Майк Гейл
Вечеря за двама (135)

Ордьовър

Пристигам малко след седем и половина. Изи вече седи на масата. Става да ме целуне и заемаме местата си.

— Как си? — пита ме тя. — Как мина срещата ти с Ник Рандал?

— Добре. Както върви работата, може отново да работим в една и съща сграда. При това доста скоро. След фалита на „Лаудър“ Ник разработил нов проект за списание и е получил зелена улица, очакванията са в следващите два месеца да го пуснат на пазара.

— Какво списание?

— Познай.

— За музика?

— Не, не е за музика.

Тя се разсмива:

— Не е и за тийнейджъри, нали?

— Не е.

— Не е и женско, надявам се — усмихва се тя. — Не ми казвай, че ще имам собствения си съпруг за конкурент.

— Точно обратното — отвръщам през смях. — Лайфстайл списание за мъже. Като „Джентълменс Куотърли“ и „Ескуайър“. Неколкостотин лъскави страници, пълни с интервюта с модели и филмови звезди, репортажи за скандално скъпи коли и всичко това, натъпкано между куп реклами за автомобили, одеколони и модни електронни играчки.

Изи прихва.

— Фантастично! Носеха се слухове, че Би Ди Пи се прицелват и в тази пазарна ниша, но никога не съм си представяла, че ще го направят. Направо съм развълнувана. Ти какво ще правиш?

— Ник ще бъде изпълнителен редактор, имат някакъв тип, който е работил преди в списание за мъже, и той ще бъде главен редактор, а аз негов заместник. Парите са добри и имаме уверението, че няма да гонят прекалено високи продажби и ако през следващите дванайсет месеца успеем да поддържаме разумен тираж, няма да дръпнат шалтера.

— Как ще се казва?

— „Фърст Клас“.

— Дейв Хардинг, заместник-главен редактор на „Фърст Клас“ — произнася тържествено Изи. — Добре звучи. И никакъв Доктор Любов повече?

— Джени иска да продължа рубриката, аз се допитах до шефа и той каза, че няма нищо против.

— Значи оставаш да решаваш любовните проблеми на момичетата?

— Да — казвам. — Защото съм най-добрият.