Майк Гейл
Вечеря за двама (45)

обаждане

— Доктор Любов! — възкликва Изи, когато по-късно същия следобед се обаждам във „Фам“ и докладвам новините. — Не се занасяй!

— Истина е — казвам. — Идеята беше на Джени. Смята, че няма да е „свежарско и печено“, ако наречем колоната „Скъпи Дейв“.

— А „Доктор Любов“ е свежарско и печено, така ли?

— Очевидно.

— Свалям шапка на Джен, че е успяла да те убеди. Бях сигурна, че няма начин да се съгласиш. Въпреки че сме приятели. А ето че си станал чичко за съвети. Ще трябва да започнеш да се образоваш. Като начало опитай някоя от книгите, които представя Опра Уинфри^[1]. Мога да задигна няколко от работата си още тази вечер.

— Хм, може би. Лично аз обаче смятам да възприема органично инстинктивния подход към даването на съвети.

— Което означава?

— Да го правя както ми дойде отвътре.

Изи прихва.

— Чудесно. Аз пък мисля да се обадя на всички и тази вечер да празнуваме. Не всеки ден съпругът ти става доктор по любовните терзания.