Робърт Б. Паркър
Шанс (35)

Тридесет и четвърта глава

Двамата с Хоук бяхме в Бей Вилидж, от южната страна на Чарлс стрийт, и се приближавахме към две проститутки.

— Доста крайна мярка, а? — подхвърли Хоук.

— А ти имаш ли по-добра идея? — троснах се аз.

— Можем да поговорим още един път с Джулиъс.

— Можем — съгласих се. — Обаче дали ще разберем какво се мъти из ниските слоеве на атмосферата?

— Където сме сега, а?

— Където се вадят мангизите — кимнах утвърдително.

— Добър вечер — обади се една от проститутките. — Аз съм Уанда.

— Не ти ли е студено? — обърнах се към нея.

Бе облечена в червена блуза без ръкави и бял минижуп и се бе качила на осемсантиметрови токчета.

— Пуловерът ми е там, във входа — посочи тя към близката сграда. — Вие к’во, да не сте ченгета?

— Виждала ли си толкова добре облечено ченге като мен? — попитах я аз.

— Ония, дето бачкат под прикритие към „Морала“, понякога се изтупват доста добре — каза Уанда.

— Не сме ченгета — отвърнах. — Просто търсим една изчезнала жена.

— Мислите, че е тръгнала да проституира? — запита приятелката на Уанда. Бе облечена в къси кожени панталонки, а на главата си бе сложила огромна руса перука.

— Не, ама не е зле да тръгнем да търсим оттук — обясних й аз. — На вас кой ви е шеф?

— Имаме си сутеньор — отвърна Уанда.

— Басирам се, че не обича да му викат така — обади се Хоук.

— Как се казва? — попитах.

— Чъки. Вие, господа, няма ли да вземете да изчукате една от нас?

— Едва ли — отвърнах.

— Щото ако не щете, няма да е зле да се разкарате оттук. Чъки никак не обича да плямпаме с разни хора, дето не са… ъ-ъ… клиенти.

— Къде е Чъки?

— Някъде наоколо. Обича всичко да му е под око.

— Значи, ако постоим още малко при вас, Чъки сигурно ще дойде да ни каже да се разкараме.

— Горе-долу така прави — кимна русата. — Ама вие двамата ми изглеждате бая яки и бързи.

— Мислиш, че ще се уплаши от нас ли?

— Чъки е лош — продължи тя. — Ама като сте двама…

Кимнах.

— Хоук — извърнах се към него аз. — Що не вземем да улесним малко Чъки, а? Да не се стряска толкоз.

Хоук също кимна.

— Дами — наклони глава той към проститутките и се отдалечи по посока на Парк Скуеър.

— Ти к’во, да не искаш да се сдърпаш с Чъки? — попита учудено Уанда.

— Искам да поговоря с него — отвърнах.

— Чъки е доста гаден — предупреди ме тя.

Русата се приближи и опипа бицепса на дясната ми ръка.

— О, ето това си го бива — каза тя.

Уанда също се приближи и опипа мускулите ми. Двете жени се разкискаха.

— А знаете ли за кого работи Чъки? — поинтересувах се аз.

— Чъки не работи — възрази Уанда. — Ние работим.

— А знаете ли на кого дава парите?

— Ааа, т’ва не е наша работа и зат’ва нищо не знаем.

Към нас бавно се приближи един черен понтиак и плавно спря до тротоара. От него излезе висок и широкоплещест чернокож, заобиколи колата отзад и спря пред мен. Бе облечен в червено-черно кожено яке, а на главата си бе завързал червена кърпа. Ръкавите на якето бяха възкъсички за дългите му ръце и изпод тях се подаваха яки и дебели китки.

— Полицай ли сте? — попита ме той.

— Не.

— Тогава значи търсите забавления?

— Просто си убивам времето с тия дами тук — отвърнах.

— Е, сър, тия дами са мои. Разбирате какво искам да кажа, нали? Те са на работа и нямат никакво време за убиване.

— Ти Чъки ли си? — попитах го.

