Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragon Teeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Крайтън

Заглавие: Драконови зъби

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 19.03.2018 г.

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-830-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317

История

  1. — Добавяне

Около огъня

Всяка вечер, когато слънцето започваше да залязва и светлината ставаше мека, при което теренът не изглеждаше така суров, Коуп обсъждаше с тях находките от деня и говореше за изгубения свят, който са населявали онези гигантски същества.

„Коуп може да говори като оратор, когато реши — отбеляза Стърнбърг. — Вечер мъртвите сиви скали ставаха гъста зелена джунгла, буйни потоци, големи заобиколени от растителност езера, синьото небе натежаваше от буреносни облаци и целият пейзаж пред очите ни се превръщаше в древно блато. Когато говореше така, лъхаше някаква тайнственост. Усещахме студени тръпки по гърба и настръхвахме“.

Отчасти този хлад идваше от остатъчния аромат на ерес. За разлика от Марш, Коуп не беше открит привърженик на Дарвин, но като че ли приемаше теорията за еволюцията и категорично вярваше в праисторическите времена. Мортън, който щеше да стане проповедник като баща си, веднъж попита Коуп, „като човек на науката“, колко стар според него е светът.

Коуп отговори, че няма представа — кротко и смирено, сякаш искаше да прикрие нещо. Тонът му беше пълна противоположност на буйния му темперамент — лениво безразличие, спокоен, напевен глас. Тази мекота обземаше Коуп, когато разговорът се насочваше към теми, които можеха да се смятат за религиозни. Той беше ревностен квакер (въпреки боксьорския си темперамент) и за него беше трудно да гази религиозните чувства на другите.

— Дали светът — попита Мортън — е на шест хиляди години, както твърди епископ Ъшър?

Немалко сериозни и образовани хора все още вярваха в тази възраст на света въпреки Дарвин и шума, който новите учени, нарекли себе си „геолози“, вдигаха напоследък. В края на краищата проблемът с учените е, че винаги говорят различни неща. Тази година една идея, следващата — друга.

Научното мнение се променяше непрекъснато като модата в женските облекла, но датата 4004 г. преди Христа все така привличаше вниманието на тези, които търсеха по-голяма достоверност.

— Не — отговори Коуп. — Не мисля, че е на толкова малко години.

— На колко е тогава? — настоя Мортън. — Шест хиляди? Десет хиляди?

— Не — отговори Коуп, все така спокойно.

— Колко по-стар е?

— Хиляда хиляди пъти по-стар — каза Коуп замечтано.

— Шегуваш се! — възкликна Мортън. — Четири милиарда години? Това е абсурдно.

— Не познавам никой, който е бил там по това време — каза Коуп помирително.

— А какво ще кажеш за възрастта на слънцето? — попита Мортън със самодоволно изражение.

 

 

През 1871 година лорд Келвин, най-видният физик на своето време, представя сериозни възражения срещу теорията на Дарвин. Дарвин не отговаря, не отговаря и никой друг през следващите години.

Каквото и да се мисли за еволюционната теория обаче, тя очевидно обхваща значителни периоди — поне няколкостотин хиляди години — за да проличат ефектите от нея. При публикуването на теорията най-големите оценки за възрастта на Земята са около десет хиляди години. Самият Дарвин предполага, че Земята би трябвало да е поне на триста хиляди години, за да има време еволюцията да се осъществи. Доказателствата от самата земна кора, получени от новата наука геология, са объркващи и противоречиви, но с тях изглежда поне реалистично Земята да е на няколкостотин хиляди години.

Лорд Келвин възприема различен поход към проблема. Задава си въпроса от колко време гори слънцето. По това време масата на слънцето е установена точно. Очевидно то гори със същите процеси на изгаряне, които се наблюдават и на Земята, поради което може да се пресметне колко време ще е нужно, за да изгори цялата му маса. Отговорът на Келвин е, че слънцето ще изгори изцяло за двайсет хиляди години.

Фактът, че лорд Келвин е бил дълбоко религиозен човек и поради това не е приемал теорията за еволюцията, не би могъл да повлияе върху мисленето му в този случай. Той изучава проблема от обективната гледна точка на математиката и физиката. И стига до неоспоримия извод, че просто не е имало достатъчно време, за да се развие еволюционният процес.

Подкрепящи доказателства има в температурата на земята.

От миньорски шахти и други сондажи става ясно, че температурата се покачва с един градус на всеки триста метра дълбочина.

Това означава, че ядрото на земята все още е много горещо. Ако обаче планетата се е образувала преди стотици хиляди години, отдавна би трябвало да е изстинала. Това е пряко следствие от втория закон на термодинамиката и няма как да се оспори…

 

 

Имаше само един изход от тези физически дилеми и Коуп повтори Дарвин, като ги изрече:

— Може би — каза той — не знаем всичко за енергийните източници на Слънцето и Земята.

— Искаш да кажеш, че може да има източник на енергия, който още не е известен на науката? — учуди се Мортън. — Физиците обаче казват, че това е невъзможно, че правилата на вселената са напълно разбрани и ясни за тях.

— Може би физиците грешат — каза Коуп.

— Някой определено греши.

— Така е — съгласи се професорът примирено.

Изслушваше убежденията на Мортън с отворен ум, но слушаше по същия начин и Малкия вятър, индианския скаут.

В началото на разкопките Малкия вятър се разтревожи и се противопостави на изваждането на кости. Каза, че всички те ще бъдат убити.

— Кой ще ни убие? — попита Стърнбърг.

— Великият дух. С мълния.

— Защо? — попита Стърнбърг.

— Защото поругаваме земята на мъртвите.

Малкия вятър обясни, че това са костите на гигантските змии, населявали земята през вековете преди Великия дух да ги убие с мълнии, така че хората да могат да живеят на земята.

Великият дух не искал костите на змиите да бъдат безпокоени и нямало да погледне с добро око на дързостта им.

Стърнбърг, който и бездруго не харесваше Малкия вятър, надлежно докладва за разговора на Коуп.

— Може да е прав — каза Коуп.

— Как така? Това са дивашки суеверия — изсумтя Стърнбърг.

— Суеверия? Кое точно е суеверие?

— Всичко — каза Стърнбърг. — Самата мисъл.

Коуп поклати глава.

— Индианците мислят, че фосилите са кости от змии, което ще рече влечуги. Ние също мислим, че са влечуги. Те мислят, че съществата са били гигантски. И ние го мислим. Мислят, че тези гигантски влечуги са живели в далечното минало. Ние също. Мислят че ги е убил Великият дух. Ние казваме, че не знаем защо са изчезнали — след като обаче не предлагаме обяснение, как можем да сме сигурни, че тяхното е суеверие?

Стърнбърг само поклати глава.