Майк Гейл
Вечеря за двама (133)

Десерт

Става девет и петнайсет, отдавна сме приключили с вечерята. Обсъдили сме работата си, апартамента, плащанията по ипотеката и приятелите си, но все още не сме разговаряли за нас.

— Искате ли менюто с десертите? — пита сервитьорката.

— Не, благодаря — поклаща глава Изи. — Дейв?

— И за мен не.

— Кафе? — предлага жената.

И двамата отказваме.

— Сметката, моля — казва Изи.

— Остави на мен — настоявам, докато сервитьорката се отдалечава.

— Спокойно — отвръща Изи. — Ти ще платиш следващия път.

Сервитьорката се връща със сметката и Изи плаща с кредитна карта. Обличаме мълчаливо палтата си и излизаме на оживената нощна Уордър Стрийт.

— Не си говорихме много — чудя се как ще се разделим. — Поне не за нещата, за които би трябвало.

— Така е — съгласява се тя.

— Може би следващия път?

— Може би.

Тя се обръща към мен и ме целува по устните. Отвръщам на целувката.

— Обичам те — казва тя.

— Аз също те обичам.

С тези думи поемаме в различни посоки и се отдалечаваме.