Майк Гейл
Вечеря за двама (74)

доста

Понеделник: С Джени на обяд

Един и половина е и Джени и аз седим в „Ягамама“ на Лексингтън Стрийт. От половин час си говорим за живота в „Тийн Сийн“ и точно когато пристигат зеленчуковата ми темпура и пилешките ми хапки, Джени хвърля бомбата:

— Мисля да се разделя с Тревър — изрича безизразно тя. — Не върви.

— Но вие с Тревър си подхождате — казвам. — Имате върхове и спадове както всички нас, но ти знаеш, че… — Млъквам, търсейки точните думи — … че не всичко може да е съвършено.

— Знам — отвръща Джени. — Бих приела дори нещо почти съвършено или просто о’кей, но онова между мен и Трев не е дори о’кей, разбираш ли? Не прилича на онова, което имате вие с Изи.

Мълча.

— Дори не мисля, че ме обича — добавя тя.

— Разбира се, че те обича.

— Не, не ме обича. Харесва ме, но аз не съм любовта на живота му. Или?

Тя ме поглежда и без да изчака да й отговоря, започва да яде своите китайски спагети.