Майк Гейл
Вечеря за двама (3)

миг

— Бременна? — повтарям.

— Така мисля.

— Само мислиш?

— Все още не съм си направила тест. Исках и ти да си с мен. Но вече е късно. Много късно. Всъщност толкова късно, че не може да се направи нищо. Въпросът е предрешен.

— Защо не си ми казала нищо досега?

— Надявах се да не е истина — прошепва тя.

— Обичам те — казвам.

— Толкова е ужасно — безутешна е тя.

— Обичам те — повтарям.

— Това е краят на всичко.

— Обичам те — казвам отново.

— Какво ще правим? — пита тя.

— Не знам — отговарям. — Но те обичам.