Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Be Careful What You Wish For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Внимавай какво си пожелаваш

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 04.03.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-468-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1719

История

  1. — Добавяне

34.

Събота

Оказа се нощта на първите неща.

Себастиан заведе Сам на китайски ресторант в Сохо и плати сметката. След вечерята отидоха пеша до Лестър Скуеър и се наредиха на опашка за кино. Саманта страшно хареса избрания от Себастиан филм и на излизане от „Одеон“ призна, че преди идването си в Англия не била чувала за Иън Флеминг, Шон Конъри и дори за Джеймс Бонд.

— Къде си живяла? — шеговито попита Себастиан.

— В Америка, с Катрин Хепбърн, Джими Стюарт и един млад актьор, Стив Маккуин, който превзе с щурм Холивуд.

— Никога не съм чувал за него — каза Себастиан и я хвана за ръка. — Имаме ли нещо общо?

— Джесика — тихо каза тя.

Себастиан се усмихна. Тръгнаха пеша към апартамента й на Пимлико, като се държаха за ръце и бъбреха.

— Чувала ли си за Бийтълс?

— Естествено. Джон, Пол, Джордж и Ринго.

— А за Гунс?

— Не.

— Значи никога не си попадала на Блуботъл или Мориарти?

— Мориарти не беше ли големият противник на Шерлок Холмс?

— Не, той е противоположността на Блуботъл.

— А ти чувал ли си за Литъл Ричард? — попита тя.

— Не, но пък съм чувал за Клиф Ричард.

От време на време спираха да се целунат и когато най-сетне стигнаха пред жилищната сграда на Сам, тя извади ключа си и отново го целуна нежно — за лека нощ.

На Себастиан му се искаше да го покани на кафе, но надеждите му не се оправдаха.

— До утре — каза му тя.

За първи път през живота си Себ не бързаше за никъде.

 

 

Когато Диего пристигна в „Гленливън Лодж“, дон Педро и Луис бяха излезли на лов. Диего не забеляза възрастния джентълмен с плисирана пола, който седеше в кожено кресло с висока облегалка, четеше „Скотсман“ и изглеждаше едва ли не като част от мебелировката.

Час по-късно, след като разопакова багажа си, изкъпа се и се преоблече, Диего слезе долу по голф панталони, кафяви кожени ботуши и ловен елек, като явно се мъчеше да изглежда по истински англичанин и от англичаните. Един „Ланд Роувър“ чакаше да го откара сред хълмовете при баща му и брат му, за да се включи в лова. Когато потегли, Рос все още седеше в креслото. Ако беше малко по-наблюдателен, Диего щеше да забележи, че старецът продължава да чете същата страница от същия вестник.

 

 

— Каква беше цената на акциите, когато борсата затвори? — бе първият въпрос на дон Педро, когато синът му слезе от колата.

— Два паунда и осем шилинга.

— С един шилинг нагоре. Значи все пак можеше да дойдеш още вчера.

— Цената на акциите обикновено не се вдига в петък — отвърна Диего, докато прислужникът му подаваше пушка.

 

 

Ема прекара по-голямата част от сутринта в подготвяне на първата чернова на речта, която се надяваше да произнесе на общото годишно събрание след девет дни. Наложи се да остави празни места, които можеха да се попълнят по-нататък през седмицата, а в един-два случая само часове преди началото на събранието.

Беше благодарна за всичко, което правеше Седрик, но никак не й харесваше, че не може да играе по-съществена роля в драмата, развиваща се в Лондон и Шотландия.

Хари беше излязъл да крои фабули. Докато другите мъже прекарваха съботите в гледане на футбол през зимата и крикет през лятото, той излизаше на дълги разходки из имението и мислеше, така че когато вземеше писалката в понеделник, вече да знае как точно Уилям Уоруик е разгадал случая. Хари и Ема вечеряха у дома и си легнаха малко след като изгледаха „Случаите на д-р Финли“. Ема още мислеше върху речта си, когато най-сетне заспа.

 

 

Джайлс направи обичайната си среща в събота сутринта и изслуша оплакванията на осемнайсет избиратели, включващи въпроси от неспособността на общината да се справи с прибирането на отпадъците до това как е възможно стар възпитаник на Итън като сър Алек Дъглас-Хоум да започне да разбира проблемите на работещия човек.

След края на срещата агентът му го заведе в кръчмата на седмицата „Нова Скотия“ на пинта ейл и корнуолски пай, за да го видят избирателите. Поне двайсетина от тях се почувстваха длъжни да споделят с местния депутат вижданията си по безброй въпроси, преди Джайлс и Гриф да успеят да продължат към Аштън Гейт за приятелската среща между „Бристол Сити“ и „Бристол Ровърс“, която завърши нула на нула и изобщо не беше приятелска.