— По-добре вземи се разкарай оттук — изръмжа той, — преди чисто белият ти задник да е пострадал.

— Ето това ви е на вас, сутеньорите, проблемът — казах аз. — Не можете да преценявате правилно. Винаги си изигравате козовете по-рано, отколкото трябва.

Двете проститутки бяха отстъпили към входа на сградата и гледаха към нас с неподправен интерес.

— Не искам да се мотаеш тук и да безпокоиш курвите ми — викна Чъки и се приближи още по-плътно до мен.

— Кой се занимава с проститутките сега, когато Тони е в пандиза? — попитах аз.

— Не познавам никакъв Тони — повторно изръмжа Чъки.

— Тони Маркъс — опитах се да опресня паметта му.

— Не познавам никакъв Тони Маркъс — заплашително произнесе той. — И не искам да повтарям. Изчезвай оттук!

От дясната страна на колана си сутеньорът носеше пистолет, преместен малко напред, към бедрото му. Виждах издутината под якето му. Чудех се как да го притисна достатъчно силно, за да го накарам да говори, но не толкова, че да го накарам да извади пистолета. Накрая той сам разреши проблема. Протегна лявата си ръка, опря пръсти в гърдите ми и ме бутна назад.

— Хайде, чупката! — извиси се заповеднически гласът му.

Правеше се на главен герой пред фльорците, но това си беше в реда на нещата. Обаче никак не обичам да ме бутат. Ударих го с ляво кроше, сетне светкавично извих рамото си под стрелналата му се към мен лява ръка и последвалият ъперкът го намери под брадичката, по към гърлото, където бе най-малко вероятно да си нараня кокалчетата. Чъки отхвръкна назад и се строполи тежко по гръб. Без да бързам, застанах до него с изваден пистолет, насочен право към челото му. Курвите се кискаха истерично.

— Ай-ай, господин Чъки — викна едната от тях.

Той лежеше по гръб, с гръмнала от болка глава, опитвайки се да докара зрението си на фокус. Изчаках го. Когато ми се стори, че вече ще ме чуе, заговорих с преднамерено любезен тон:

— От дясната страна на колана ти има пистолет. Извади го с двата пръста на дясната ръка. Само с двата. Ако видя повече от два, мозъкът ти ще се разплеска по тротоара. Е, няма да го изцапа кой знае колко, но…

Чъки се поколеба. Реших да му помогна да мисли по-бързо и бавно запънах петлето на пистолета. Онзи трепна леко. Ако беше прав, сигурно щеше яко да подскочи. После бавно измъкна пистолета.

— Плъзни го към бордюра — заповядах. — Само с два пръста, не забравяй!

Той се подчини, аз се дръпнах от него, взех оръжието му и го пъхнах в джоба на сакото си. После свалих бавно петлето на моя пистолет и го прибрах.

— А сега — обърнах се отново към него, — както вече ти казах, искам да знам кой се занимава с проститутките, след като Тони замина на почивка в сградата със сините лампи.

Без да става от тротоара, Чъки ме изгледа така, сякаш някой ден щеше хубавичко да ме нареди за това мое своеволие. Ритнах го нежно в ребрата.

— Пак Тони — изхриптя той. — Оттам.

— А кой му помага отвън? — попитах аз.

— Тароун.

— Дай ми цялото име.

— Тароун Джезъп.

— Благодаря ти.

Обърнах се към кискащите се във входа курви.

— Дами — казах учтиво.

Те се разкикотиха още по-силно, но някак нервно, като че ли им се искаше да го потиснат. Чъки сигурно щеше да ги спука от бой, ако решеше, че се смеят на него. Усмихнах им се.

Чъки тъкмо се опитваше да стане.

— Хей! — подвикна той към мен. — Няма ли да ми върнеш пищова?

— Няма — отвърнах аз.

— Похарчил съм за него пет стотака бе, човек.

— Смятай, че си ми го дал назаем — подхвърлих през рамо и продължих нататък, без да се обръщам.