Робърт Б. Паркър
Шанс (10)

Девета глава

— Чувствам се като дявола, когато изкушавал Христос — казах на Сюзън.

Двамата с нея разхождахме Пърл, най-прекрасното куче на света, по брега на Чарлс Ривър.

— Задето си напил младата жена и си я изстискал за информация?

— Да — отвърнах.

— Запознат ли си с термина „развращаване на непълнолетни“?

Кимнах. Сюзън бе с черни маратонки, черен анцуг, черна бейзболна шапка с надпис „Общински услуги“ над козирката и жълто яке, на чийто гръб с черни букви бе написано „DKNY Атлетикс“.

— Поне успя ли да научиш нещо? — продължи тя.

— Разбрах, че мъжът й се е занимавал с много пари. Също така научих, че веднъж й изневерил и е склонен отново да го направи, ако не го е страх, че баща й ще поръча на някого да му отреже тестисите.

— Е, значи тогава имаме случай на развращаване с показни действия — отбеляза Сюзън.

— Освен това Лени Зелцър ми каза, че Антъни, мъжът на Шърли, е комарджия и губи много.

— И покрай другото — продължи мисълта ми Сюзън — си разбрал, че Антъни е женен за глупава, тъпа, разглезена, самомнителна, малка пияна кучка.

— Ей, ама вие, психолозите, наистина имате усет да се изразявате така, че нещата да не изглеждат толкова лоши.

Покрай нас, с различна степен на грациозност, се плъзна цял взвод младежи с наколенки, каски, трика и ролери. Пърл ги изпроводи с поглед, в който се четеше като че ли упрек, а може би и завист, не успях да отсъдя със сигурност. Кучетата трудно може да ги разбере човек.

— И на мен ми се иска да можех така — каза Сюзън. — Май няма да е зле да взема няколко урока.

Оставих изявлението й без коментар. Пърл отново започна да опъва повода, като навираше муцуна в тревата наоколо, душейки настървено за някоя захвърлена опаковка „Сникърс“.

— Значи картината е следната — започна разбора Сюзън. — Налице е импулсивен комарджия, чиито очи шарят, женен за жена, която не желае, с достъп до много пари. Това, че ти се е наложило да разбереш тези неща, седейки спокойно на задника си, докато Шърли Вентура се е наливала и се е правела за пет пари, ми се струва съвсем честна размяна, като се има предвид какъв е бизнесът ти.

— Знаеш ли, май няма да е зле да опиташ с ролерите — казах. — И ако не ти хареса, винаги можеш да спреш и да ги изядеш.

— Еее, стига де — проточи Сюзън. — Винаги се оплакваш, че съм коравосърдечна. А всъщност ти си най-железният човек, когото съм виждала. Но и моята професия изисква малко твърдост.

— Хоук броиш ли го?

— Добре де, ти си един от двамата най-железни мъже, които съм виждала. И през по-голямата част от времето си наясно с това. Дори, по-точно казано, през повечето време ти се радваш, че е така. С изключение, разбира се, на моментите на сантиментално откровение, в каквито изпадаш понякога.

— Благодаря — кимнах. — Наистина имах нужда от това.

Продължихме мълчаливо нататък. Пърл забеляза две-три врабчета, боричкащи се в тревата, и се запрокрадва към тях с типична ловджийска походка — главата, протегната напред, погледът, прикован неотклонно в предполагаемата плячка, краката, пристъпващи с точността на балерина, — докато птичките не я забелязаха и не отлетяха. В момента, в който се вдигнаха във въздуха, Пърл се обърна към мен в очакване.

— Бум — казах аз без ентусиазъм.

Разочарована, Пърл продължи да търси опаковките от „Сникърс“.

— Разбира се — продължи Сюзън мисълта си, — именно заради тези моменти на сантиментално откровение те обичам.

— Знам — отвърнах. — Точно затова изпадам в тях.

Пърл се спря и енергично се затъркаля върху един размазан на тротоара червей — вероятно жертва на безразсъден кънкьор.

— Шшшт — изшътка й Сюзън. — Защо прави така?

— Не знам — отвърнах.

— Кучетата понякога се държат много странно.

Малките платноходки, които хората вземаха под наем от клуба, се полюшваха не съвсем грациозно по широката част на реката. Платната бяха малки, лодките — плоскодънни корита, а хората в тях — аматьори, но въпреки това пърхащите платна на фона на сиво-синята вода бяха приятна гледка за окото.

— Освен това успях да разбера, че между Джино Фиш и Джулиъс Вентура има някаква връзка — казах аз.

Приключила с червея, Пърл се изправи, отърси се и продължи нататък. Бавно я последвахме.

— Кой е Джино Фиш?

— Нещо като заместник на Джо Броз — обясних. — Беше номер едно, ама остаря и сега Фиш е нещо като негов заместник.

— Броз да не се е пенсионирал?

— Не съвсем, но синът му не става за нищо, а и Вини го напусна. Стана на седемдесет и вече няма никакво желание да се занимава с такива работи.

— И какво място заема бащата на Шърли във всичко това?

— Ако не беше Джино, той щеше да е на мястото на Броз — отвърнах. — И пак може да го заеме. Амбициозен е.

— Тогава каква е връзката?

— Човекът на Джино — Марти Анъхийм, беше пратил да ме следят.

— И ти си сигурен, че е заради… как му беше името, бащата на Шърли.

— Повече от сигурен — кимнах. — Двамата с Хоук попритиснахме Марти и той попита дали това, което Джулиъс ни е възложил да свършим, няма нещо общо с Антъни Мийкър.

— Какво ги интересува това?

— Не знам.

— А какво е според теб?

— Пари.

Сюзън се усмихна.

— Е, с такъв отговор няма начин да не познаеш, нали?

— Да.

— А другият най-вероятен отговор сигурно е секс — предположи тя.

— Толкова млада — възмутих се аз, — толкова хубава, а толкова цинична.