Майк Гейл
Вечеря за двама (24)

тишина

Това решение се оказва повратен момент за Изи. То е импулсът, благодарение на който тя загърбва миналото и решава да живее за бъдещето. Това е моментът, в който Изи пак става старата Изи. Скоро всичко отново е нормално.

Всичко освен мен.

Въпреки че разбирам нейните опасения за опита да имаме друго бебе и макар далеч да не съм сигурен, че ще успея да понеса разочарованието още веднъж, истината е, че двамата стигаме до различни заключения за нашето бъдеще. Аз повече от всичко на света искам да имаме дете. Искам да бъда баща. Искам го повече от всичко, което съм искал някога в живота си. И понеже съм принуден да крия това от целия свят, се чувствам много по-тъжен и празен, отколкото когато и да било. Но не казвам на Изи. Не казвам никому. Това ще си остане си е моя тайна.