Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (15)

12.

— Добро утро — каза Рос Бюканан. — И добре дошли на това извънредно заседание. В дневния ред има само една точка: избор на нов председател на „Барингтън Шипинг“. Искам да открия заседанието, като кажа, че за мен бе чест да служа като председател през последните пет години и че съжалявам, че трябва да се оттегля от поста. Но поради причини, които не е нужно да изтъквам отново, смятам, че е дошло време да освободя мястото, за да може да го заеме някой друг.

— Първото ми задължение — продължи той — е да представя акционерите, които се присъединиха към нас днес и които имат право на глас на извънредните общи заседания според устава на компанията. Един-двама от седящите около тази маса са познати на борда, докато други може би не са. От дясната ми страна е мистър Дейвид Диксън, главният изпълнителен директор, а отляво е мистър Филип Уебстър, секретарят на компанията. От лявата му страна е финансовият ни директор мистър Майкъл Карик. До него е контраадмирал Съмърс, а след него са мисис Клифтън, мистър Анскот, мистър Нолс, майор Фишър и мистър Добс, всичките редовни членове на борда. Днес към тях се включват представители на индивиди или компании, притежаващи голям дял от акциите на „Барингтън“. Това са мистър Питър Мейнард и мисис Алекс Фишър. И двамата са номинирани от майор Фишър, който сега представлява двайсет и два и половина процента от компанията.

Мейнард грейна, а Сюзан Фишър наведе глава и се изчерви, когато всички се обърнаха към нея.

— Семейство Барингтън и техните двайсет и два процента са представени от сър Джайлс Барингтън, депутат, и сестра му, доктор Грейс Барингтън. Другите двама, които отговарят на законните изисквания да гласуват, са лейди Вирджиния Фенуик — Вирджиния потупа Фишър по гърба, ясно показвайки на всички кого ще подкрепи, — а също и… — председателят погледна бележките си — мистър Седрик Хардкасъл, представляващ „Фартингс Банк“, която в момента държи седем и половина процента от акциите на компанията.

Всички се обърнаха да погледнат единствения човек, с когото не се бяха срещали до този момент. Той беше облечен в костюм с жилетка, бяла риза и доста износена синя копринена вратовръзка. Бе дребен и почти напълно плешив, ако не се броеше рехавият полукръг сива коса, която едва достигаше ушите му. Тъй като носеше очила с дебела рогова рамка, бе почти невъзможно да се определи възрастта му. Петдесет? Шестдесет? Може би дори седемдесет? Мистър Хардкасъл свали очилата и се видяха две стоманеносиви очи. Ема бе сигурна, че го е виждала и преди, но не можеше да си спомни къде.

— Добро утро, господин председател — каза той и тези четири думи бяха достатъчни да покажат от коя страна е.

— Да продължим по същество — каза Бюканан. — До шест вечерта вчера, когато бе крайният срок, за председателското място са издигнати две кандидатури — на мисис Ема Клифтън, предложена от сър Джайлс Барингтън и подкрепена от доктор Грейс Барингтън, и на майор Алекс Фишър, предложен от мистър Анскот и подкрепен от мистър Нолс. Сега двамата кандидати ще изнесат пред борда вижданията си за бъдещето на компанията. Най-напред давам думата на майор Фишър.

— Смятам, че ще е по-учтиво дамата да говори първа — каза Фишър и се усмихна топло на Ема.

— Много мило от ваша страна, майоре — отвърна Ема, — но предпочитам да се подчиня на решението на председателя и да ви оставя вие да говорите пръв.

