Робърт Б. Паркър
Шанс (36)

Тридесет и пета глава

На другия ден Хоук успя да установи къде се намира Тароун Джезъп и двамата отидохме да го посетим в задната стая на една видеозала на Ръгълс стрийт. Салонът бе пълен с чернокожи тийнейджъри, които спряха игрите и разговорите и втренчените им погледи ни съпроводиха през цялата зала. Вратата на Тароун бе отворена и двамата с Хоук влязохме. Вътре имаше трима души. Единият бе седнал зад бюрото с вдигнати на него крака, а останалите двама седяха покрай дясната стена.

— Ти ли си Тароун Джезъп? — обърна се Хоук към мъжа с вдигнатите на бюрото крака.

— Ъхъ.

Беше слаб, приличаше на нервак, с остър нос и черни, кръгли като на бултериер очи.

— Аз съм Хоук.

— Знам, че си — отвърна Тароун. — А тоя с теб кой е? Доброто духче Каспар?

Двамата мъже покрай стената се разсмяха малко по-силно, отколкото го изискваше плоското подмятане.

— Наистина изглежда малко бледичък — кимна Хоук.

— Мен ако питаш, повече ми прилича на шибан гъзар.

— Смятай, че си ме обидил на боя — обадих се аз. — На кого плащаш, за да ти позволява да въртиш бизнес с ония курви в Бей Вилидж?

Джезъп бе облечен с някаква широка африканска дреха — май й викаха бурнус, — а на главата си бе сложил нещо като кръгла тюбетейка. От Африка сме, с една дума.

— Гъзарят скача направо в лайната, а? — лениво подметка Тароун.

Двамата покрай стената поцвилиха още малко. Единият приличаше по телосложение на неособено успял в спорта борец. Другият, по-висок и по-млад, имаше такъв вид, сякаш някой и друг тупаник по фасадата нямаше да му се отрази никак зле.

— Двамата с тоя пич търсим една жена — каза Хоук. — Тъй да се каже, тръгваме от другия край. Схващаш ли? Няма нищо общо с теб.

— Жена ли? — В кръглите очи на Тароун просветна подигравателен интерес. — Веднага ти намираме една. Само жени да искаш.

После отправи поглед към подгласниците си до стената, които явно го смятаха за по-смешен и от Чарли Чаплин. Младият дори тропаше с крак, докато се кискаше в захлас.

Хоук ме погледна. После се облегна на бюрото на Тароун и му заговори съвсем тихо:

— Тароун, ти не ме познаваш. Но си чувал за мен, нали?

— Е, как? Зная те.

— Някой да ти е казвал, че обичам да ме поднасят?

През цялото време Хоук се бе навеждал към него и сега очите му се намираха на около двадесет сантиметра от тези на Тароун. Африканецът хвърли бърз поглед към двамата клакьори край стената. После отново отправи поглед към Хоук. Приятелите му се изправиха някак сковано и се облегнаха на стената. Приближил глава толкова близо до Тароун, че носовете им като че ли всеки момент щяха да се докоснат, Хоук не помръдваше поглед от очите му.

— Спокойно, Хоук — проговори най-сетне Джезъп. — Никой не те поднася.

Хоук бавно се изправи. После се усмихна любезно. Очите му обаче не помръдваха от Тароун.

— Е, добре тогава — каза той. — Това е много хубаво… Хайде кажи сега на кого плащаш, за да ти позволява да въртиш бизнес с ония курви в Бей Вилидж?

— Веднъж седмично идва един пич — Антъни, и събира процента.

— Антъни Мийкър? — попитах аз.

— Аха.

— И на кого ги носи? — обади се Хоук.

— На господин Вентура.

Хоук хвърли поглед към мен.

— Колко? — запитах.

— Даваме му по пет бона на седмица — отвърна Джезъп.

— А да си въртял някакъв бизнес с Джино Фиш? — продължих аз.

Тароун поклати глава.

— С Марти Анъхийм?

Отново поклащане на главата.

— На някой друг да си плащал?

— Малко рушвет и на „Морала“. Ама нищо особено. Дребни пари.

Закимах с разбиране.

— Нещо необичайно да има в сделката ти с Вентура?

— Не. Това си е негова локва. И тя има право на притоци.

— На притоци? — Изненадах се от образната метафора.

Тароун сви рамене.

— Това е негов лаф — каза той безучастно.

— И нямаш никаква работа с Джино Фиш? — продължих аз.

— Не и директна. Той може да има някакво споразумение с господин Вентура. И ако има, не знам нищо за това.

— Благодаря ти за отделеното време, Тароун — рекох аз.

Кимнах към Хоук и двамата се отправихме към вратата.

— Хей, Хоук! — обади се по-младият мъж. — Наистина ли си толкоз печен, колкото си мислиш?

Без да му отговори, Хоук се извърна към него и с рязко движение го ритна в чатала. Младият тип се сви одве, падна на пода и застена. Моят човек вдигна поглед към бившия борец. Онзи поклати глава. Хоук отново тръгна към вратата и подхвърли през рамо:

— Вероятно съм.