Майк Гейл
Вечеря за двама (12)

Четвъртък вечерта в кухнята

— Дейв, сигурен ли си, че не бива да говорим за онова нещо, за което вече говорихме, че не бива?

„Господи, колко сложно изречение“, мисля си, но много добре знам какво иска да ми каже.

Минава осем и двамата сме в кухнята. Единият от плотовете е покрит със съботния „Гардиан“ и навсякъде има пръст, защото Изи сади в сандъчето за прозореца гербери, зюмбюли и теменужки, които току-що е купила от магазина B&Q. Голяма торба с торова смес е стоварена в мивката, а тя е заровила и двете си ръце в нея.

— Не — отговарям. — Не мисля, че ще бъде правилно. Мисля, че сме обсебени от тази тема.

— Значи не бива да казваме нищо, нито дума дори за това, за което не можем да говорим, иначе договорът ще бъде анулиран и обявен за нищожен?

— Какво? Имаш пред вид дали можеш да ме попиташ нещо от рода на „Мислил ли си днес нещо интересно за бебето?“… Ами да. В такъв случай договорът ни наистина ще бъде анулиран и обявен за нищожен.

— Но ти току-що го изрече — изважда тя ръцете си от торбата. Целите са покрити с черна торова смес.

— Какво съм изрекъл? — питам лукаво.

— Думата, която не трябва да произнасяме. Основната тема, която не бива да обсъждаме. Бебето!

— О, по дяволите! Права си. — Млъквам за кратко. — Ами добре тогава. Мислила ли си днес нещо интересно за бебето?