Майк Гейл
Вечеря за двама (68)

играя

В седем часа вечерта същата вечер стоя пред входа на „Деним“ на Сейнт Мартин Лейн. Минавам покрай бабаита на вратата и оглеждам залата за Изи. Барът е тъпкан с хора, минали за по едно-две питиета след работа, звучи приятна танцова музика. През целия следобед съм мислил само за Никола, но сега трябва да я потуля дълбоко в съзнанието си. Не бива да позволя Изи да долови у мен и следа от безпокойство. Зървам я заедно с безупречно облечените й приятелки на една маса в задната част на бара, поемам дълбоко въздух и се приготвям да си дам вид, че прекарвам страхотно, макар че вътре в мен бушува истински хаос.

— Хей, Дейв! — вика Изи.

Усмихвам се и махам с ръка. Когато стигам до масата, тя става и се хвърля към мен, като ме прегръща с две ръце. Още не е пияна, но е на път.

— Как си, красавецо? — Гледа ме право в очите и го изрича с такава страст, че разтапя душата ми.

Засмивам се, за да прикрия нервността си.

— Добре, благодаря. Няма нужда да те питам ти как си, нали?

— Не се безпокой за мен. — Усмихва се Изи. — Знаеш, че държа на пиене повече от теб. — Повлича ме, за да ме представи на „момичетата“ си. — Слушайте всички — размахва ръцете си, за да привлече вниманието им. — Знаете ли, че моят Дейв е Доктор Любов в „Тийн Сийн“?

При тези думи седящите около масата започват да се смеят, хихикат, кикотят, и подхилкват, видимо приятно възбудени от мисълта, че ще бъдат в компанията ни специалист по сърдечните въпроси. Аз съм тазвечерното им забавление. И наистина през следващия половин час съм въвлечен във водовъртеж от въпроси и отговори. Едно след друго момичетата от пийналата компания на Изи ми се самопредставят, ако вече не ме познават, след което ми описват любовните си болки, за които до този момент определено не бях чувал.

— Пуснете ме първа — настоява къдрокосо момиче на около двайсет и пет, за което знам, че е на свободна практика във „Фам“. — Здрасти, Дейв, аз съм Давина и съм дизайнер. — Стискам подадената ми ръка. — Приятелят ми Ник е адвокат и отива да работи в Хонконг за шест месеца. Възможно ли е да ми изневери през това време?

Приятелките на Изи тропат ритмично по масата и фалцетно припяват „Доктор Любов“, очевидно доволни от майтапа за моя сметка. Влизам в тон с настроението на компанията и вдигам ръце, за да ги накарам да млъкнат.

— Тишина, моля! — заповядва Изи, поемайки ролята на церемониалмайстор. — Говори Доктор Любов.

— Боя се, че докторът се нуждае от малко повече информация — казвам на Давина.

— Например? — пита тя.

— От колко време сте заедно?

— От година и половина.

— И… е… това е доста труден въпрос, но той… изневерявал ли ти е преди?

— Само веднъж — гласи овчият отговор. — Адски отдавна, беше на почивка с няколко приятели.

— Той ли си призна?

— Научих го от гаджето на един от най-добрите му приятели.

— И въпреки това си го прибра обратно?

Тя кима.

— И оттогава не ти е изневерявал?

— Доколкото знам, не.

— Значи мислиш, че може да ти е изневерявал, но просто не си го хванала?

— Ами, преди време често се обаждаше едно момиче от офиса му, но нямам доказателства.

— Е, какво мислиш, Докторе? — пита Изи.

— Съжалявам, Давина, но според мен — разкарай го!

Цялата маса избухва в ръкопляскания и подвиква одобрително.

— Аз съм следващата! — скача кестенявото момиче отляво. Познавам я. Бека, от младшите дизайнерки във „Фам“. Виждали сме се и преди. — Така. Ето и моята дилема: харесвам едно момче, което е младши дизайнер в едно от списанията на горния етаж.

— Джейк от „Даунлоуд“ — намесва се с делови тон Изи.

— Откъде знаеш? — изненадва се Бека.

— Всички знаят — съобщава Давина с тон, по който личи, че се цупи заради лекарството, което съм предписал за нейния любовен проблем.

— Добре де — почервенява до корените на косата си Бека. — Вярно е. — Тя мята смразяващ поглед към Изи. — Та моят въпрос, Доктор Любов, е как да открия дали и той ме харесва, без да му позволя да разбере за моите симпатии. Не искам да знае, ако влечението не е взаимно. Но той непрекъснато ме гледа, когато сме в асансьора.

— Сигурно имаш засъхнала паста за зъби на брадичката — подхвърля русокосо накъдрено момиче, на което все още не съм представен.

Всички освен Бека се разсмиват.

— Защо не го попиташ? — предлагам аз.

— Защото ще изглеждам отчаяна — обяснява сериозно тя. — А аз не съм чак толкова отчаяна.

— Звучиш все едно живееш през 1954, тогава нагласата ти е била общоприета.

Бека се засмива.

— Просто нямам навик аз да каня мъжете, разбираш ли?

