Робърт Б. Паркър
Шанс (12)

Единадесета глава

— Защо при някои хора хазартът се превръща в болестно състояние? — попитах Сюзън.

Двамата вечеряхме в дома й в Кеймбридж, стояхме прави до кухненския плот и ядяхме китайска храна. Служейки си изкусно с клечките, Сюзън подаде парченце пекински равиоли на Пърл, най-прекрасното куче на света. Лично аз се хранех с вилица.

— Не знам — вдигна рамене тя.

— Нали си психолог, по дяволите! — изсумтях недоволно аз. — Трябва да ги знаеш тия работи.

— Знам много работи и една малка част от тях е, че е неразумно да се обобщават причините за дадено болестно състояние.

Боднах си малко от пилето.

— Може ли да се помогне на такива хора?

— Разбира се — отвърна Сюзън. — При едно условие, старо като света: ако изпитват нужда от помощ. Ако са способни да направят онова, което трябва.

— Надеждата ли ги тласка? — не я оставях на мира аз. — Надеждата за големия удар?

— Нерядко и губенето — кратко отговори тя.

— Самата възбуда от поражението? — продължих да налучквам.

Сюзън отново вдигна рамене:

— Може би нещо от този род. Съжалявам, че не мога да ти помогна.

— Просто питам така, за обща култура — казах. — Не е необходимо да знам защо е побъркан на тема хазарт, за да го намеря.

На плота бяха паднали няколко зрънца ориз, докато Сюзън изсипваше ястието в чиниите. Пърл се вдигна на задни крака, подпря се с предните на плота, протегна глава и ги облиза.

— Обича строго балансирана диета. — Сюзън погледна кучето с любов.

Кабинетът й беше на долния етаж и тя се бе качила да вечеря все още в консервативния си сив костюм с панталон и небиещи на очи бижута, които й придаваха строгия вид на доктор Силвърман. Гъстата й тъмна коса блестеше. Очите й бяха огромни и интелигентни. Имаше широка уста с безупречно сложено червило. Парфюмът й миришеше на дъжд.

— В понеделник двамата с Хоук тръгваме за Лас Вегас — подхвърлих небрежно аз. — Много ще се радваме, ако дойдеш с нас.

— Ами часовете ми?

— Не можеш ли да ги поразместиш? Само за няколко дни.

— А Хенри ще вземе ли Пърл?

— Да.

— А ще се видим ли с Уейн Нютън?

— Не мога да ти обещая нищо — отвърнах.

— А може ли да спя с теб? — не преставаше тя.

— Не мога да ти обещая нищо.

— Не можеш, ама друг път — отвърна спокойно Сюзън. — Ще си разместя малко графика за другата седмица.

— Ходила ли си някога във Вегас? — попитах я.

— Преди много години, с първия ми съпруг.

— Със Сюз — кимнах. — Той е бил единственият ти съпруг.

— Е, фактически — да. След като отказа да се ожениш за мен.

— Аз пък мислех, че ти отказа да се омъжиш за мен — възразих.

— Трудно е да се проследи кой на кого е отказал, нали? — въздъхна Сюзън.

— Според мен Антъни е във Вегас — смених темата аз.

Тя пиеше мерло. Винаги пиеше червено вино, независимо какво ядеше, защото нямаше нужда да го изстудява.

— С част от парите на тъста си?

— Да. Струва ми се, че е пренасял пари между Вентура и Джино Фиш. Нямам представа защо, но това обяснява интереса на Марти Анъхийм. И ми се струва, че или е взимал всеки ден по малко, или един ден е решил да задигне всичко и да изчезне.

— И господин Вентура не иска нито неговите хора, нито… тоя… как се казваше?

— Фиш — отвърнах. — Джино Фиш.

— … нито господин Фиш да разбере. Затова възлага на теб да намериш Антъни.

— Да. Обаче Фиш разбра за мен. И то много бързо.

— Което означава, че господин Фиш си има осведомител в организацията на господин Вентура — продължи да разсъждава Сюзън на глас. — И тъй като самият Вентура се мъчи с всички сили да задържи това в тайна, осведомителят сигурно е някой от най-близкото му обкръжение.

— Вероятността е голяма — съгласих се.

— И господин Фиш поръчва на неговия човек…

— Марти Анъхийм — подсказах й аз.

— А Марти праща негови хора да те следят, докато търсиш Антъни.

— Което означава? — подтикнах я.

— Което означава, че господин Фиш знае или подозира, че е обран.

— Вие, психолозите, сте доста отворен народ, а?

Тя поклати глава.

— То не е, защото съм психолог — възрази Сюзън. — А защото съм еврейка. Евреите са много отворен народ.

— Чувал съм — казах. — Освен това съм чувал, че жените им страшно обичали секса.

— Някои от тях — да, вярно е.

— А ти от кои си?

— Точно от тях — каза тя и се усмихна греховно.

— Обичам такива жени.