Майн Рид
Ловци на растения (34) (Приключения сред Хималаите)

Глава XXXIV
ФАЗАНЪТ АРГУС

Гаспар напредваше още по-предпазливо. Намерението му беше да се приближи дебнешком до дивите говеда, затова бе оставил Фриц в колибата, тъй като кучето не би могло да му помогне при такъв лов.

По две причини искаше да се промъкне до животните съвсем незабелязано. Първата, разбира се, беше да може да стреля по тях; но имаше и друга причина, за да бъде тъй внимателен — опасният и свиреп нрав на самите животни. Той не беше забравил как се държа старият бик при първата им среща, а преди да тръгне, Карл нарочно го предупреди да бъде внимателен и да се пази от рогата на бика, както и да не стреля по яковете, ако наблизо няма някое дърво или някое прикритие, до което би могъл да се добере, в случай, че бикът го подгони.

Ето защо необходимо беше винаги да си избира удобно място за нападение, а това правеше придвижването му напред още по-трудно.

Той пристъпваше тихо, ту през широки поляни, ту през гористи пояси, ту през гъсти шубраци. Когато трябваше да излезе на някое открито място, спираше се и внимателно се оглеждаше. Нямаше никакво желание да се натъкне неочаквано на търсения дивеч и да се намери близо до стария бик. Искаше му се разстоянието между него и яковете да бъде петдесет-шестдесет ярда; това разстояние беше удобно и за големите куршуми на неговата пушка.

Както си вървеше по пътеката, пред него изхвръкнаха няколко едри птици; между тях имаше и един фазан аргус, който по великолепие и блясък на перата можеше да съперничи на пауна. Тия редки птици излитаха нагоре, пърхайки с крила, и кацаха по клоните на дърветата. Странно, но макар да бяха големи почти колкото пауни, с най-очебиещ външен вид, Гаспар не можеше да види нито една от тях, след като се настаняха по дърветата.

Тия птици, когато усетят, че ловецът е наблизо, застават съвсем тихо и неподвижно, така че само най-проницателните очи могат да ги разпознаят между листата. Всъщност необикновено красивите им пера, които ги отличават от другите птици и ги правят тъй привлекателни, им помагат да бъдат почти невидими сред листата на дърветата. Изпъстреното тяло, крила и опашка на птицата като че ли повече я улеснява да се прикрие, отколкото да изпъкне. Друг някой валчест предмет, но не пъстър, а едноцветен, макар и не толкова ярък на цвят — много по-лесно би привлякъл погледа на ловеца. Освен това гъстият листак, гледан отдолу изглежда оцветен със същите шарки, както и перата на фазана аргус. Това навярно е предпазна мярка на природата за опазване на тази красива, но безпомощна птица, тъй като тя не може да хвърчи бързо и високо въпреки прекрасните си пера и ако нямаше способността да се крие по този начин, лесно би паднала в ръцете на ловеца.

Естествениците, а най-вече ловците, са забелязвали това приспособяване на дивите животни към цвета на обкръжаващата ги среда. Ягуарите, леопардите, пантерите със светложълтите си, красиво изпъстрени кожи би трябвало да бъдат най-лесно забележимите животни, а в действителност те най-трудно се откриват в средата, която ги обкръжава. Животно със същата големина, но с едноцветна кожа, па дори тя да е най-тъмна по цвят, се забелязва по-лесно, отколкото те. Самата тяхна прелест ги прави невидими — тъй като многобройните шарки и петна, които придават на кожата им различни багри, същевременно като че ли разделят грамадното им тяло на стотици малки части и затрудняват невнимателния наблюдател да възприеме цялостното очертание на тялото им, което в противен случай би ги издало.

Поради тая причина фазанът аргус става почти незабележим, щом веднъж кацне сред листата и вейките на дърветата. Но въпреки че самият е невидим, той вижда всичко, което става наоколо. Затова името му е много сполучливо^[1]. Шарките по тялото му приличат на очи, ала те не виждат, но на главата си той има чифт очи, които могат да се сравняват с очите на прочутия пазач, от когото е заел прякора си. Аргусът следи внимателно ловеца и ако последният успее да го съгледа, птицата тутакси разбира, че е открита и в същия миг, в който щракне някой ударник или някоя пушка се насочва нагоре, фазанът изхвръква със силно пърхане, което оглася цялата гора.

Но както вече споменахме, аргусът не може да хвърчи добре. Перата, които са в основите на крилете му, са къси, а другите — големи и мъчноподвижни и му пречат да лети бързо във въздуха, затова неговият полет е краткотраен и тежък. Но както повечето птици от този вид аргусът тича добре по земята, помагайки си с крилете — както прави и неговата сродница дивата пуйка. Когато фазанът аргус си почива и е спокоен, перата му не са нито тъй блестящи, нито тъй красиви. Но цялата му украса изпъква, когато трябва да се покаже в „женско общество“. Тогава разперва пъстрите си крила и ги влачи по земята, както прави и паунът. Опашката му се разтваря и изправя нагоре; обикновено тя стои отпусната наравно с тялото му и двете й крайни пера са свити едно върху друго.

Фазанът аргус, когото кабинетните учени сега предпочитат да наричат не фазан, а само аргус, живее главно в южните части на Азия, при все че границите, в които може да се срещне, не са добре определени. Среща се по всички краища на Индия, а се предполага, че живее и в Китай, дори и в най-северните области на тази страна.

Но аргусът не е единственият красив фазан в тези страни. Индия или по-право Южна Азия е истинска родина на тия птици. Досега на естествениците са известни цяла дузина видове, някои от тях много по-красиви от райските птици. И когато орнитологията^[2] на индийските острови бъде основно изследвана, навярно ще бъдат открити още по-голям брой разновидности.

Императорският фазан, по-едър от обикновената кокошка, съперничи на качулатия паун по блясъка на цветовете си. Никакво описание не може да даде ясна представа за великолепието на тази птица. Почти цялата му перушина лъщи с ослепителен блясък, който се променя ту в зелено и стоманеносиньо, ту във виолетово или златисто. Отдалече изглежда като че ли тялото му е покрито с люспеста броня, изкована от някакъв лъскав метал, а всъщност перата му са меки като кадифе.

Тази прекрасна птица живее в Хималайските планини, където се среща също така и друга забележителна порода — тибетският паунов фазан, който се намира в близко родство с още по-великолепния качулат полиплектрон от Молукските острови.

Човек не може да гледа тия прекрасни крилати създания, без да изпитва благодарност към природата, която ги е сътворила, за да украси земята с тях и да радва всички, които ги виждат.