Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragon Teeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Крайтън

Заглавие: Драконови зъби

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 19.03.2018 г.

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-830-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317

История

  1. — Добавяне

„Спете с револверите, момчета“

Веднага щом изчезнаха зад близкия хълм, Коуп отново стана бдителен и енергичен.

— Заредете оръжията си — каза той. — Тази нощ спете с револверите си, момчета.

— Защо? Какво имаш предвид?

— Ще имаме посетители тази нощ, помнете ми думата. — Коуп вдигна юмруци като боксьор. — Тази безгръбначна отрепка ще допълзи като змия, за да разгледа отблизо черепа ми на прасе.

— Да не искаш да стреляме по тях!? — възкликна Айзък ужасен.

— Искам — отговори Коуп. — Те ни се противопоставяха и ни пречеха, пуснаха армията против нас, отровиха водата ни и ни обидиха, а сега искат да откраднат находките ни. Да, искам да стреляте по тях.

Струваше им се крайно, но Коуп беше ядосан и не искаше и да чуе друго.

Мина час. Повечето заспаха. Джонсън лежеше до Коуп, който се въртеше и мърдаше и не му даваше да заспи.

Беше буден, когато първата тъмна фигура пропълзя над билото на хълма.

Коуп тихо си пое дъх.

Втора фигура, после трета. Третата беше едра, непохватна.

Коуп въздъхна пак и насочи карабината си.

Фигурите пропълзяха към лагера, насочиха се към сглобения от парчета череп.

Коуп се приготви да стреля. Беше отличен стрелец и за момент Джонсън се ужаси, че ще убие съперника си.

— Виж, професоре…

— Джонсън — отвърна Коуп, — държа го на мушка. От мен зависи дали да застрелям промъкващ се тайно крадец. Не забравяй тази нощ.

Коуп вдигна пушката по-високо, стреля два пъти към небето и закрещя:

— Индианци! Индианци!

Виковете изправиха лагера на крака. Затрещяха изстрели и нощта се заоблачи от дим, миришеше на барут.

Видяха как натрапниците се катерят презглава нагоре по хълма. От време на време се чуваше по някое: „Проклет да си! Проклети да са очите ти!“.

Накрая познат отчетлив глас извика:

— Типично за теб, Коуп! Фалшификат!

И тримата мъже изчезнаха.

Стрелбата престана.

— Убеден съм, че повече няма да видим Оти Марш — каза Коуп.

Усмихна се и легна да спи.