Майн Рид
Ловци на растения (2) (Приключения сред Хималаите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Plant Hunters (Adventures Among the Himalaya Mountains), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 8 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (21 юли 2008 г.)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (15 юли 2008 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Издателство „Астрала“

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Ловци на растения от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ловци на растения
The Plant Hunters
АвторМайн Рид
Създаване1857 г.
Първо издание1857 г.
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
СледващаПълзачи по скали

Ловци на растения: Приключения сред Хималаите (на английски: The Plant Hunters: Adventures Among the Himalaya Mountains) е роман на писателя Майн Рид, издаден през 1857 година. Негово продължение е романът Пълзачи по скали, издаден през 1864 година.

Сюжет

Трима приятели – Осару, Карл и Каспар се отправят на експедиция в Хималаите в търсене на редки растения за европейските ботанически градини и разсадници. По време на пътуването им попадат в непреодолима ситуация и не могат да се върнат назад. Пътя им е препречен от голяма пропаст, впоследствие попадат в дълбока пещера и дълго търсят път назад. В крайна сметка остават да живеят в хималайска долина, откъснати от външния свят...

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

Романът има четири издания на български език:

  • „Ловци на растения“, София, изд. „Христовъ“, 1901 г., 240 с.
  • „Ловци на растения“, София, изд. „Хемусъ“, поредица „Майнъ Ридъ“, том 11, 1929 г., 152 с.
  • „Ловци на растения“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 54, 1960 г., 251 с.[1]
  • „Пълзачи по скалите. Ловци на растения“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, том 4, 1980 г., 399 с.[2]

Източници

  1. Ловци на растения – Майн Рид. 1960 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.
  2. Пълзачи по скалите. Ловци на растения – Майн Рид. 1980 // Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 2014-05-15.

Външни препратки

Глава II
КАРЛ ЛИНДЕН

Карл Линден беше роден в Горна Бавария, близо до Тиролската граница. Той не произхождаше от знатен род, неговият баща беше градинар; но Карл беше добре възпитан и доста образован младеж, нещо, което е по-важно за днешните времена. Неговият баща, градинарят, беше човек амбициозен, но малко образован и тъй като това обстоятелство често му пречеше в живота, реши синът му да не страда по същата причина.

Деветнадесетгодишният Карл Линден мислеше, че неговият народ няма оная свобода, която заслужава да има. По онова време той беше студент в един университет и, естествено, бе проникнат от идеалите за национална свобода, които вълнуваха сърцата на германците през 1848 година.

Той не само изявяваше убежденията си с думи, но заедно със своите съотечественици от университета се опита да приложи тези убеждения на практика и стана един от онези храбри студенти, които през 1848 година освободиха Баден и Бавария.

Но не можеше така лесно да бъде победена силната хидра — съюзът на коронованите глави. И както много други млади патриоти нашият герой беше принуден да избяга от родината си.

Изгнаник в Лондон или „бежанец“, както обикновено се казва, Карл Линден не знаеше какво да прави. Баща му беше беден и не можеше да му изпраща пари; а освен това не бе много доволен от сина си. Старецът беше от ония, които все още вярваха в божествените права на царете и уважаваше установения ред, колкото и да беше тираничен. Той се разсърди на Карл за неблагоразумието му да стане патриот или „бунтовник“, както обичаха да се изразяват коронованите чудовища. Бащата имаше по-добри планове за своя син: да го види секретар на някой голям благородник или чиновник в митницата, а може би и на офицерска служба в личната охрана на някой незначителен деспот. Която и да е от тия професии би задоволила амбициите на бащата на Карл. Ето защо той беше недоволен от поведението на своя син. И Карл не можеше да се надява на никаква помощ от дома поне дотогава, докато не премине ядът на баща му.

Но какво можеше да прави младият бежанец? Той разбра, че английското гостоприемство е твърде студено. Наистина, Карл се радваше на свобода — свобода да скита из улиците и да проси.

За щастие той се сети как да се прехранва. В миналото му се случваше сегиз-тогиз да помага на баща си в градината. Можеше да копае, да засява, да разсажда. Можеше отлично да кастри дървета и да отглежда цветя. Разбираше от работа в оранжерия, в парник, в разсадник — нещо повече, познаваше имената и особеностите на много от растенията, които се отглеждат в Европа — с една дума, Карл беше ботаник. Тия познания той бе придобил чрез ранните си занимания в градината на един благородник, където баща му беше надзирател, и тъй като имаше влечение към ботаниката, той се беше заел с нея и я бе изучил.

Ако нищо друго не можеше да върши, би могъл поне да работи в някоя градина, в някой разсадник или друго подобно място. Това би било по-приятно, отколкото да скита без работа из улиците на големия град и да умира от глад сред неговото прекомерно изобилие.

С такива мисли младият бежанец почука на вратата на един от разкошните разсадници, които изобилстват в околностите на Лондон. Там разказа своята история и го взеха на работа.

Скоро умният и предприемчив собственик на разсадника откри, че неговото германско протеже има доста ботанически познания. Точно такъв човек му трябваше. Той бе изпратил вече ловци на растения в други части на света — в Северна и Южна Америка, в Африка, в Австралия. Сега търсеше някой за Индия; искаше да обогати своята колекция растения от Хималаите, добили по онова време голяма известност поради великолепните растителни видове, които прочутите ловци на растения Роял и Хукър бяха открили.

Прекрасните борови дървета, кедри, разните видове бамбуци; величествените магнолии и рододендрони, които растат в такова изобилие из хималайските долини, бяха подробно описани, а много от тях — пренесени и засадени в някои градини из Европа. Тия растения бяха на мода и следователно собствениците на разсадници искаха да се сдобият с тях.

Още по-интересни и ценни обаче ги правеше фактът, че много от тия красиви екзотични растения вирееха добре на открито из високите местности на Северна Европа, където климатът и температурата са почти същите, каквито са и по високите места, откъдето те произхождат.

Не един ботаник колекционер, а мнозина бяха изпратени по това време да изследват веригата на индийските „Алпи“, сред чиито широки простори имаше достатъчно място за всички.

В числото на тия ловци на растения беше и нашият герой Карл Линден.