Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dragon Teeth, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Майкъл Крайтън
Заглавие: Драконови зъби
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 19.03.2018 г.
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-830-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317
История
- — Добавяне
Червеният каньон
Стигнаха до град Къстър в десет вечерта. Нощта беше тъмна и Джонсън беше разочарован — нямаше да види най-известното място от Черните хълмове, укреплението Гордън на Френския поток.
Само година преди това, през 1875-а, първите миньори от групата на Гордън си бяха построили дървени къщи, защитени от триметрова ограда от забити в земята дървени трупи. Бяха навлезли в Черните хълмове в нарушение на договора с индианците, възнамеряваха да промиват златен пясък и да се пазят от червенокожите с укреплението си. Беше се наложило да се прати кавалерия от форт Ларами, за да прогони заселниците — в онези дни армията все още защитаваше договора с индианците. Укреплението бе изоставено.
Сега всички, дори в Къстър, говореха за нов договор с индианците.
Макар правителството все още да воюваше със сиуксите, цената на тази война беше висока — вече превишаваше 15 милиона долара — а беше година на избори. Военните разходи и легитимността на правителствената позиция се оказаха горещи теми в кампанията във Вашингтон. Поради това Великият бял баща предпочиташе да приключи войната мирно и тихо, като сключи нов договор, и за тази цел правителствени преговарящи бяха договорили среща с вождове на сиуксите в Шеридан.
Обаче дори специално подбраните вождове бяха възмутени от новите предложения.
Повечето от правителствените преговарящи бяха съгласни с индианците. Един от тези преговарящи, сега на път за Вашингтон, каза на Джонсън, че това било най-трудното нещо, което бил правил през живота си:
— Все ми е едно колко пера носи някой на главата си, той пак е човек. Един от тях, Червени крака, ме погледна и попита: „Мислиш ли, че това е честно? Ти би ли подписал такъв договор?“. Аз не можех да го погледна в очите. Чувствах се отвратително.
— Знаеш ли какво е казал Томас Джеферсън? — продължи той. — През 1803 Томас Джеферсън е казал, че ще минат хиляда години, преди Западът да се успокои напълно. Ще се успокои обаче за по-малко от сто години. Това е прогрес.
Джонсън записа в дневника си: „Той беше честен човек, изпратен да свърши нечестна работа, и сега не можеше да си прости, че е изпълнил инструкциите на правителството си. Когато пристигнахме, беше пиян; когато тръгнахме, продължаваше да пие“.
Морган Ърп остана в Къстър и продължиха без него.
Към полунощ минаха ранчото Четвърта миля и продължиха към долината Плезънт. Минаха и покрай ранчо Дванайсета миля, и ранчо Осемнайсета миля по тъмно.
Малко преди разсъмване стигнаха до Червения каньон.
Станцията за дилижансите пред Червения каньон беше изгорена.
Всички коне бяха откраднати. Мухи жужаха около десетина скалпирани трупа — свидетелство за безчинствата на Пърсимънс Бил.
— Предполагам, не са чули за новия договор — каза Ърп. — Както изглежда, няма да се храним тук.
Продължиха през каньона. Пътуването беше напрегнато и бавно, защото конете бяха уморени, но всичко мина без инциденти. В другия край тръгнаха покрай Ястребовия поток към Камп Колиър, който бележеше южния подход към Черните хълмове.
Сега, на сутрешната светлина, спряха за час, за да могат конете да се напасат и да си починат.
— Още малко, мистър Джонсън — каза Уайът Ърп, — и ще ми дължиш половината от тези кости.
Джонсън реши, че е крайно време да му каже истината.
— Мистър Ърп… — започна той.
— Да?
— Естествено, оценявам всичко, което направи, за да ми помогнеш да се измъкна от Дедуд.
— Сигурен съм в това.
— Има обаче нещо, което трябва да ти кажа.
Ърп се намръщи.
— Да не искаш да се откажеш от договорката ни?
— Не, не… — Джонсън поклати глава. — Трябва обаче да ти кажа, че това наистина са само вкаменели кости.
— А-ха — кимна Уайът Ърп.
— Само кости.
— Чух те.
— Те имат стойност само за учените, за палеонтолозите.
— Така да бъде, нямам нищо против.
Джонсън се усмихна едва забележимо.
— Само се надявам да не останеш разочарован.
— Ще опитам да не остана — каза Ърп, намигна и го тупна по рамото. — Момче, помни, че половината от тези кости са мои.
„Беше добър приятел — написа Джонсън — и подозирах, че би се превърнал в опасен враг. Поради тази причина продължих по пътя към форт Нарами и първата цивилизация, която щях да видя от много месеци, с известни опасния“.