Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dinner for Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2009)

Издание:

Майк Гейл. Вечеря за двама

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне

шоколад

До: [email protected]

От: [email protected]

Относно: Моята най-първа мъжкарска статия

 

Бейби,

Изпращам ти моята най-първа мъжкарска колонка.

Идеята ми дойде, докато си спомнях как радиаторът в банята се проби и водата изтече на пода… Точно така. Малко истина. Малко измислица. Но стана зашеметяваща, с което сигурно ще се съгласиш.

Дейв XXX

 

Мъж за къщата

Има един израз в английския език, от който се страхувам най-много. Според мен той е по-лош от предизвикващите тръпки по гърба фрази като „Не си виновен ти, а аз“, „Това вашата кола ли е, сър?“ и „Банката ме посъветва да срежа кредитната ви карта на две“. Само жена ми има достатъчно власт да изрече тази фраза, от която се боя толкова много, при това само когато вкъщи се е разразила катастрофа — например миналата събота, когато радиаторът в кухнята стремително създаде мини версия на езерото Уиндърмиър върху пода. Точно когато започнах да търся кутията от бисквити, в която държа инструментите си, жена ми изчезна и след секунда се появи с „Жълти страници“ в ръка, след което произнесе думите, от които се плаша най-много: „Мисля, че трябва да повикаме някой мъж“.

Знам, че в наше време, когато Калвин Клайн измисли унисекс парфюм, когато сексизмът се смята за нещо отживяло от всички, освен от неколцина закоравели динозаври, и видът на пола, с който си се родил, вече не е нещо неизменно и на такива неща не трябва да се отдава значение, но се почувствах силно заплашен от мисълта да „повикаме някой мъж“.

Та нали аз съм мъж, казвам си, и не се нуждая от никакъв друг мъж тук!

Истината обаче е, че у всеки тип дреме петгодишното хлапе (с наклонности да майстори и поправя) и аз не виждам защо трябва да се плаща на другиго да свърши работата.

Когато живеех в квартири под наем, не сменях и една изгоряла крушка, без да вдигна шум до Бога. Звънях на хазяина още преди аварията да е станала.

В момента, в който жена ми и аз купихме собствен апартамент, съставихме дълъг списък с нещата, които се нуждаеха от ремонт. Внезапно прозрях, че без хазяин трябва сам да облека работната престилка. Перспективата да върша всички поправки, за които баща ми се грижеше, когато бях дете, бе толкова вълнуваща, че буквално не знаех откъде да започна. Нито какво да направя.

Според мъдростта на вековете, домашните ремонти, както футболът и мерките на Клаудия Шифъра са нещо, което мъжете владеят инстинктивно и по рождение. За нещастие нейде в тъмното минало някой от предците ми сигурно е страдал от генетична амнезия, защото въпреки че съм отличник и знам всичко за футболен клуб „Ливърпул“, сезон 82–87, падам си по мерцедеси с гюрук и германски супермодели, аз не знам АБСОЛЮТНО НИЩО за РЕМОНТА В ДОМА.

Това обаче не ме възпира да се заема с него. И преди да се осъзная, вече лежа на пода с гаечен ключ в ръка и отказвам каквато и да била помощ.

За нейна чест, жена ми е изключително търпелив човек и продължава да държи в ръце „Жълтите страници“, докато аз не призная поражението си или не създам дотам опасна ситуация, че да заплашва живота на двама ни. Тогава, но чак тогава, се обаждам по телефона. След като го направя, сядам в очакване да ми отнемат мъжествеността и проклинам образователната система. Какъв смисъл има да притежаваш степен по английски език и литература, когато си изправен срещу протекъл радиатор. Оттогава постоянната ми мечта е някой прекрасен ден мъж с работни дрехи да ми се обади по телефона в събота сутринта, за да ме помоли да намина и да му направя литературен разбор на пиесите на Шекспир в присъствието на отчаяната му съпруга. Знам, че това никога няма да се случи. Затова пък, когато дойде МЪЖЪТ, аз, за да компенсирам своята некадърност, вися над главата му, докато той работи, и създавам впечатлението, че разбирам основните принципи на централното отопление. За да бъде унижението ми пълно, жена ми настоява да му предложа чаша чай и бисквити, докато той, след като прибира нечувана сума за десет минути работа, ми обяснява, че моите опити да оправя повредата са я влошили още повече и накрая добавя дебелашката шега, че „с малко повече знания и сръчност, приятел, можеше да си спестиш куп пари“.