— Какво може да изгубиш?

— Достойнството си.

— А ще те изведе ли твоето достойнство в петък вечер на танци, за да си прекараш добре?

Тя не ми отговаря.

— Не мисля.

— Та какво препоръчва в този случай Доктор Любов? — настоява Изи.

— Следващия път, когато сте заедно в асансьора, се опитай да го заговориш. Ако стане, попитай го иска ли да обядвате заедно. Един обяд не е равнозначен на среща. Ако каже „да“ и определи дата, значи си изтеглила печелившата карта. Ако се оправдае, че е зает, можеш да се ориентираш към някое по-тучно и по-гостоприемно пасбище. Следващата, моля?

— Ето та нещо сложно — казва блондинката със студеното къдрене. — Аз съм Оливия и съм артдиректор на списанието. Въпросът ми е следният. С едно момче сме приятели още от колежа…

— Джереми, нали? — прекъсва я разкошна червенокоса мадама, в която разпознавам Мили — младшата модна редакторка. — Вие двамата сте идеалната двойка!

Оливия свива рамене.

— Не съм чак толкова сигурна.

— Разкажи предисторията — предлагам.

— Познаваме се още от колежа, бяхме най-добрите приятели и тъй нататък, подкрепяхме се в трудни моменти, но между нас не се бе случило нищо до миналата събота, когато…

— Защо не ми каза, когато те попитах как прекара уикенда? — възмущава се Изи. — Отговори ми „прилично“. Нали съм сред най-добрите ти приятелки в работата. Абсолютно сигурна съм, че да се свалиш с типа, който ти е най-добрият приятел от колежа, е нещо повече от прилично. Това е новина за първа страница!

Оливия се разсмива.

— Само се целувахме.

— И какъв е проблемът? — интересувам се.

— Не знам… предполагам, че искам да разбера дали да продължим по-нататък.

— Харесваш ли го?

— Много е мил и куп момичета го харесват, но аз не съм сигурна за себе си.

— Това не ми звучи особено добре — казва Бека.

— Значи не си сигурна дали го харесваш? Така ли да те разбирам?

Тя отпива от питието си.

— Чувствам се удобно с него и го обичам малко.

— Какво мисли той по въпроса?

— Иска да продължим.

— Ще иска я — намесва се Мили. — Нали е мъж.

— Значи не се страхува, че ще изложи на опасност приятелството ви?

— Казва, че ако нищо не излезе, можем да си останем приятели както преди. Но аз не съм сигурна, че ще е възможно.

Изи ме поглежда.

— Е, какъв е съветът на Доктора? — пита тя, макар че според мен вече знае отлично какво смятам да кажа, защото положението на Оливия е абсолютно същото, в което бяхме ние с нея в началото на нашата връзка.

— Всичко зависи от това, колко си смела — старая с да задържа погледа на жена си. — По-лесно е да се държиш хладно и да оставиш нещата каквито са. Разбира се, всичко може да се обърка и да се скарате. Тогава ще загубиш добър приятел. Но ако изиграеш картите си както трябва, ако си търпелива и не насилваш нещата, може да получиш повече, отколкото си мечтала. Може да откриеш човека, който ще бъде винаги до теб, който никога няма да се умори да те гледа, който е твоят идеален духовен партньор.

Получавам възторжени овации.

Въодушевен, обявявам, че този път аз черпя, и когато се връщам с питиетата, са пристигнали още момичета от „Фам“, които настояват да получат съветите ми. Тази вечер не прилича по нищо на излизанията ми с Тревър и Лий или с която и да е друга мъжка компания. Става купон. Неочаквано се оказвам „едно от момичетата“ — слушам клюките и заяжданията по адрес на гаджетата им и за пръв път днес забравям колко се е усложнил животът ми. Вместо да мисля за това, просто раздавам съвети наляво, надясно и в центъра. На Кати — старши редактор във „Фам“, обяснявам, че е авантюристка, на която й харесва, че приятелят й Сол я мами — това го прави по-интересен. Предупреждавам Джесика — производствения мениджър, че всяко двусмислие в опита й да разкара стажант архитекта Джонатан ще го накара да припка подире й като кученце до края на живота й, а на Деби — една от сътрудничките на свободна практика, чийто списък с оплаквания от гаджето е дълъг колкото ръката ми, заявявам:

— Той никога не ти е обръщал никакво внимание, рядко е казвал нещо хубаво за теб, ти дори не си сигурна, че го харесваш, а съществува и сериозното опасение, че се вижда и с друга мадама. Какво правиш? Ти си хубава и интелигентна, а си пилееш времето с мъж, който не заслужава дори и една минута от него!

Получавам следващата порция възторжени овации.

Изи ме прегръща и ми прошепва просто, но сърцераздирателно: „Обичам те, Доктор Любов“.

Отвръщам на целувката й.

— И аз те обичам.

В този миг си спомням за Никола и колко много тази тайна тежи на сърцето ми и съм на ръба да й призная всичко. Но се стягам и възвръщам самоконтрола си.

Не мога да й кажа. Не мога, защото съм сигурен, че това ще разбие сърцето й.