Майк Гейл
Вечеря за двама (59)

под

Изпращам й мейл, за да й потвърдя, че ще посветя колонката си на тази тема, и получавам отговор веднага да й се обадя, защото имала новини. Набирам номера и чакам. Тя вдига на второто иззвъняване.

— Добър ден, списание „Фам“.

— Аз съм.

Изи се разсмива.

— Познай!

— Какво?

— Кара напуска списанието. Възлагат й да пуска ново издание в Австралия…

— И ти си толкова развълнувана, защото…

— Знаеш много добре защо!

Изи винаги е мечтала да стане главен редактор на женско списание. От първия ден, в който я срещнах в курса по журналистика, това беше нейната цел номер едно.

— Предложили са ти поста?

— Не съвсем. Направиха ме изпълняващ длъжността, смятано от края на тази седмица. Щеше да ти хареса какво им отговорих — държах се на положение. Казах, че не се интересувам, освен ако не мислят сериозно да ми предложат длъжността — нали знаеш какви са, оставят те да им вършиш цялата работа за половин заплата, след което се чудят защо си обиден, когато назначат някой, който имал повече опит.

— И какво казаха?

— Че моето име е първо в списъка. Искат мен, точно мен! Дори Кара иска аз да я заместя и да знаеш, че ще го направя!

— Значи така — жена ми, главен редактор на списание с огромен тираж. Фантастично! Наистина се гордея с теб, скъпа.

— Знам.

— Извинявай за снощи. Бях в ужасно настроение. Не трябваше да ми обръщаш внимание.

— Не мога. Обичам те. Нали затова е любовта? Какво те тревожи?

— Нищо особено. Обикновените неща. Нищо, за което да се притесняваш.

— Но аз се притеснявам.

— Добре, но аз ти казвам — недей! След уикенда ще имаш достатъчно грижи около списанието. Това означава ли, че ще започнеш да се обличаш официално за срещите?

— Е, няколко костюма от „Прада“ няма да навредят никому.

— Ще се налага ли да говоря с твоята секретарка, за да уточня в колко часа да те чакам у дома за вечеря?

— Може би.

— А ще се срамуваш ли, че съпругът ти е докторът по сърдечните терзания на пуберите?

— Никога.

Бъбрим още половин час и тя ми изкопчва обещанието да пийнем по едно с колеги от „Фам“, за да отпразнуваме събитието. Не мога да откажа, въпреки че не се чувствам в настроение да се веселя. После изведнъж се сещаме, че сме на работа. Изи има милион и една срещи, а аз трябва да направя телефонно интервю с една шведска поп банда, да напиша куп кратки отзиви за нови албуми и да избера най-свежите клюки.