Майк Гейл
Вечеря за двама (6)

бебетата

— Е, кой от всички ще вземем? — питам аз.

Седем без четвърт е. С Изи стоим пред дълга редица кутийки с тестове за бременност в големия магазин „Буутс“ на Оксфорд Стрийт. Не зная нищо за този вид пособия, всичко това е абсолютно ново за мен, дори не бях сигурен на кой щанд се намират в магазина. Може би в „Хигиена за жената“? Или близо до „Грижи за косата“? Между сандвичите и хладилниците за безалкохолни напитки? Оказва се, че са на един рафт с противозачатъчните, което ми се вижда забавно, още повече, че над щанда виси ироничният според мен надпис „Семейно планиране“.

— Преди няколко месеца правихме анкета сред читателите и клиентите — казва Изи, докато внимателно изследваме редовете с различни тестове. — Този — тя посочва една тъмносиня кутия, — и този — друга пастелно зелена опаковка в противоположния край на лавицата — заеха първите места.

Взимам една, виждам цената и се ужасявам.

— Сигурно има някаква грешка?

Тя също поглежда цифрата.

— Не, скъпи. Толкова струват.

— Защо?

— Защото толкова струват.

— Навсякъде?

— Навсякъде.

— За тези пари ще си купя приличен компактдиск — установявам намръщено.

— Сигурно, ако зависи от теб — отвръща ми усмихнато Изи. Има прекрасна усмивка, тази моя жена. От онези, които те карат да се чувстваш щастлив, защото си жив. — Кой диск би си купил?

— На Тиндърстикс. „Simple Pleasures“. Убийствен албум.

— Но ти вече го имаш, доколкото знам?

— Да — отвръщам. — Обаче е толкова добър, че бих искал да го имам два пъти.