Фишър като че ли се смути, но бързо се окопити. Събра бележките си, стана, огледа събралите се около масата и заговори:

— Господин председател, членове на борда. За мен е огромна чест, че изобщо сте помислили да издигнете кандидатурата ми за председател на „Барингтън Шипинг“. Аз съм роден и израсъл в Бристол и през целия си живот съм знаел за историята, традициите и репутацията на тази велика компания, станала част от богатото морско наследство на Бристол. Сър Джошуа Барингтън е легендарна фигура, а сър Уолтър, когото имах честта да познавам — Ема се изненада, освен ако под „познаване“ Фишър нямаше предвид, че го е виждал на някаква училищна реч преди трийсетина години, — беше човекът, който направи компанията публична и изгради репутацията й на една от водещите корабни институции не само в тази страна, но и в цял свят. Уви, това вече не е така, отчасти поради сина на сър Уолтър, сър Хюго, който просто не беше годен за тази работа. И макар че сегашният ни председател направи много за възстановяването на доброто име на фирмата, последните събития, не по негова вина, доведоха до загуба на увереност у някои от акционерите ни. — Фишър отново огледа лицата около масата. — Днес, колеги, трябва да решите кой е най-способен да се справи с тази криза на доверие. Предвид обстоятелствата смятам, че трябва да спомена препоръките си, когато стане дума за водене на битки. Служих на страната като млад лейтенант в Тобрук, битка, описана от Монтгомъри като една от най-кървавите в историята. Имах късмет да остана жив и бях награден за заслугите си на бойното поле.

Джайлс се хвана за главата. С голямо удоволствие би разказал на борда какво всъщност се бе случило, когато врагът се появи на северноафриканския хоризонт, но знаеше, че това няма да помогне на каузата на сестра му.

— Следващата ми битка бе, когато се изправих срещу сър Джайлс Барингтън като кандидат на консерваторите на последните общи избори — каза Фишър, наблягайки на думата „консерваторите“, тъй като му се струваше малко вероятно някой от присъстващите, с изключение на Джайлс да е гласувал някога за лейбъристи. — Изгубих борбата за място в парламента от Бристолското пристанище само с няколко гласа, при това след три поредни преброявания.

Този път той се усмихна Джайлс. На Джайлс му се искаше да скочи и да изтрие усмивката от лицето му, но някак успя да се сдържи.

— Затова спокойно мога да заявя, че съм преживявал победи и поражения и ако позволите да цитирам Киплинг, съм се отнасял към тези мошеници по един и същи начин.

— А сега — продължи той, — позволете да засегна някои от проблемите, пред които е изправена нашата изтъкната компания понастоящем. И ще наблегна върху думата „понастоящем“. Само преди година взехме важно решение и ще си позволя да напомня на борда, че тогава напълно подкрепих предложението на председателя за построяването на „Бъкингам“. Последваха обаче поредица нещастия. Някои от тях бяха неочаквани, други можеха да се предвидят, но всички те ни принудиха да изостанем от графика. В резултат на това за първи път в историята на компанията се наложи да се обърнем към банките за заем, за да се справим в тези неспокойни времена.

— Ако бъда избран за председател, смятам незабавно да направя три промени. — Замълча за по-голям ефект. — Първо, ще поканя мисис Клифтън за свой заместник, така че в Сити ясно да се знае, че семейство Барингтън остава напълно отдадено на бъдещето на компанията, както е било в продължение на повече от век.

Неколцина от присъстващите нададоха одобрителни възгласи и Фишър се усмихна на Ема за втори път, откакто бе влязъл в борда. Джайлс неволно се възхити на безочливостта на този човек, защото знаеше, че Ема не би и помислила да му върне комплимента, тъй като смяташе, че именно Фишър е виновникът за сегашните беди, и определено не би се съгласила да му става заместник.

— Второ — продължи Фишър, — ще отлетя за Белфаст още утре сутринта, ще седна с председателя на „Харланд и Волф“ сър Фредерик Ребек и ще предоговоря условията, като посоча, че неговата компания непрекъснато отказва да поеме отговорност за спънките при строежа на „Бъкингам“. И трето, ще наема най-добрата охранителна фирма, която да охранява оборудването, пращано в Белфаст от името на „Барингтън“, така че никога повече да не се допуснат саботажи като онзи на ферибота. В същото време ще сключа нови застрахователни полици, които нямат клаузи с много ситен шрифт. И накрая искам да добавя, че ако ми бъде оказана честта да стана ваш председател, ще започна да работя още от днес и няма да спра, докато „Бъкингам“ не бъде пуснат на вода и не започне да носи печалби срещу инвестицията ни в него.

