Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragon Teeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Крайтън

Заглавие: Драконови зъби

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 19.03.2018 г.

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-830-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317

История

  1. — Добавяне

Около лагерния огън

Всяка находка караше Коуп да изпада във философско настроение край лагерния огън вечер. Всички бяха разгледали зъбите, бяха ги опипали, бяха претеглили тежестта им в ръка. Откриването на гигантския бронтозавър предизвика необикновено много догадки.

— В природата има толкова много неща, които не можем да си представим — каза Коуп. — По времето на този бронтозавър ледниковата епоха е приключила и цялата планета е била с тропически климат. В Гренландия е имало смокини, в Аляска е имало палми. Големите равнини на Америка тогава са били езера, а тук, където седим сега, също е било дъно на езеро. Животните, които намираме, са се запазили, защото са умрели и са потънали на дъното на езерото, където са били плътно обгърнати от тинестата утайка, която постепенно ги е превърнала в камък. Кой обаче би допуснал нещо такова, преди да бъдат открити останките от тези същества?

Всички мълчаха. Гледаха смълчани пукащия огън.

— Сега съм на трийсет и шест — каза Коуп, — обаче по времето, когато съм се родил, динозаврите не са били известни. Толкова човешки поколения са се раждали и населявали земята, раждали са се и са умирали, без дори да подозират, че много, много преди тях нашата планета е била владение на род гигантски влечуги, които са живели на нея милиони години.

Джордж Мортън се изкашля многозначително.

— Ако е така, какво ще кажем за човека?

Последва неловко мълчание. Повечето дискусии за еволюцията заобикаляха въпроса за човека. Самият Дарвин не се бе занимавал с човека повече от десетилетие, след като книгата му бе излязла.

— Знаете ли за германските находки в долината Неандер? — попита Коуп. — Не? Е, през петдесет и шеста там откриха цял череп — с дебела кост и изпъкнали надочни дъги. Пластът е бил нарушен, но изглежда доста стар. Аз самият съм виждал тази находка в Европа, през шейсет и трета.

— Чувал съм, че черепът от Неандер бил на маймуна или дегенерат — обади се Стърнбърг.

— Малко вероятно е да е така — възрази Коуп. — Професор Вен, от Дюселдорф, създаде нов метод за измерване на масата на мозъка в черепите. Просто е — пълниш черепната кутия със синапени семена, после изсипваш семената в съдинката на везна. Изследванията му показват, че черепът от Неандер е имал повече мозък, отколкото имаме ние днес.

— Искаш да кажеш, че черепът от Неандер е човешки? — попита Мортън.

— Не знам — каза Коуп. — Но не виждам как може да вярваме, че динозаврите са преминали процес на еволюция, влечугите са преминали през процес на еволюция, бозайниците, като конете например, са преминали през процес на еволюция, обаче хората са се появили напълно развити, без предшественици.

— Не си ли квакер, професор Коуп?

Идеите на Коуп все още не бяха приемливи за повечето религии, включително и за „Религиозното общество на приятелите“, което е официалното име на квакерите.

— Може и да не съм — отговори Коуп. — Религията обяснява нещата, които човек не може да си обясни сам. Когато обаче видя нещо с очите си, а религията ми бърза да ме увери, че греша, че не съм видял каквото съм видял… Не. Може пък вече да не съм квакер.