Робърт Б. Паркър
Шанс (26)

Двадесет и пета глава

Когато двамата с Хоук влязохме в моята стая, стори ми се, че из нея още се носи едва доловимият аромат от парфюма на Сюзън, но това като че ли беше само пристъп на носталгия.

Лампичката на телефона ми мигаше.

— Търси ви някой си господин Вентура. Моля, обадете се в стаята му.

Хоук се усмихна и стреля по мен с показалец.

Джулиъс бе наел няколко стаи в другото крило без изглед към вулкана. Зачудих се дали знае, че там не е А-категория. Трудно бе да се каже. Сигурно имаше гости с по-добър изглед към вулкана от мен, които да си мислят, че и аз не съм в А-категория. Апартаментът му беше по-голям от моя, но все пак по-малък от щата Делауер. Един дебел тип на име Стив, когото бегло познавах, ни въведе вътре. Бе по риза и на дясното му бедро висеше 9-милиметров глок. В хола имаше още четирима мъже — всички по ризи и до един въоръжени. Сред тях бе и Джеки, шофьорът на Шърли. Кимнах му. Той също кимна в отговор. На дивана бе подпряна пушка помпа. Ниската масичка бе затрупана с остатъци от обяд, същото беше положението и с количката за обслужване по стаите. В ъгъла на масичката стърчеше бутилка червено вино.

— Джулиъс ни е търсил? — казах, без да се обръщам към никого специално.

Хоук отново се облегна на стената до вратата. Нищо особено нямаше в начина, по който стоеше облегнат там, но въпреки това от него някак лъхаше заплаха.

— Вътре при госпожата е — осведоми ни Стив. — Тая работа с Шърли много я раздруса.

— Сигурно — кимнах. — Може ли да му кажеш, че сме дошли?

Стив влезе в една от стаите и се забави съвсем малко. Четиримата седяха и ни гледаха. Никой не каза и дума. Стив излезе.

— Джулиъс ви вика да влезете.

Двамата с Хоук минахме покрай него и влязохме. На леглото, несъбула обувките си, лежеше възрастна жена, облечена в черно от глава до пети. До нея на леглото бе седнал Джулиъс. На нощното шкафче имаше кофичка за лед, до половината пълна с вода. Джулиъс натопи една кърпа в нея, изстиска я и внимателно навлажни лицето на жена си. Лицето й, макар и освежено от студената вода, беше бледо, а очите — зачервени и подпухнали. Имаше гъсти вежди и месест, ясно очертан нос. Ръцете й почиваха на корема и късите дебели пръсти механично прехвърляха зърната на броеница, макар и устните й да не потрепваха в безмълвна молитва.

— Не иска да се отделям от нея — каза Джулиъс.

— Няма нищо, и тук е добре — отвърнах.

Жената отвори очи и насочи към мен и Хоук разфокусиран поглед.

— Не ви познавам — промълви тя с усилие.

— Работят за мен, Айрис — тихо я успокои Вентура.

— И цветнокожият ли?

— Да.

— Познавахте ли Шърли? — попита тя.

— Да — отговорих.

— Мъртва е, знаеш ли?

— Знам — кимнах съчувствено. — Съжалявам.

— А ти познаваше ли я? — премести тя мътния си поглед върху Хоук.

— Да, мем — отвърна той почтително. — Съжалявам за непоправимата ви загуба.

— Да — изхлипа тя. — Ужасна загуба.

Стаята потъна в тишина. Възрастната жена отново затвори очи и веднага след това изпод клепачите й бликнаха сълзи. Седнал до нея, Джулиъс отново избърса лицето й с мократа кърпа. После я пусна в кофичката, взе ръката й и я погали.

— Дойдохме да си я приберем — обърна се той към мен. — Знаеш ли кой го е направил?

Гласът му прозвуча като глух тътен, сякаш някъде далеч под нас преминаха гръмолящите вагони на подземно метро.

— Не — отговорих кратко.

— Хоук?

— Не — отвърна и той.

— Знаете ли къде е Антъни Мийкър?

— Да — рекох.

— Кажете на Стиви — нареди също тъй кратко Джулиъс. — А след това се приберете у дома.

— Може ли да поговорим? — попитах меко.

— Няма за какво да говорим — отряза ме Вентура.

— Не, има.

— Не, няма! — повиши глас леко той. — Не знам дали лично го е направил. Но той избяга от нея. Ако не беше го сторил, тя нямаше да дойде тук. И сега щеше да е жива.

Докато говореше, ръката му нежно галеше ръката на жена му.

— Ти знаеше ли, че между него и Марти Анъхийм е имало нещо?

— Имало-нямало, без значение е. Това е бизнес, кръв. Ясно ли ти е?

— Нищо ли не знаеше за играта между него и Марти? — настоях аз.

Възрастната жена на леглото отвори очи. Гласът й изскриптя глухо между едва размърдалите се устни:

— Няма да говорите за работа! Дъщеря ми е в моргата.

— Няма, Айрис — побърза да я успокои Джулиъс. — Никаква работа.

— Остана само едно нещо и то е да го убиете — продължи тя.

— Да — отвърна съпругът й, без да спира да гали ръката й.

Вдигнах поглед към Хоук. Той поклати глава. Кимнах.

— Ще го намерим и без вас — каза Вентура. — Но ако искате да ни спестите малко време, кажете на Стиви.

— Добре — отвърнах.

— Стига си говорил за работа, Джулиъс — промърмори Айрис. — Просто го убий.

Той протегна ръка, нежно затвори очите й с пръсти и тихо рече:

— Опитай се да подремнеш.

Двамата с Хоук излязохме. Спрях се в хола и поговорих със Стив. След това той отиде до един от шкафовете, измъкна отвътре куфарче, извади шепа стодоларови банкноти и ми даде част от тях. Сгънах ги и ги пъхнах в джоба на панталоните си, без да ги броя. После си тръгнахме.