Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragon Teeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Крайтън

Заглавие: Драконови зъби

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 19.03.2018 г.

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-830-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317

История

  1. — Добавяне

Втората атака

Половин час след като потеглиха спряха пред борова гора на брега на Пролетния поток. Лъкатушещата вода беше измамно плитка и повече от сто метра широка. Късното следобедно слънце се отразяваше в кротките бавни вълнички. Боровата гора на другия бряг изглеждаше гъста и тъмна.

Оглеждаха реката мълчаливо няколко минути. Най-накрая Джонсън подаде глава през прозореца, за да попита защо чакат. Морган Ърп, от покрива, се пресегна надолу, тупна го по темето да се прибира вътре и му направи знак с пръст пред устните да мълчи.

Джонсън седна отново на мястото си, разтри главата си и погледна въпросително мис Емили.

Мис Емили сви рамене и шляпна един комар.

Минаха няколко минути и Уайът Ърп най-после попита Малкия:

— Как ти изглежда?

— Не знам — отговори кочияшът.

Ърп се вгледа в следите по пясъчния бряг.

— Тук напоследък са минали много коне.

— Това е обичайно — отговори Малкия. — Шеридан е само на две мили южно, от другата страна.

Пак млъкнаха и зачакаха, вслушваха се в тихото ромолене на водата, в шумоленето на вятъра в боровете.

— Знаеш ли, обикновено тук, край реката, има птици — каза Малкия.

— Твърде тихо ли ти се струва? — попита Ърп.

— Да, твърде тихо.

— Как е дъното? — попита Ърп, докато оглеждаше водата.

— Никога не знаеш, докато не влезеш в реката. Искаш ли да опитаме?

— Мисля, че да — отговори Ърп. Скочи от капрата, отиде до прозореца и надникна, за да види как са Джонсън и мис Емили.

— Ще прекосим реката — каза им тихо. — Ако стигнем другия бряг, добре. Ако изникнат проблеми, стойте долу, каквото и да видите или чуете. Морг знае какво да прави. Оставете го да се погрижи за всичко. Окей?

Двамата кимнаха. Гърлото на Джонсън беше пресъхнало.

— Мислиш ли, че е капан?

Ърп сви рамене.

— Мястото е добро за капан.

Качи се отново на капрата и запъна ударниците на пушката. Малкия шибна конете и те полетяха напред. Дилижансът се разклати, когато колелата влязоха в мекия пясък, после се затресе по камъните на речното дъно.

И тогава започна стрелбата. Джонсън чу цвиленето на конете, после дилижансът рязко спря и те залитнаха напред. Бяха по средата на реката.

— Дотук сме! — извика Малкия.

Морган Ърп започна да стреля бясно.

— Прикривам те, Уайът!

Джонсън и мис Емили се свиха на пода. Запищяха куршуми, дилижансът се разклати от стъпките на Морган на покрива.

Джонсън надникна над перваза и видя Уайът Ърп да тича през водата към отсрещния бряг.

— Той си отива! Уайът ни зарязва! — извика Джонсън, но пореден залп го принуди пак да се просне на пода.

— Няма да ни изостави — каза Емили.

— Току-що го направи! — извика Джонсън. Беше изпаднал в паника.

Изведнъж вратата се отвори и Джонсън изкрещя, защото Малкия влетя вътре и се просна върху тях.

Кочияшът беше пребледнял и дишаше тежко. Затвори вратата, след като няколко куршума я натрошиха на парчета.

— Какво става? — попита Джонсън.

— Аз вече съм пас — каза Малкия.

— Какво става!?

— Заседнахме по средата на проклетата река, това става! — отговори Малкия. — Убиха един от конете, така че не можем да мръднем оттук, а братята Ърп стрелят като луди. Уайът хукна отсреща.

— Имат ли план?

— Много се надявам да имат — каза Малкия. — Защото аз нямам.

Стрелбата продължи. Малкия събра длани пред гърдите си и затвори очи. Устните му запотрепваха.

— Какво правиш?

— Моля се — отговори Малкия. — По-добре и ти се моли. Защото ако Черния Дик ни спипа, ще ни избие до един.

 

 

Дилижансът стоеше неподвижен по средата на реката в червеникавата следобедна светлина. Морган Ърп лежеше на покрива и стреляше към дърветата на отсрещния бряг. Уайът се добра успешно до него и се скри сред боровете.

Почти веднага след това стрелбата като че ли поутихна — бандата на Къри сега имаше нов проблем, за който да се тревожи.

Откъм боровете се разнесе трясък на ловна пушка и измъчен, агонизиращ вик, който заглъхна в пълна тишина. След миг се разнесе още един гърмеж от ловна пушка и още един вик.

Тогава бандата на Къри престана да стреля по дилижанса. Някакъв глас извика:

— Не стреляй, Уайът! Моля те не стреляй!

И още един трясък.

А после няколко гласа на отсрещния бряг започнаха да си крещят един на друг, чуха се и галопиращи коне.

И настъпи тишина.

 

 

Морган Ърп почука по покрива на дилижанса и извика:

— Край! Отидоха си. Можете да дишате спокойно.

Пасажерите се надигнаха и заизтупваха дрехите си от прахоляка. Джонсън погледна навън и видя Уайът Ърп на отсрещния бряг, ухилен. Рязаната му ловна пушка висеше в ръката му.

Мина бавно през реката към тях.

— Първо правило на засадите в гората — каза. — Винаги тичай към стрелбата, не в обратна посока.

— Колко уби? — попита Джонсън. — Всичките ли?

Ърп пак се ухили.

— Николко.

— Николко?

— Гората тук е гъста. Не се вижда и на пет метра. Никога не бих ги открил из храсталаците. Знаех обаче, че са се пръснали в редица покрай брега и не се виждат един друг. Е, само гръмнах с пушката два-три пъти и изревах на умряло.

— Уайът наистина умее да издава страховити звуци — обади се Морган.

— Така си е — съгласи се Уайът. — И бандата на Къри се изплаши и побягна.

— Искаш да кажеш, че си ги заблудил!? — възкликна Джонсън. Странно, но чувстваше разочарование.

— Виж какво — каза Уайът Ърп, — една от причините все още да съм жив е това, че не си търся белята. Тези момчета не са кой знае колко бързи и имат развинтено въображение. Освен това обаче сега имаме по-голям проблем от бандата на Къри.

— Така ли?

— Да. Трябва да извадим дилижанса от реката.

— Това защо е проблем?

Ърп въздъхна.

— Момче, опитвал ли си някога да преместиш умрял кон?

 

 

Мина час, докато освободят животното от юздите и го избутат да се носи надолу по течението.

Джонсън проследи с очи тъмния труп, докато той не изчезна. С петте останали коня успяха да измъкнат дилижанса на песъчливия бряг. Вече беше почти тъмно, така че забързаха към Шеридан, където взеха нови коне.

Шеридан беше малко градче с петдесетина къщи, но като че ли всички излязоха да ги посрещнат, Джонсън с изненада видя, че се разменят пари.

Ърп прибра доста.

— Какво е това?

— Обзаложихме се дали ще се върнем — каза Уайът Ърп. — Аз самият заложих някаква сума.

— Ти за какво заложи?

Ърп само се усмихна и кимна към бара.

— Знаеш ли, ще е много мило, ако влезеш с мен и поръчаш по питие на всички.

— Мислиш ли, че трябва да пием във време като това?

— Няма да имаме проблеми, докато не стигнем Червения каньон — отвърна Ърп. — А съм жаден.