Майк Гейл
Вечеря за двама (140)

Основно ястие

— Може ли да те питам нещо? — казва Изи. Вече е десет и петнайсет и сме преполовили вечерята си.

— Разбира се.

— През последните няколко седмици говорихме много за Никола. Но нито ти, нито аз не казахме и дума за майка й, Кейтлин. Трябва да призная, че те ревнувам от нея, Дейв, и мисля, че това е една от причините, поради които ми е толкова трудно. Ти имаш неразрушима връзка с друга жена — жива, дишаща връзка, която обичаш, и аз се страхувам… да не те загубя.

— Няма от какво да се страхуваш. Просто не бива.

— Дълбоко в себе си знам това. Но какво да направя, че не се доверявам на логиката? Че не се чувствам сигурна в себе си? Независимо дали ти харесва, или не, вие тримата сте семейство — мама, татко и детето. Аз съм онази, която е в повече. Би било толкова лесно помежду ви да се случи нещо, защото тогава животът ви вече няма да е объркан — всичко ще си дойде на мястото. Ще можеш да бъдеш с майката и с дъщерята. Няма как да го отречеш.

Всичко, което Изи казва, е логично и ще си изкривя душата, ако твърдя, че не ми е минавало през главата. Част от мен — онази част, която обича Никола, — иска да направи нейния свят идеален, да й върне онова, което й е липсвало, а начело в списъка е свястно семейство. Изи е права. Животът на всички ни ще бъде много по-подреден, ако Кейтлин и аз се съберем. Но животът не е нито подреден, нито справедлив.

Аз не обичам Кейтлин. Обичам Изи и независимо какво казва или прави тя, това не променя нещата.