Майн Рид
Ловци на растения (46) (Приключения сред Хималаите)

Глава XLVI
ПО СКАЛАТА

Той продължи да върви нататък, докато стигна до най-отдалечената част на долината, но неговото оглеждане на скалите, покрай които мина, не даде никакви резултати. Видя много издатини и площадки, някои от които бяха достатъчно широки и удобни, за да бъде изправена на тях стълба и да бъде дори малко наклонена. Някои бяха по-високи, други по-ниски, но за жалост те не бяха разположени една над друга, както желаеше Карл. Тъкмо обратното, площадките бяха много отдалечени една от друга, така че, ако човек можеше да се изкачи на една от тях с помощта на стълба — а много от тях бяха лесно достижими, — то това съвсем нямаше да улесни преминаването към друга, по-висока площадка.

Разбира се, тия площадки не можеха да послужат за това, което бе намислил Карл, и като поразгледа още веднъж разположението им, той ги отмина разочарован.

В най-отдалечения край на долината, тоест най-далечния от хижата, водите на езерото се бяха врязали в скалите и образували малко заливче. Както вече споменахме, имаше няколко такива заливчета на различни места в долината, но това беше най-голямото. Широчината му беше малка — само няколко ярда, а дължината му — около стотина ярда. Дъното му беше почти на същото равнище с това на долината, но на някои места благодарение на разпръснати канари и други отломки, които бяха нападали от надвисналите скали, то беше малко по-високо.

Карл навлезе в този залив и с напрегнато внимание заоглежда скалите наоколо. Ако някой можеше да го види в този момент, би забелязал как лицето му бързо просияваше, сякаш в ума му нахлуваха приятни мисли. Само преди минута изражението на това лице беше коренно различно. Защо настъпи тази промяна? Навярно от нещо много важно; защото младият ботаник си беше по природа сериозен, а сега повече от всякога не се поддаваше лесно на внезапни настроения и чувства. Какво тогава го зарадва толкова много?

Достатъчен е само един поглед към скалата, за да разберем причината за неговата радост.

Веднага се набиваше на очи, че тази част на скалата, която обкръжаваше заливчето, беше по-ниска, отколкото другаде; може би нямаше пълни триста фута. Не за това обаче се радваше Карл. Да се мисли за стълба беше цяло безумие, па била тя триста или три хиляди фута. Радваше се, защото току-що бе забелязал върху скалата няколко издатини, които се подаваха навън като полици на етажерка.

Макар че скалата беше някаква гранитна разновидност, тя изглеждаше нагъната, наслоена, но пластовете съвсем не бяха правилно подредени, нито пък издатините бяха разположени на еднакви разстояния една към друга. Освен това някои бяха по-широки, докато други изглеждаха съвсем тесни, но много от тях очевидно бяха достатъчно големи и на тях можеше да се сложи стълба. Особено по-ниските изглеждаха напълно удобни да бъдат свързани с няколко стълби — дълги двадесет-тридесет фута. Но Карл много се съмняваше в площадките, които се намираха горе до върха. Те не изглеждаха толкова широки. Наистина, това можеше да бъде само зрителна измама — резултат на голямото разстояние, от което бяха наблюдавани; но дори и така да беше, това пак не помагаше на Карл да осъществи своя план, тъй като измамата, която би била в негова полза, що се отнася до ширината, би била в негова вреда относно височината; можеше площадките да са на такова разстояние, че никаква стълба да не стигне до върха.

Ако някога сте стояли в подножието на висока скала, вие навярно сте забелязали колко е трудно да съдите за измеренията на предметите, които се намират нагоре по нейната повърхност. Издатина, широка няколко фута, ще и се види като обикновена гънка в скалата, някоя птица, кацнала на нея, ще ви се стори много по-малка, отколкото е в действителност. Карл беше достатъчно образован и взе под внимание тия неща. Той беше изучавал елементарните закони на перспективата и затова не бързаше да прави заключения.

За да може да добие по-вярна представа за ширината на издатините и за дължината на съответните разстояния между тях, Карл се отдръпна назад, доколкото мястото му позволяваше. За жалост той не можеше да отиде много далече, защото както вече споменахме, отсрещната скала беше само на няколко крачки. Следователно, той скоро бе възпрепятстван от гранитната стена и новият му наблюдателен пост, откъдето се надяваше да разгледа горната част на скалата, не беше по-удобен.