Фишър седна сред аплодисменти, усмивки и одобрителни кимания. Още преди ръкоплясканията да затихнат Ема осъзна, че е допуснала тактическа грешка, като е оставила противника си да говори пръв. Той бе изложил повечето от собствените й точки и сега щеше да излезе, че тя в най-добрия случай е съгласна с него, а в най-лошия — че няма свои идеи. Много добре си спомни как Джайлс бе унизил същия този човек в Колстън Хол по време на избирателната кампания. Тази сутрин обаче в централата на „Барингтън“ беше влязъл друг човек и един поглед към брат й потвърди, че той също е изненадан.

— Мисис Клифтън — каза председателят, — бихте ли споделили идеите си с борда?

Ема се изправи неуверено. Грейс я окуражи с вдигнат палец, от което тя се почувства като християнка, която ще хвърлят на лъвовете.

— Господин председател, позволете първо да кажа, че виждате пред себе си човек, който с неохота се кандидатира за мястото ви, защото ако имах избор, щяхте да останете начело на компанията. Едва когато решихте, че нямате друга алтернатива, освен да се оттеглите, започнах да мисля дали да заема мястото ви и да продължа традицията на връзка на семейството ми с компанията. Нека започна с онова, което някои членове на борда вероятно смятат за мой най-голям недостатък — пола ми.

Забележката предизвика смях, който бе отчасти нервен, макар че Сюзан Фишър я погледна съчувствено.

— Писано ми е — продължи Ема — да бъда жена в мъжки свят и ако трябва да съм откровена, не мога да направя нищо по въпроса. Ще бъде проява на голяма смелост бордът да ме назначи за председател на „Барингтън“, особено предвид трудностите, пред които сме изправени сега. Но от друга страна, куражът и новаторството са точно нещата, от които се нуждае компанията днес. „Барингтън“ се намира на кръстопът и когото и да изберете днес, той трябва да избере в коя посока да продължи. Както знаете, когато бордът решаваше миналата година дали да строим „Бъкингам“, аз бях против предложението и гласувах по съответния начин. Затова смятам за редно да кажа на борда какво е сегашното ми становище по въпроса. Смятам, че не можем да мислим за връщане назад, тъй като това ще доведе до унизяване, а може би дори до крах на компанията. Бордът взе решение и сме длъжни пред акционерите да не се измъкваме и да стоварваме вината върху другите, а да направим всичко по силите си да наваксаме изгубеното време и да осигурим успеха си в дългосрочен план.

Погледна бележките си и повтори почти всичко, което съперникът й вече бе казал. Продължи нататък с надеждата, че естественият й ентусиазъм и енергичност ще надделеят над факта, че колегите й чуват едни и същи идеи и мнения за втори път.

Но когато стигна до заключителната част на речта си, вече усещаше, че бордът е започнал да губи интерес. Джайлс я бе предупредил, че днес може да се случи нещо неочаквано, и то наистина се случваше. Фишър бе готов за удар.

— Накрая бих искала да заявя, господин председател, че за тази Барингтън би била огромна чест да се присъедини към видните си предшественици начело на борда, особено във време, когато компанията е изправена пред истински трудности. Зная, че с ваша помощ ще мога да преодолея тези трудности и да възвърна доброто име на „Барингтън“, наред с репутацията й на компания с безупречна коректност и финансови успехи.

Седна с чувството, че оценката, която й дават присъстващите, е нещо като „Можеше да се представиш и по-добре“. Надяваше се Джайлс да е прав в другото свое предвиждане. Че всички около масата вероятно са решили как ще гласуват много преди свикването на заседанието.

След като кандидатите изложиха тезите си, дойде ред членовете на борда да изкажат своите мнения. Повечето искаха да се изкажат, но през следващия час не се чу нищо проникновено или оригинално и въпреки че отказваше да отговори на въпроса дали би назначила майор Фишър за свой заместник, Ема все още имаше чувството, че резултатът е на кантар. Докато думата не взе лейди Вирджиния.

