Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dragon Teeth, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Майкъл Крайтън
Заглавие: Драконови зъби
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 19.03.2018 г.
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-830-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317
История
- — Добавяне
Около огъня
Всяка вечер, когато слънцето започваше да залязва и светлината ставаше мека, при което теренът не изглеждаше така суров, Коуп обсъждаше с тях находките от деня и говореше за изгубения свят, който са населявали онези гигантски същества.
„Коуп може да говори като оратор, когато реши — отбеляза Стърнбърг. — Вечер мъртвите сиви скали ставаха гъста зелена джунгла, буйни потоци, големи заобиколени от растителност езера, синьото небе натежаваше от буреносни облаци и целият пейзаж пред очите ни се превръщаше в древно блато. Когато говореше така, лъхаше някаква тайнственост. Усещахме студени тръпки по гърба и настръхвахме“.
Отчасти този хлад идваше от остатъчния аромат на ерес. За разлика от Марш, Коуп не беше открит привърженик на Дарвин, но като че ли приемаше теорията за еволюцията и категорично вярваше в праисторическите времена. Мортън, който щеше да стане проповедник като баща си, веднъж попита Коуп, „като човек на науката“, колко стар според него е светът.
Коуп отговори, че няма представа — кротко и смирено, сякаш искаше да прикрие нещо. Тонът му беше пълна противоположност на буйния му темперамент — лениво безразличие, спокоен, напевен глас. Тази мекота обземаше Коуп, когато разговорът се насочваше към теми, които можеха да се смятат за религиозни. Той беше ревностен квакер (въпреки боксьорския си темперамент) и за него беше трудно да гази религиозните чувства на другите.
— Дали светът — попита Мортън — е на шест хиляди години, както твърди епископ Ъшър?
Немалко сериозни и образовани хора все още вярваха в тази възраст на света въпреки Дарвин и шума, който новите учени, нарекли себе си „геолози“, вдигаха напоследък. В края на краищата проблемът с учените е, че винаги говорят различни неща. Тази година една идея, следващата — друга.
Научното мнение се променяше непрекъснато като модата в женските облекла, но датата 4004 г. преди Христа все така привличаше вниманието на тези, които търсеха по-голяма достоверност.
— Не — отговори Коуп. — Не мисля, че е на толкова малко години.
— На колко е тогава? — настоя Мортън. — Шест хиляди? Десет хиляди?
— Не — отговори Коуп, все така спокойно.
— Колко по-стар е?
— Хиляда хиляди пъти по-стар — каза Коуп замечтано.
— Шегуваш се! — възкликна Мортън. — Четири милиарда години? Това е абсурдно.
— Не познавам никой, който е бил там по това време — каза Коуп помирително.
— А какво ще кажеш за възрастта на слънцето? — попита Мортън със самодоволно изражение.
През 1871 година лорд Келвин, най-видният физик на своето време, представя сериозни възражения срещу теорията на Дарвин. Дарвин не отговаря, не отговаря и никой друг през следващите години.
Каквото и да се мисли за еволюционната теория обаче, тя очевидно обхваща значителни периоди — поне няколкостотин хиляди години — за да проличат ефектите от нея. При публикуването на теорията най-големите оценки за възрастта на Земята са около десет хиляди години. Самият Дарвин предполага, че Земята би трябвало да е поне на триста хиляди години, за да има време еволюцията да се осъществи. Доказателствата от самата земна кора, получени от новата наука геология, са объркващи и противоречиви, но с тях изглежда поне реалистично Земята да е на няколкостотин хиляди години.
Лорд Келвин възприема различен поход към проблема. Задава си въпроса от колко време гори слънцето. По това време масата на слънцето е установена точно. Очевидно то гори със същите процеси на изгаряне, които се наблюдават и на Земята, поради което може да се пресметне колко време ще е нужно, за да изгори цялата му маса. Отговорът на Келвин е, че слънцето ще изгори изцяло за двайсет хиляди години.
Фактът, че лорд Келвин е бил дълбоко религиозен човек и поради това не е приемал теорията за еволюцията, не би могъл да повлияе върху мисленето му в този случай. Той изучава проблема от обективната гледна точка на математиката и физиката. И стига до неоспоримия извод, че просто не е имало достатъчно време, за да се развие еволюционният процес.
Подкрепящи доказателства има в температурата на земята.
От миньорски шахти и други сондажи става ясно, че температурата се покачва с един градус на всеки триста метра дълбочина.
Това означава, че ядрото на земята все още е много горещо. Ако обаче планетата се е образувала преди стотици хиляди години, отдавна би трябвало да е изстинала. Това е пряко следствие от втория закон на термодинамиката и няма как да се оспори…
Имаше само един изход от тези физически дилеми и Коуп повтори Дарвин, като ги изрече:
— Може би — каза той — не знаем всичко за енергийните източници на Слънцето и Земята.
— Искаш да кажеш, че може да има източник на енергия, който още не е известен на науката? — учуди се Мортън. — Физиците обаче казват, че това е невъзможно, че правилата на вселената са напълно разбрани и ясни за тях.
— Може би физиците грешат — каза Коуп.
— Някой определено греши.
— Така е — съгласи се професорът примирено.
Изслушваше убежденията на Мортън с отворен ум, но слушаше по същия начин и Малкия вятър, индианския скаут.
В началото на разкопките Малкия вятър се разтревожи и се противопостави на изваждането на кости. Каза, че всички те ще бъдат убити.
— Кой ще ни убие? — попита Стърнбърг.
— Великият дух. С мълния.
— Защо? — попита Стърнбърг.
— Защото поругаваме земята на мъртвите.
Малкия вятър обясни, че това са костите на гигантските змии, населявали земята през вековете преди Великия дух да ги убие с мълнии, така че хората да могат да живеят на земята.
Великият дух не искал костите на змиите да бъдат безпокоени и нямало да погледне с добро око на дързостта им.
Стърнбърг, който и бездруго не харесваше Малкия вятър, надлежно докладва за разговора на Коуп.
— Може да е прав — каза Коуп.
— Как така? Това са дивашки суеверия — изсумтя Стърнбърг.
— Суеверия? Кое точно е суеверие?
— Всичко — каза Стърнбърг. — Самата мисъл.
Коуп поклати глава.
— Индианците мислят, че фосилите са кости от змии, което ще рече влечуги. Ние също мислим, че са влечуги. Те мислят, че съществата са били гигантски. И ние го мислим. Мислят, че тези гигантски влечуги са живели в далечното минало. Ние също. Мислят че ги е убил Великият дух. Ние казваме, че не знаем защо са изчезнали — след като обаче не предлагаме обяснение, как можем да сме сигурни, че тяхното е суеверие?
Стърнбърг само поклати глава.