Майк Гейл
Вечеря за двама (34)

младост

Вторник сутринта е. Седя на кухненската маса пред портативния си компютър и пиша статия за концерта, на който бях предишната вечер. Мобилният ми звъни. Дисплеят твърди, че „номерът не може да бъде идентифициран“.

— Ало?

— Здрасти, Дейв, аз съм.

Джени.

— Здрасти, Джен. Какво мога да сторя за теб?

— Какво правиш?

— Пиша статия за един концерт.

— Добри ли бяха?

— Кои? Групата ли?

Тя се разсмива.

— Ами да, групата. Разбира се, че за тях говоря.

— Не бяха особено оригинални.

— Това ли смяташ да напишеш в рецензията си?

Този път аз се засмивам. Джени никога не ме разпитва за музика, ако няма намерение да ме помоли за нещо друго.

— Какво целиш? — осведомявам се.

— Нуждая се от огромна услуга.

— Давай.

— Току-що прочетох онази статия, която си написал за списанието на Изи и… е, чудя се дали няма начин да направиш нещо и за мен.

— За какво?

— Съвсем кратко материалче. Четиристотин думи, не повече. Мисля, че за теб ще бъде много просто. Ти наистина си талантлив. Ще изкараш лесни пари.

Долавям отчаяние в гласа й.

— Хлапешка статийка за лъжите, които момчетата в пубертета говорят на момичетата — продължава тя. — Няма да ти отнеме много време и макар да знам, че винаги си се шегувал с работата ми, аз…

— Добре, имаш я — потвърждавам.

— Какво?

— Казах, че ще я напиша. Остава ми съвсем малко, за да довърша тази рецензия. Още половин час и се хващам за твоя опус.

— Дейв — изрича Джени, — ти си един истински спасител.