Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dragon Teeth, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Майкъл Крайтън
Заглавие: Драконови зъби
Преводач: Владимир Германов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 19.03.2018 г.
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-830-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317
История
- — Добавяне
Втората атака
Половин час след като потеглиха спряха пред борова гора на брега на Пролетния поток. Лъкатушещата вода беше измамно плитка и повече от сто метра широка. Късното следобедно слънце се отразяваше в кротките бавни вълнички. Боровата гора на другия бряг изглеждаше гъста и тъмна.
Оглеждаха реката мълчаливо няколко минути. Най-накрая Джонсън подаде глава през прозореца, за да попита защо чакат. Морган Ърп, от покрива, се пресегна надолу, тупна го по темето да се прибира вътре и му направи знак с пръст пред устните да мълчи.
Джонсън седна отново на мястото си, разтри главата си и погледна въпросително мис Емили.
Мис Емили сви рамене и шляпна един комар.
Минаха няколко минути и Уайът Ърп най-после попита Малкия:
— Как ти изглежда?
— Не знам — отговори кочияшът.
Ърп се вгледа в следите по пясъчния бряг.
— Тук напоследък са минали много коне.
— Това е обичайно — отговори Малкия. — Шеридан е само на две мили южно, от другата страна.
Пак млъкнаха и зачакаха, вслушваха се в тихото ромолене на водата, в шумоленето на вятъра в боровете.
— Знаеш ли, обикновено тук, край реката, има птици — каза Малкия.
— Твърде тихо ли ти се струва? — попита Ърп.
— Да, твърде тихо.
— Как е дъното? — попита Ърп, докато оглеждаше водата.
— Никога не знаеш, докато не влезеш в реката. Искаш ли да опитаме?
— Мисля, че да — отговори Ърп. Скочи от капрата, отиде до прозореца и надникна, за да види как са Джонсън и мис Емили.
— Ще прекосим реката — каза им тихо. — Ако стигнем другия бряг, добре. Ако изникнат проблеми, стойте долу, каквото и да видите или чуете. Морг знае какво да прави. Оставете го да се погрижи за всичко. Окей?
Двамата кимнаха. Гърлото на Джонсън беше пресъхнало.
— Мислиш ли, че е капан?
Ърп сви рамене.
— Мястото е добро за капан.
Качи се отново на капрата и запъна ударниците на пушката. Малкия шибна конете и те полетяха напред. Дилижансът се разклати, когато колелата влязоха в мекия пясък, после се затресе по камъните на речното дъно.
И тогава започна стрелбата. Джонсън чу цвиленето на конете, после дилижансът рязко спря и те залитнаха напред. Бяха по средата на реката.
— Дотук сме! — извика Малкия.
Морган Ърп започна да стреля бясно.
— Прикривам те, Уайът!
Джонсън и мис Емили се свиха на пода. Запищяха куршуми, дилижансът се разклати от стъпките на Морган на покрива.
Джонсън надникна над перваза и видя Уайът Ърп да тича през водата към отсрещния бряг.
— Той си отива! Уайът ни зарязва! — извика Джонсън, но пореден залп го принуди пак да се просне на пода.
— Няма да ни изостави — каза Емили.
— Току-що го направи! — извика Джонсън. Беше изпаднал в паника.
Изведнъж вратата се отвори и Джонсън изкрещя, защото Малкия влетя вътре и се просна върху тях.
Кочияшът беше пребледнял и дишаше тежко. Затвори вратата, след като няколко куршума я натрошиха на парчета.
— Какво става? — попита Джонсън.
— Аз вече съм пас — каза Малкия.
— Какво става!?
— Заседнахме по средата на проклетата река, това става! — отговори Малкия. — Убиха един от конете, така че не можем да мръднем оттук, а братята Ърп стрелят като луди. Уайът хукна отсреща.
— Имат ли план?
— Много се надявам да имат — каза Малкия. — Защото аз нямам.
Стрелбата продължи. Малкия събра длани пред гърдите си и затвори очи. Устните му запотрепваха.
— Какво правиш?
— Моля се — отговори Малкия. — По-добре и ти се моли. Защото ако Черния Дик ни спипа, ще ни избие до един.
Дилижансът стоеше неподвижен по средата на реката в червеникавата следобедна светлина. Морган Ърп лежеше на покрива и стреляше към дърветата на отсрещния бряг. Уайът се добра успешно до него и се скри сред боровете.
Почти веднага след това стрелбата като че ли поутихна — бандата на Къри сега имаше нов проблем, за който да се тревожи.
Откъм боровете се разнесе трясък на ловна пушка и измъчен, агонизиращ вик, който заглъхна в пълна тишина. След миг се разнесе още един гърмеж от ловна пушка и още един вик.
Тогава бандата на Къри престана да стреля по дилижанса. Някакъв глас извика:
— Не стреляй, Уайът! Моля те не стреляй!
И още един трясък.
А после няколко гласа на отсрещния бряг започнаха да си крещят един на друг, чуха се и галопиращи коне.
И настъпи тишина.
Морган Ърп почука по покрива на дилижанса и извика:
— Край! Отидоха си. Можете да дишате спокойно.
Пасажерите се надигнаха и заизтупваха дрехите си от прахоляка. Джонсън погледна навън и видя Уайът Ърп на отсрещния бряг, ухилен. Рязаната му ловна пушка висеше в ръката му.
Мина бавно през реката към тях.
— Първо правило на засадите в гората — каза. — Винаги тичай към стрелбата, не в обратна посока.
— Колко уби? — попита Джонсън. — Всичките ли?
Ърп пак се ухили.
— Николко.
— Николко?
— Гората тук е гъста. Не се вижда и на пет метра. Никога не бих ги открил из храсталаците. Знаех обаче, че са се пръснали в редица покрай брега и не се виждат един друг. Е, само гръмнах с пушката два-три пъти и изревах на умряло.
— Уайът наистина умее да издава страховити звуци — обади се Морган.
— Така си е — съгласи се Уайът. — И бандата на Къри се изплаши и побягна.
— Искаш да кажеш, че си ги заблудил!? — възкликна Джонсън. Странно, но чувстваше разочарование.
— Виж какво — каза Уайът Ърп, — една от причините все още да съм жив е това, че не си търся белята. Тези момчета не са кой знае колко бързи и имат развинтено въображение. Освен това обаче сега имаме по-голям проблем от бандата на Къри.
— Така ли?
— Да. Трябва да извадим дилижанса от реката.
— Това защо е проблем?
Ърп въздъхна.
— Момче, опитвал ли си някога да преместиш умрял кон?
Мина час, докато освободят животното от юздите и го избутат да се носи надолу по течението.
Джонсън проследи с очи тъмния труп, докато той не изчезна. С петте останали коня успяха да измъкнат дилижанса на песъчливия бряг. Вече беше почти тъмно, така че забързаха към Шеридан, където взеха нови коне.
Шеридан беше малко градче с петдесетина къщи, но като че ли всички излязоха да ги посрещнат, Джонсън с изненада видя, че се разменят пари.
Ърп прибра доста.
— Какво е това?
— Обзаложихме се дали ще се върнем — каза Уайът Ърп. — Аз самият заложих някаква сума.
— Ти за какво заложи?
Ърп само се усмихна и кимна към бара.
— Знаеш ли, ще е много мило, ако влезеш с мен и поръчаш по питие на всички.
— Мислиш ли, че трябва да пием във време като това?
— Няма да имаме проблеми, докато не стигнем Червения каньон — отвърна Ърп. — А съм жаден.