— Искам само да споделя едно наблюдение, председателю — изгука тя и запърха с мигли. — Не вярвам, че жените са създадени да оглавяват бордове, да застават начело на трейдюниони, да строят луксозни лайнери и да осигуряват огромни суми от банкерите в Сити. Колкото и да се възхищавам на мисис Клифтън и всичките й постижения, смятам да подкрепя майор Фишър и мога само да се надявам, че тя ще приеме щедрото му предложение да бъде негов заместник. Дойдох тук без предубеждения и склонна да приема всичко, но за съжаление мисис Клифтън не оправда очакванията ми.

Ема нямаше как да не се възхити на дързостта й. Вирджиния явно бе наизустила всяка дума от изказването си много преди да влезе в заседателната зала и бе репетирала дори драматичните паузи, но въпреки това успя да създаде впечатлението, че никога не е смятала да се намесва до последния момент, когато не й е оставало друго, освен да сподели няколко непосредствени забележки. Ема се зачуди колко ли от присъстващите са се заблудили. Определено не и Джайлс, който гледаше бившата си жена така, сякаш му идеше да я удуши.

Само двама души не бяха изказали мнението си и председателят попита:

— Преди да пристъпим към гласуване, мисис Фишър или мистър Хардкасъл желаят ли да вземат думата?

— Не, господин председател, благодаря — отвърна Сюзан Фишър и наведе скромно глава.

Председателят погледна мистър Хардкасъл.

— Много мило от ваша страна, председателю — отговори Хардкасъл, — но искам само да кажа, че слушах с огромен интерес всички изказвания и особено тези на двамата кандидати и че, подобно на лейди Вирджиния, вече съм решил кого да подкрепя.

Фишър се усмихна на човека от Йоркшър.

— Благодаря, мистър Хардкасъл — каза председателят. — Ако няма други желаещи да вземат думата, време е членовете на борда да обявят решението си. — Замълча за момент, но никой не се обади. — Секретарят на компанията ще чете имената по списък. Бъдете така добри да кажете кой кандидат подкрепяте.

— Ще започна с изпълнителните директори, след което ще продължа с останалите членове на борда — каза Уебстър. — Мистър Бюканан?

— Няма да подкрепя нито единия, нито другия кандидат — каза Бюканан. — Ако обаче резултатът се окаже равен, ще се възползвам от прерогативите си на председател и ще дам гласа си за човека, който според мен следва да заеме мястото начело на борда.

В продължение на няколко безсънни нощи Рос се бе борил с въпроса кой да го наследи и накрая се бе спрял на Ема. Но силната реч на Фишър и не така убедителният отговор на Ема го бяха накарали да размисли. Все още не му даваше сърце да гласува за Фишър, така че бе решил да се въздържи и да остави колегите си да вземат решението. Въпреки това, ако резултатът се окажеше равен, щеше с неохота да подкрепи Фишър.

Ема не можа да скрие изненадата и разочарованието си от решението на Рос да не гласува. Фишър се усмихна и зачеркна името на председателя, което досега бе в колоната на Клифтън.

— Мистър Диксън?

— Мисис Клифтън — без колебание отвърна главният изпълнителен директор.

— Мистър Карик?

— Майор Фишър — каза финансовият директор.

— Мистър Анскот?

— Майор Фишър. — Ема остана разочарована, но не и изненадана, тъй като това означаваше, че Нолс също ще гласува против нея.

— Сър Джайлс Барингтън?

— Мисис Клифтън.

— Доктор Грейс Барингтън?

— Мисис Клифтън.

— Мисис Ема Клифтън?

— Няма да гласувам и ще се въздържа, председателю — каза Ема.

Фишър кимна одобрително.

— Мистър Добс?

— Мисис Клифтън.

— Лейди Вирджиния Фенуик?

— Майор Фишър.

— Майор Фишър?

— Ще гласувам за себе си, тъй като имам това право — каза Фишър и се усмихна през масата на Ема.

Себастиан хиляди пъти бе умолявал майка си да не се въздържа, тъй като беше сигурен, че няма абсолютно никакъв шанс Фишър да постъпи като джентълмен.

— Мисис Фишър?

Сюзан погледна председателя, поколеба се за момент и нервно прошепна:

— Мисис Клифтън.

