Майк Гейл
Вечеря за двама (50)

торба

Обед е и седя на бюрото си. Джени е на срещи цялата сутрин, а Фран е излязла, за да присъства на фото сесия с модната редакторка в студио във Фулхам. Ще преобличат и гримират няколко момичета така, че да заприличат на любимите им поп изпълнителки. Въпреки че имам куп работа до края на деня — рецензии за няколко сингъла и интервю по телефона с новоизлюпена ирландска момчешка банда, решавам да си отдъхна малко, като прочета някои от писмата в моята пощенска торба.

Според Фран получавам повече писма от „Питай Адам“. Сграбчвам пълна шепа пликове от купчината, която съм отделил, и се зачитам.

Скъпи Дейв — Доктор Любов,

Защо винаги става така, че ако момчетата имат избор между глупаво момиче с едри гърди и интелект колкото на мокър пощенски плик и плоскогърдо, но истински забавно момиче, те винаги избират глупачката с големите цици? Питам само защото в нашето училище има едно момче, което харесвам, и знам, че то също ме харесва, но вместо да излиза с мен, въпросният реши да бъдем само приятели и започна да се среща с една, дето има гърди като дини и се смее като хиена.

Объркана почитателка на Джанет Джаксън на 14 години от Абърдийн

Скъпи Дейв — Доктор Любов,

Баща ми ме хвана заедно с гаджето ми, докато се целувахме на леглото, и избухна като вулкан. Работата е, че той не знаеше, че ходя с това момче, защото го баламосвах, че сме само приятели. Сега казва, че съм под домашен арест за „неопределен период“, забрани ми да се обаждам по телефона и, което е върхът, не ми е позволено да имам нищо общо с приятеля си. Много съм разстроена и направо ще полудея. Какво да сторя, за да го накарам да разбере, че не съм направила нищо лошо?

Отчаяна почитателка на „Даусънс Крийк“ на 16 години от Челтънхам

Скъпи Дейв — Доктор Любов,

Моят приятел през цялото време се държи с мен сякаш съм женският вариант на „Невидимият“. Когато сме насаме, той е най-сладкият от всички на света, но в момента, в който се окажем сред хора, не ми говори и дори отказва да ме хване за ръката. Всичките ми приятелки ме съветват да го разкарам, но те не знаят колко е мил, когато сме сами. Защо прави така и как мога да го накарам да престане?

Анонимна читателка, 15 години, Ливърпул

Преравям следващия куп писма. Някои са написани с молив, други с дебел маркер или с брокатен флумастер върху черна хартия, а някои носят следи от сълзите на авторката. Съдържанието им покрива всичко: несподелената любов, техниките как да разкараш гаджето, държането на ръчички, изневерите. Решавам да прочета едно последно писмо, преди отново да се заловя за работа. В яркожълтия плик има три страници светлосиня хартия, придружени от две снимки. Почеркът е чист, но без съмнение момичешки.

Скъпи Дейв — Доктор Любов,

Минаха няколко седмици, откакто в списание „Тийн Сийн“ излезе Вашата първа рубрика и аз много мислих дали да Ви пиша — по най-различни причини. Знам, че може да го намерите за странно, но почти съм убедена, че може би сте познавали моята майка. Тя се казва Кейтлин О’Конъл. Срещнали сте се на остров Корфу в един нощен клуб, в някакво място, наречено Беницес на 11 август 1987 година и сте прекарали нощта заедно. Мама винаги ми е казвала, че ако нещата били различни (ако тя не живеела в Дъблин, а вие в Лондон) сигурно сте щели да продължите да се виждате и след тази ваканция. Но това, предполагам, не е нещо ново за Вас.

Онова, което не знаете е, че мама е забременяла с мен. Името ми е Никола О’Конъл. Аз съм на тринайсет години, ще навърша четиринайсет след четири месеца. Накратко, искам да кажа, че Вие сте ми баща, а аз съм ваша дъщеря.

Не повярвах на очите си, когато видях снимката Ви в „Тийн Сийн“. Помислих си, че съм полудяла, но после я сравних е единствената Ваша снимка, която имам, и вече знам, че сте Вие. Макар че тази снимка е правена преди да се родя, уверена съм, че Вие сте ми баща, защото когато си прекарал по-голямата част от живота си пред огледалото, опитвайки се да си представиш единия от двамата най-важни хора в твоя живот, със сигурност знаеш какво търсиш.

Не казах на никого за Вас, дори на мама. И не мисля, че ще го направя, защото знам, че това силно ще я разстрои. Но много бих искала да Ви видя поне веднъж, ако нямате нищо против. Ние с мама живеем в Лондон (Ууд Грийн), така че лесно ще можем да го осъществим.

Изпращам Ви единствената Ваша фотография, която имам, и една моя, направена на Коледа. Ще напиша номера на мобилния си телефон на гърба й. Моля Ви, обадете ми се. Моля Ви!

Искрено Ваша

Никола О’Конъл

P. S. Моля Ви да не звъните, докато съм на училище, защото не ни е позволено да включваме мобилните си телефони в час.