Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dragon Teeth, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Майкъл Крайтън
Заглавие: Драконови зъби
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 19.03.2018 г.
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-830-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317
История
- — Добавяне
„Спете с револверите, момчета“
Веднага щом изчезнаха зад близкия хълм, Коуп отново стана бдителен и енергичен.
— Заредете оръжията си — каза той. — Тази нощ спете с револверите си, момчета.
— Защо? Какво имаш предвид?
— Ще имаме посетители тази нощ, помнете ми думата. — Коуп вдигна юмруци като боксьор. — Тази безгръбначна отрепка ще допълзи като змия, за да разгледа отблизо черепа ми на прасе.
— Да не искаш да стреляме по тях!? — възкликна Айзък ужасен.
— Искам — отговори Коуп. — Те ни се противопоставяха и ни пречеха, пуснаха армията против нас, отровиха водата ни и ни обидиха, а сега искат да откраднат находките ни. Да, искам да стреляте по тях.
Струваше им се крайно, но Коуп беше ядосан и не искаше и да чуе друго.
Мина час. Повечето заспаха. Джонсън лежеше до Коуп, който се въртеше и мърдаше и не му даваше да заспи.
Беше буден, когато първата тъмна фигура пропълзя над билото на хълма.
Коуп тихо си пое дъх.
Втора фигура, после трета. Третата беше едра, непохватна.
Коуп въздъхна пак и насочи карабината си.
Фигурите пропълзяха към лагера, насочиха се към сглобения от парчета череп.
Коуп се приготви да стреля. Беше отличен стрелец и за момент Джонсън се ужаси, че ще убие съперника си.
— Виж, професоре…
— Джонсън — отвърна Коуп, — държа го на мушка. От мен зависи дали да застрелям промъкващ се тайно крадец. Не забравяй тази нощ.
Коуп вдигна пушката по-високо, стреля два пъти към небето и закрещя:
— Индианци! Индианци!
Виковете изправиха лагера на крака. Затрещяха изстрели и нощта се заоблачи от дим, миришеше на барут.
Видяха как натрапниците се катерят презглава нагоре по хълма. От време на време се чуваше по някое: „Проклет да си! Проклети да са очите ти!“.
Накрая познат отчетлив глас извика:
— Типично за теб, Коуп! Фалшификат!
И тримата мъже изчезнаха.
Стрелбата престана.
— Убеден съм, че повече няма да видим Оти Марш — каза Коуп.
Усмихна се и легна да спи.