Майк Гейл
Вечеря за двама (14)

Събота сутрин при родителите ми в Стрийтхам, южен Лондон

— Мамо, татко — започвам. — Изи и аз искаме да ви кажем нещо.

Двамата с Изи сме се отбили в дома на родителите ми, и да им съобщим добрата новина.

— Ние… — поглеждам Изи и стискам ръката й. — Ние ще си имаме бебе.

Баща ми направо експлодира. Подскача от стола си и без малко да се залепи за тавана.

— Поздравления! Добра работа, сине!

— Това наистина е най-хубавото нещо, което чувам от дълго време насам — добавя мама. Всички в стаята започваме да се прегръщаме, да си стискаме ръцете, да се целуваме и поздравяваме. Опиянявам се като виждам родителите си толкова щастливи. Те настояват да останем за обяд. В мига, в който се съгласяваме, Изи се шмугва в кухнята заедно с майка ми под предлог, че се нуждаела от помощ в приготвянето на обяда. Знаем много добре, че мама няма да й позволи да си натопи дори малкото пръстче в мивката, камо ли да готви. Оставам във всекидневната с татко. Гледаме телевизия и си говорим за злободневни неща.