Алекс обърна глава и зяпна изумено жена си. Този път обаче Сюзан не наведе глава. Вместо това погледна Ема и се усмихна. Ема, която бе не по-малко изненадана, сложи чавка до името й.

— Мистър Нолс?

— Майор Фишър — каза той без колебание.

— Мистър Мейнард?

— Майор Фишър.

Ема преброи чавките и кръстчетата в бележника си. Фишър водеше с шест на пет.

— Адмирал Съмърс? — каза секретарят на компанията.

Последва мълчание, което се стори на Ема цяла вечност, но продължи всъщност само няколко секунди.

— Мисис Клифтън — каза накрая той.

Ема ахна. Старецът се наведе към нея и прошепна:

— Никога не съм бил сигурен във Фишър и когато той гласува за себе си, разбрах, че съм бил прав от самото начало.

Ема не знаеше дали да се разсмее, или да го целуне, но секретарят на компанията прекъсна мислите й.

— Мистър Хардкасъл? — Отново всички насочиха вниманието си към единствения човек, за когото не знаеха нищо. — Ще бъдете ли така добър да ни запознаете с решението си?

Фишър се намръщи. Разполагаше с шест гласа. Ако Сюзан бе гласувала за него, гласът на Хардкасъл нямаше да е от значение, но въпреки това той бе уверен, че човекът от Йоркшър ще го подкрепи.

Седрик Хардкасъл извади носна кърпа от горния джоб на сакото си, свали очилата си и започна да ги бърше.

— Ще се въздържа и ще оставя на председателя, който познава и двамата кандидати много по-добре от мен, да реши кой е по-подходящият за негов заместник.

 

 

Докато новоизбраният председател заемаше мястото си начело на масата, Сюзан Фишър избута стола си назад и тихо се измъкна от заседателната зала.

Дотук всичко бе минало добре. Сюзан обаче знаеше, че следващият час ще е жизненоважен, ако искаше да довърши плана си. Алекс не я бе удостоил дори с дума, когато сутринта му предложи да го закара на заседанието, за да може да се съсредоточи върху речта си. Не му беше казала обаче, че няма да го кара и на връщане.

От известно време Сюзан бе приела мисълта, че бракът им е преструвка, и вече дори не си спомняше кога за последен път се бяха любили. Често се питаше защо изобщо се бе съгласила да се омъжи за този човек. Непрекъснатото напомняне на майка й, че ако не внимава, ще си остане на лавицата, не беше помогнало. Въпреки това сега тя смяташе да разчисти всичко по лавиците.

 

 

Алекс Фишър не можеше да се съсредоточи върху встъпителната реч на Ема и още се опитваше да измисли как ще обясни на дон Педро, че жена му е гласувала против него.

Първоначално Мартинес бе предложил Диего и Луис да го представляват в борда, но Алекс го бе убедил, че ако има нещо, което би уплашило директорите повече от мисълта за жена председател, това е мисълта, че някакъв чужденец купува компанията.

Реши, че просто ще каже на дон Педро, че Ема е спечелила гласуването, и ще пропусне факта, че собствената му жена не го е подкрепила. Не смееше и да си помисли какво ще стане, ако дон Педро случайно прочете протоколите.

 

 

Сюзан Фишър паркира пред Аркадия Меншънс, отключи входната врата, взе асансьора до третия етаж и влезе в апартамента. Отиде бързо в спалнята, клекна и извади изпод леглото два куфара. Извади от гардеробите шест рокли, два костюма, няколко поли и бална рокля, за която се зачуди дали ще облече отново някога. След това започна да отваря чекмеджетата едно по едно и да вади чорапи, бельо, блузи и пуловери, които почти напълниха първия куфар.

Когато се изправи, погледът й се спря върху акварела на Лейк Дистрикт, за който Алекс бе платил доста пари по време на медения им месец. Със задоволство откри, че се побира точно на дъното на втория куфар. Отиде в банята и взе цялата си козметика, халата си и няколко кърпи: напъха ги във всяко свободно място, останало в куфара.

В кухнята нямаше много неща, които да иска, освен сервиза „Уеджууд“, сватбен подарък от майката на Алекс. Уви внимателно всяка част в страници от „Дейли Телеграф“ и ги постави в две пазарски торби, които намери под мивката.

