Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragon Teeth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2022 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Крайтън

Заглавие: Драконови зъби

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 19.03.2018 г.

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-830-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9317

История

  1. — Добавяне

Зъбите

Един следобед Джонсън попадна на някакви скални издатини, не по-големи от юмрук всяка. Работеше на обещаващо находище по средата на ронливия склон и тези издатини му пречеха. Извади няколко от оголената повърхност и те се хлъзнаха надолу по склона, като за малко да ударят Коуп, който работеше в основата на склона и скицираше неотдавна открита бедрена кост от Allosaurus.

— Внимавай бе! — извика той нагоре към склона.

— Съжалявам, професоре — извика Джонсън виновно в отговор. Едно-две парчета камък продължаваха да се търкалят надолу. Коуп се отмести настрани и изтупа дрехите си.

— Внимавай!

— Съжалявам! — повтори Джоунс. Върна се предпазливо към работата си. Продължи да копае около други издатини, за да ги извади, и…

— Стой!

Джонсън погледна надолу. Коуп се катереше по склона като полудял — в двете си ръце стискаше две от падналите парчета.

— Стой! Стой! Стой, ти казвам!

— Внимавам — отговори Джонсън изненадано. — Наистина, аз…

— Чакай! — Коуп се хлъзна няколко метра надолу по склона. — Не прави нищо! Не пипай нищо!

Продължи да крещи, докато се хлъзгаше сред облак прах.

Джонсън изчака. След малко професор Коуп се измъкна от прашния облак и се покатери при него, обладан от трескава енергия.

Джонсън реши, че сигурно е много ядосан. Беше глупаво и почти невъзможно да изпълзи право нагоре по склона — отдавна всички бяха научили този урок. Повърхността беше стръмна и ронлива. За да се изкачиш, трябваше да се движиш на зигзаг, но дори и тогава предпочитаха да заобиколят до едно по-полегато място на около половин миля, за да се изкачат до платото, а от там вече да се спускат до където се налага.

Сега обаче Коуп драскаше нагоре, като че ли животът му зависеше от това.

— Чакай!

— Чакам, професоре.

— Не пипай нищо!

— Не пипам нищо, професоре.

Най-накрая Коуп стигна при него, покрит с прах и задъхан. Но не се поколеба и за миг. Избърса лицето си с ръкав и се вторачи в разкопаното.

— Къде ти е апаратът? Защо не е при теб? Искам снимка in situ[1].

— На тези скали? — попита Джонсън стъписано.

— Скали? Мислиш, че това са скали? Не са никакви скали!

— Какво са тогава?

— Това са зъби! — възкликна Коуп.

Коуп докосна един от тях и проследи с пръст меките извивки. Сложи двете парчета, които бе донесъл, едно до друго, намери трето в краката на Джонсън и го постави до другите две — от подобната им големина и форма беше ясно, че са били заедно.

— Зъби — повтори той. — Динозавърски зъби.

— Огромни са! Този динозавър трябва да е бил с фантастични размери!

За момент двамата мълчаливо опитаха да си представят колко голям трябва да е бил динозавърът — челюстта, способна да задържи такива големи зъби, дебелия череп, способен да задържи такава голяма челюст, огромния врат с дебелина на ствол на дърво, за да издига и върти огромния череп, гигантския гръбначен стълб, съизмерим с врата, всеки прешлен с големината на колело на железопътен вагон, с четири невероятно дебели крака, за да издържат подобен звяр. Големината на зъбите говореше за големината на всяка друга кост и става. Такова голямо животно би трябвало да има и огромна опашка, за да балансира врата и главата.

Коуп се вгледа в скалите и отвъд, към собственото си въображение и познание. За момент обикновената му гневна увереност отстъпи пред смаяно удивление.

— Това същество трябва да е било поне два пъти по-голямо от всички известни досега — каза той почти на себе си.

Вече бяха открили няколко големи динозавъра, включително три екземпляра от рода Monoclonius — рогат динозавър, напомнящ гигантски носорог. Monoclonius sphenocerus, един от видовете, според Коуп би трябвало да е достигал близо три метра на височина при раменните стави и близо десет метра на дължина от главата до края на опашката.

А този нов динозавър беше много по-голям от онези. Коуп измери зъбите със стоманения си дебеломер, надраска някакви изчисления в бележника си и поклати глава.

— Изглежда невъзможно — каза и измери пак. И се вторачи в скалата, сякаш очакваше гигантският динозавър да се изправи пред очите му и да разтърси земята с тежките си стъпки. — Ако продължаваме да правим такива открития — каза на Джонсън, — значи че едва сме надраскали повърхността на това, което е възможно да научим. Ние с теб сме първите хора в историята, видели тези зъби. Те ще променят всичко, което си мислим, че знаем за древните влечуги, за забележителните зверове, живели тук преди нас.

Джонсън си даде сметка, че всичко, което се върши в рамките на експедицията на Коуп — всичко, което дори той, Джонсън, знае — ще е от значение за учените в бъдеще.

— Апаратът — напомни му Коуп. — Трябва да снимаме този момент.

Джонсън отиде да вземе оборудването си от платото горе. Когато се върна — внимателно, за да не се хлъзне — Коуп все още клатеше удивено глава.

— Разбира се, не можем да сме сигурни само от зъбите — каза той. — Алометричните фактори могат да подвеждат.

— Колко голям е бил според теб? — попита Джонсън и погледна бележника, вече покрит с изчисления, задраскани изчисления и нови.

— Около трийсет метра дълъг, а главата му е била може би на десет метра над земята.

И там, на място, даде името: Brontosaurus, „тътнещ гущер“, защото земята трябва да е тътнела, когато е ходел. „Може би обаче — добави, — трябва да го назовем Apatosaurus, или «нереален гущер». Защото е трудно да повярваш, че такова нещо някога е съществувало…“

Джонсън направи няколко плаки, отблизо и от по-далеч, като на всички се виждаше и Коуп. После бързо се прибраха в лагера, разказаха на другите за откритието си и в спускащия се здрач отмериха с крачки бронтозавъра — същество дълго колкото три конски каруци и високо колкото къща. Въображението не го побираше. Беше направо невероятно и Коуп заяви, че „само това откритие е достатъчно, за да оправдае престоя ни на Запад“ и че са направили „невероятно откритие с тези зъби, зъби на дракон“. Все още не можеха да си представят неприятностите, които щяха да им докарат тези зъби.

Бележки

[1] Тук: на място — Б.пр.