Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (47)

44.

— Ваше Величество, позволете да ви представя мисис Клифтън, председател на борда на „Барингтън Шипинг“ — каза лорд лейтенантът.

Ема направи реверанс и зачака кралицата майка да каже нещо; в инструктажа недвусмислено се посочваше, че не бива да говориш, докато не те заговорят, и не бива да задаваш въпроси.

— Сър Уолтър несъмнено би се зарадвал на ден като този, мисис Клифтън.

Ема остана поразена. Знаеше, че дядо й се е срещал само веднъж с кралицата майка, и макар често да споменаваше случая и дори да имаше снимка в кабинета си, за да напомня на всички за срещата, тя не бе предполагала, че Нейно Величество също ще я помни.

— Позволете да ви представя адмирал Съмърс — каза Ема, поемайки инициативата от лорд лейтенанта. — Той е член на борда на „Барингтън“ вече от двайсет години.

— При последната ни среща, адмирале, бяхте така добър да ме разведете из разрушителя ви „Шеврон“.

— По-скоро разрушител на Негово Кралско Величество, мадам. Аз бях само временно командващ.

— Много мило уточнение, адмирале — отвърна кралицата майка, а Ема продължи да й представя останалите директори, като се чудеше как ли Нейно Величество ще приеме най-новия член на борда.

— Мистър Бингам, вие бяхте прогонен от двореца. — Боб Бингам отвори уста, но от нея не излезе нито звук. — Ако трябва да съм честна, не вие лично, а пастетът ви.

— Но защо, мадам? — попита Боб, зарязвайки инструктажа.

— Защото внук ми принц Андрю непрекъснато пъха пръст в буркана, имитирайки момченцето от етикета.

Боб не каза нито дума, а кралицата майка се обърна към корабния архитект.

— При последната ни среща…

Докато кралицата майка бъбреше с председателя на „Харланд и Волф“, Ема си погледна часовника.

— Какъв е следващият ви проект, мистър Бейли? — попита кралицата майка.

— Засега всичко се пази в тайна, мадам. Мога само да кажа, че съдът ще бъде на Нейно Кралско Величество и че ще прекарва ужасно много време под водата.

Кралицата майка се усмихна и лорд лейтенантът я поведе към удобно кресло зад трибуната.

Ема я изчака да седне и излезе на самата трибуна да изнесе речта, за която не й трябваха бележки, тъй като я знаеше наизуст. Хвана катедрата от двете страни, пое дълбоко дъх, както я бе посъветвал Джайлс, и погледна надолу към огромната тълпа. Бяха се събрали много повече от четирите хиляди, които очакваше полицията, и всички бяха затаили дъх в очакване.

— Ваше Величество, това е третото ви посещение в корабостроителницата на „Барингтън“. За първи път дойдохте като наша кралица през хиляда деветстотин трийсет и девета, когато компанията честваше сто години от основаването си и дядо ми беше председател на борда. Посетихте ни отново през четирийсет и втора, за да видите с очите си щетите от бомбардировките по време на войната, а днес отново сте тук за пускането на лайнер, наречен на дома, в който живеете през последните шестнайсет години. Между другото, мадам, ако ви е нужна стая за през нощта — думите на Ема бяха посрещнати с топъл смях, — имаме двеста деветдесет и две, макар че трябва да посоча, че изпуснахте шанса да се включите в първото плаване, тъй като разпродадохме всичко.

Смехът и аплодисментите помогнаха на Ема да се отпусне и да се почувства по-уверена.

— И ако мога да добавя, мадам, вашето присъствие днес тук прави това събитие истерическо…

Чу се ахване, което премина в смутено мълчание. На Ема й се искаше земята да се отвори и да я погълне, но в следващия момент кралицата майка избухна в смях и цялата тълпа нададе ликуващи викове и започна да хвърля шапки във въздуха. Ема усети как бузите й пламнаха и мина известно време, преди да се окопити достатъчно и да продължи.

— Мадам, за мен е привилегия да ви поканя да кръстите „Бъкингам“.

Ема направи крачка назад, за да направи място на кралицата майка. Това бе моментът, от който се страхуваше най-много. Рос Бюканан веднъж й бе разказал за един прословут случай, когато всичко се оплескало и корабът не само бил опозорен публично, но и екипажът и хората отказвали да плават на него, тъй като били убедени, че е прокълнат.

Тълпата отново се смълча и зачака нервно. Един и същи страх беше свил сърцата на всички работници от корабостроителницата, които гледаха нагоре към височайшата гостенка. Неколцина от по-суеверните, сред които и Ема, кръстосаха пръсти, когато часовникът започна да отброява дванайсет и лорд лейтенантът връчи бутилката шампанско на кралицата майка.

— Кръщавам този кораб „Бъкингам“ — заяви тя, — и нека той донесе радост и щастие на всички, които плават на него, и да се радва на дълъг и ползотворен живот в открито море.

Кралицата майка вдигна бутилката, спря за момент и я пусна. Ема искаше да затвори очи, докато бутилката се спускаше по широка дъга към кораба. Когато удари корпуса, тя се пръсна на стотици парчета и пенливото шампанско потече по борда, а тълпата зарева.

— Не виждам как би могло да мине по-добре — каза Джайлс, след като колата на кралицата майка потегли от корабостроителницата.

— Бих минала и без истерическото събитие — отвърна Ема.

— Не съм съгласен — рече Хари. — Малкият ти лапсус определено се хареса на кралицата майка, работниците ще разказват на внуците си за него, а ти като никога показа, че не си безгрешна.

— Много мило — рече Ема. — Имаме обаче още много работа преди първото плаване и не мога да си позволя още един истеричен момент — добави тя, докато сестра й се присъединяваше към тях.

— Толкова се радвам, че не пропуснах кръщаването — каза Грейс. — Не може ли обаче за следващия ви кораб да не избирате учебно време? И ако ми позволите, още един съвет към голямата ми сестра — постарай се да гледаш на първото плаване като на празненство и почивка, а не като на поредната работна седмица в офиса. — Тя целуна брат си и сестра си по бузите. — Между другото, онова с истерическия момент ми хареса.

— Права е — каза Джайлс, докато гледаха как Грейс се отдалечава към автобусната спирка. — Трябва да се насладиш на всеки момент, защото аз определено смятам да го направя.

— Може и да не си в състояние.

— Защо?

— Защото дотогава може да станеш министър.

— Преди да стана министър, трябва първо да запазя мястото си в Парламента и партията да спечели изборите.

— И кога според теб ще са изборите?

— Ако трябва да позная, някъде през октомври, малко след партийните конференции. Така че през следващите няколко седмици доста често ще ме виждаш в Бристол.

— И Гуинет, надявам се.

— Естествено, макар да се надявам бебето да се роди по време на кампанията. Това ще ми гарантира поне още хиляда гласа, ако се вярва на Гриф.

— Ти си шарлатан, Джайлс Барингтън.

— Не, аз съм политик, борещ се за незначително място, и ако го спечеля, може и да стигна до кабинета.

— Внимавай какво си пожелаваш.