя се засмива и отговаря, че не помни. Моля я да изброи три неща, които не знам за нея. Тя размисля малко и се съгласява. Първото е, че когато била малка имала жълто одеяло, което постоянно носела със себе си. Любопитствам дали все още го има, а тя завърта очи и отвръща „не“. Когато ми разказва как понякога си представя, че е певица, за която пише в „Топ оф дъ Попс“, се разсмива. Признавам й, че и аз съм мечтал същото. Питам я коя е любимата й песен и тя ми отговаря с няколко такта от една балада на Марая Кери, на която никой от двама ни не знае заглавието. Последното, което ми казва, е, че никога не се е целувала истински с момче, макар да лъже приятелките си, че го е правила. Признава ми, че е имала възможности, но не харесвала особено момчетата, които искали да я целуват. След няколко минути добавя, че всъщност се е целувала с няколко момчета на парти миналата година, но без език, поради което не се броели за истински целувки.