Покатери се върху един от големите камъни и продължи своите разучавания оттам, но не остана доволен от този „наблюдателен пост“. Разбра обаче, че все пак това беше най-удобното място и постоя дълго време, кацнал върху камъка. Погледът му, отправен към отсрещната скала, ту втренчено се спираше на едно място, ту блуждаеше от основата до върха на скалата и обратно — от върха до основата.

Лицето му отново се помрачи, понеже бе открил пречка, която изглеждаше непреодолима. Разстоянието между две от издатините беше много голямо и не можеше да бъде преодоляно с помощта на стълба, а освен това се намираше към върха на скалата. Не! Изкачването наистина е невъзможно!

Той забеляза, че разстоянието от земята до първата най-ниска площадка беше почти два пъти по-късо от разстоянието между спомената издатина и издатината под нея.

Досега Карл бе само отгатвал височините, но ето, че му дойде на ум да остави настрана всички предположения и с помощта на верни и точни измервания да установи разстоянието между земята и първата площадка.

Това лесно можеше да стане и то щеше да му помогне да има по-ясна представа за разстоянието между по-горните издатини.

Казахме, че Карл знаеше как да измери разстоянието, но как именно? Издатината, изглежда, се намираше на цели четиридесет фута над земята; тогава как би стигнала до нея измервателната ролетка? Но Карл нямаше никаква ролетка, нито пък възнамеряваше да прави своите изчисления по тоя начин.

Вие навярно предполагате, че той ще потърси някоя дълга върлина, с която да стигне до издатината, и след това ще измери колко фута и инча е тя. Този начин не е лош и Карл не би се отказал от него, ако не се беше сетил за още по-лесен, който поне в този момент му изглеждаше по-лесно изпълним. Той би могъл да определи височината и чрез триангулация^[1], но това също би изисквало да се снабди с прът и би било придружено от известни отегчителни пресмятания, които биха му отнели доста време, без да му осигурят положителни резултати.

Тия две възможности се въртяха из ума му за известно време. Първата той отхвърли, тъй като трудно щеше да намери достатъчно дълъг прът; а втората изостави в момента, когато разбра, че без много усилия можеше да се изкачи на самата издатина. Долната част на скалата беше наклонена и по нея се виждаха тук-таме вдлъбнатини и издатини, които биха му послужили вместо стъпала.

Изкачи ли се веднъж на площадката, той лесно би измерил на каква височина е тя. Достатъчно е само да спусне надолу връв с малко камъче, завързано на края като зидарски отвее, и после да измери дължината на връвта.

По една случайност Карл беше взел със себе си доста дълго парче кожена връв, която можеше отлично да му послужи, и той изведнъж реши да се изкачи на площадката. Като извади връвта от джоба си и завърза камък на единия й край, той се приближи до скалата и започна да се катери нагоре.

Скоро откри, че изкачването е много по-трудно, отколкото му се бе сторило, и с големи усилия едва можа да се добере до площадката жив и здрав. За Гаспар това изкачване би било съвсем дребна работа, тъй като младият ловец беше свикнал да се катери из Алпите на лов за диви кози, които обичаха скалите.

Но Карл, който не беше алпинист, съвсем се задъха и уплаши, докато стигне до малката площадка.

Като измина няколко крачки по нея, той си избра място, под което скалата беше съвсем отвесна, спусна кожената връв надолу и скоро извърши измерването. Уви! Разстоянието излезе много по-голямо, отколкото той бе предполагал, когато го гледаше отдолу. Настроението му съвсем спадна. Сега беше напълно сигурен, че площадките в горната част на скалата не могат да бъдат свързани с никакви стълби.

Със свито от мъка сърце, той се върна там, където се беше качил, с намерение да слезе пак долу. Но понякога по-лесно е човек да хвръкне нагоре във въздуха, отколкото да се спусне надолу по скалата. Не ще и съмнение, той беше в безизходно положение, буквално „прикован“ към скалата.