Остави обикновения зелен сервиз за чай, който никога не й бе харесвал особено, а и защото не беше останало място за него.

— Помощ — каза на глас, когато осъзна, че има още безброй неща, които иска да вземе, а куфарите вече бяха пълни.

Върна се в спалнята, качи се на един стол и свали стария училищен куфар на Алекс от гардероба. Замъкна го в коридора и го отвори.

На камината в кабинета имаше часовник на стойка, който според Алекс бил семейна ценност, както и три снимки в сребърни рамки. Тя махна снимките, скъса ги и прибра само рамките. С удоволствие щеше да вземе и телевизора, но той бе прекалено голям, пък и майка й не би одобрила.

 

 

След като секретарят на компанията закри заседанието, Алекс не отиде да обядва с колегите си, а бързо излезе от залата, без да говори с никого. Питър Мейнард го следваше по петите. Алекс бе получил от дон Педро два плика, във всеки от които имаше по хиляда паунда. Жена му със сигурност нямаше да получи петстотинте, които й бе обещал. Щом се озоваха в асансьора, Алекс извади единия плик от джоба си.

— Поне вие изпълнихте своята част от уговорката — каза той и подаде плика на Питър.

— Благодаря — отвърна Мейнард и прибра парите. — Но какво й стана на Сюзан? — добави той, докато вратата на асансьора се отваряше на партера.

Алекс не отговори.

Когато излязоха от сградата, Алекс не се изненада, че колата му не е на обичайното си място, но се озадачи, като видя, че там е паркиран друг автомобил.

Млад мъж с куфарче стоеше до предната врата на автомобила и щом забеляза Алекс, тръгна към него.

 

 

Накрая, изтощена от усилията, Сюзан влезе в кабинета на Алекс. Не очакваше да намери нещо, което си струва да добави към плячката си — имаше само още две рамки за снимки, сребърна и кожена, както и сребърно ножче за разрязване на писма, което му бе подарила за Коледа. Но тъй като ножчето бе всъщност само посребрено, тя реши да му го остави.

Времето изтичаше и Алекс скоро щеше да се върне. Но тъкмо когато се канеше да излезе, Сюзан забеляза дебел плик, върху който бе написано името й. Отвори го и не повярва на очите си. Вътре бяха петстотинте паунда, които Алекс й бе обещал, ако отиде на заседанието на борда и гласува за него. Тя бе изпълнила своята част от уговорката, или поне половината от нея, така че прибра парите в чантата си и се усмихна за първи път от началото на деня.

Затвори вратата на кабинета и бързо обиколи апартамента още веднъж. Беше забравила нещо, но какво? Да, разбира се. Втурна се в спалнята, отвори по-малкия шкаф и се усмихна отново, когато видя редиците обувки, останали от дните й като модел. Прибра ги всичките. Преди да затвори шкафа, погледът й спря върху спретнатата редица черни обувки и кожени алпинки, излъскани така, сякаш бяха готови за парад. Знаеше, че те са гордостта и радостта на Алекс. Всички бяха ръчно изработени от „Лоб“ от Сейнт Джеймс и, както той все й повтаряше, можели да издържат цял живот.

Сюзан взе лявата обувка от всеки чифт и я пусна в стария сандък на Алекс. Взе също по един десен пантоф и десен ботуш, след което затвори куфара и го закопча.

Накрая измъкна трите куфара и двете торби на площадката и затвори вратата на дома, в който никога нямаше да се върне.

 

 

— Майор Алекс Фишър?

— Да?

Младият мъж му подаде дълъг бежов плик.

— Поръчаха ми да ви предам това, сър. — И без да каже нито дума повече, се обърна, качи се в колата си и потегли. Цялата среща бе приключила за по-малко от минута.

Озадаченият Алекс нервно отвори плика и извади документ от няколко страници. Когато видя думите на първата страница: „Молба за развод: мисис Сюзан Фишър с/у майор Алекс Фишър“, коленете му се подкосиха и той се вкопчи в ръката на Мейнард, за да не падне.

— Какво става, стари друже?