Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dinner for Two, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Виронова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 39 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- bambo (2009)
Издание:
Майк Гейл. Вечеря за двама
ИК „Бард“, 2004
История
- — Добавяне
завинаги
Относно: Моята мъжкарска рубрика
Скъпа Изи,
Шоуто трябва да продължи, нали?
Сватби
Веднъж попитали Мадона защо, след като е знаела, че Шон Пен отдавна иска да се ожени за нея, не го е попитала по-рано. Тя отговорила: „Да прочетеш мислите на един мъж е едно, а да ги обясниш на самия него — съвсем друго.“ Това доста добре илюстрира разликите между мъжете и жените, когато става дума за брака — жените знаят всичко, мъжете — нищо. А в тази игра познанието е сила. Предложението за женитба никога не е било сред силните страни на мъжа. Доста често ние можем да бъдем щастливи с партньорките си, без идеята за брак да ни е минавала въобще през ума. Нищо лично, момичета. Развитието в рамките на връзката никога не е било от първостепенно значение за нас. Фактът, че тя съществува, е достатъчен знак за нашето съгласие. Обаче времето тече, намеците на партньорката стават все по-твърди и тогава ние проглеждаме за предимството. Накрая младоженците се радват на сватбата повече от булките — макар че никога не го признават. В деня на нашата сватба казах на жена ми: „Ако ми беше описала тази сватба като шумно парти с много пиене, щях да те помоля да се ожениш за мен много по-рано“.
Планирането на сватбата винаги ще си остане женска работа. Жените, разбира се, се преструват, че усилията са били взаимни. Но ние, мъжете, знаем, че не е така. Аз например на шега се опитах да предложа нещо по-различно от обичайното — да се облечем с джинси и тениски за церемонията, ала жена ми ме погледна с израза, който в нейния фасиален речник означава „О, недей! Просто недей!“ Но, да ви кажа сериозно, ако приготовленията за сватбата бъдат оставени на мъжете, ние най-вероятно ще планираме всичко в последната секунда, ще закъснеем за церемонията и ще се озовем в погрешната църква, обути с вчерашни боксерки и фланелка на Манчестър Юнайтид. Причината защо жените ни превъзхождат в приготовленията за сватбата е, че за тях малките неща в живота са толкова важни, колкото и големите. Дори и повече. А детайлите са всичко, когато става дума за сватба. В този ден нашият местен цветар зае първо място в списъка на хората, които жена ми мрази най-много — доста по-напред от фашистите и мъжете, които оставят тоалетната седалка вдигната, след като я използват. Защо ли? Защото въпреки най-стриктните инструкции, които са му били дадени за този велик ден, нейният сватбен букет пристигна с бяла панделка вместо с кремава.
Не само вашата сватба изисква планиране — генералщабна подготовка е необходима и когато ще ходите на чужда сватба, особено при избора на подарък. Моята жена и аз сме толкова надарени в тази дейност, че си имаме система — всичко прави тя. Трябваше ни известно време, докато открием, че това е най-добрият начин, но след последния път, когато аз ходих да купувам подарък и се върнах с три диска и конзола на Плейстейшън, но без сватбен дар, тя се предаде. Сега пазарува само тя и изглежда това й доставя също толкова голямо удоволствие, колкото и ако пазарува за себе си. Първо, обикаля и разглежда всички магазини в радиус от петдесет мили, за да състави кратък списък от възможни подаръци. Второ, повтаря посещението си в избраните от нея магазини и прекарва поне пет минути в оглеждане и докосване на всеки от възможните предмети (контактните й лещи са едва с диоптър и половина и въпреки това зависимостта й да „вижда“ с пръстите си никога не е преставала да ме удивлява). Трето, тя свежда списъка до два потенциални подаръка, след което купува и двата, донася ги вкъщи, а на следващия ден се връща в магазина, за да купи трети.
И така, мисля, че ви обясних как се чувстват мъжете по повод на сватбите. Повърхностно погледнато ние може да изглеждаме разсеяни и незаинтересувани, но, метафорично казано, дълбоко в себе си знаем, че докато сме обикаляли от магазин на магазин по търговската улица на живота, сме открили съвършения подарък за себе си. Който, разбира се, си ти.