Над шест хиляди запалянковци гледаха мача и когато съдията обяви края на срещата, зрителите изобщо не се съмняваха кой отбор подкрепя Джайлс, който носеше открито шалчето си на червени и бели ивици; Гриф редовно му напомняше, че 90% от избирателите му подкрепят „Бристол Сити“.

Докато излизаха от стадиона, трябваше да изслушат още мнения, невинаги ласкателни.

— Ще се видим по-късно — каза му Гриф.

Джайлс се върна в Барингтън Хол да вечеря с Гуинет, чиято бременност вече беше напреднала. Не размениха нито дума за политика. Джайлс не искаше да я оставя, но малко след девет чу приближаващата по алеята кола, целуна жена си и когато отвори вратата, агентът му вече стоеше на прага.

Гриф го помъкна в клуба на докерите, където Джайлс изигра две партии снукър и една дартс, която изгуби. Почерпи момчетата с няколко питиета, но тъй като датата за следващите избори още не беше обявена, не можеше да бъде обвинен в купуване на гласове.

Когато най-сетне закара депутата обратно в Барингтън Хол, Гриф му напомни, че на следващата сутрин трябва да присъства на три църковни служби и да седи сред избиратели, които не бяха отишли на сутрешната му среща, не бяха гледали местното дерби и не присъстваха в докерския клуб. Когато си легна малко преди полунощ, Джайлс откри, че Гуинет вече е заспала.

 

 

Грейс прекара съботата в четене на есета на студенти, някои от които най-сетне бяха проумели, че след по-малко от година ще се изправят пред изпитната комисия. Емили Галиер, една от най-умните й студентки, която можеше и да вземе изпита, сега беше изпаднала в паника. Надяваше се да покрие тригодишния конспект за три срока. Грейс не изпитваше съчувствие към нея. Продължи с есето на Елизабет Рътлидж, друго умно момиче, което не бе спряло да работи от деня, в който бе пристигнало в Кеймбридж. Елизабет също се бе паникьосала, тъй като се тревожеше, че няма да завърши с отличната оценка, която очакваха всички. Грейс силно й съчувстваше. В края на краищата тя самата бе имала същите опасения през последната си година.

Легна си малко след един, след като приключи с последното есе. Заспа дълбоко.

 

 

Когато телефонът иззвъня, Седрик седеше зад бюрото си вече повече от час. Той вдигна и не се изненада, когато чу гласа на Ейб Коен точно когато часовниците в Сити започнаха да отброяват осем.

— Успях да пласирам сто осемдесет и шест хиляди акции в Ню Йорк и Лос Анджелис. Цената падна от два паунда и осем шилинга на един паунд и осемнайсет шилинга.

— Не е зле като начало, мистър Коен.

— Две борси минаха, остават още две, мистър Хардкасъл. Ще ви се обадя в осем сутринта в понеделник, за да ви кажа колко са купили австралийците.

Седрик излезе от кабинета си малко след полунощ и когато се прибра у дома, дори не се обади на Берил, която сигурно вече спеше. Тя отдавна бе приела, че единствената любовница на съпруга й е мис Фартингс. Седрик си легна и започна да се върти неспокойно: мислеше си за следващите трийсет и шест часа и си даваше сметка защо през изминалите четирийсет години нито веднъж не беше рискувал.

 

 

След обяда Рос и Джийн Бюканан излязоха на дълга разходка сред хълмовете.

Върнаха се към пет, когато Рос отново „застъпи на пост“. Единствената разлика бе, че този път четеше стар брой на „Кънтри Лайф“. Не помръдна от мястото си, докато не видя дон Педро и синовете му да се връщат. Двама от тримата изглеждаха доста доволни, но Диего беше нещо начумерен. Всички се качиха в апартамента на дон Педро и не се появиха повече.

Рос и Джийн вечеряха в трапезарията и в десет без двайсет се качиха в стаята си. Както винаги четоха половин час — тя Жоржет Хейер, а той Алистър Маклейн. След като най-сетне угаси светлината с обичайното „Лека нощ, мила“, Рос потъна в дълбок сън. В края на краищата нямаше какво повече да направи, освен да се увери, че семейство Мартинес не са заминали за Лондон преди понеделник сутринта.

 

 

Когато дон Педро и синовете му седнаха да вечерят, Диего бе определено необщителен.

— Да не ти е криво, че застрелях повече птици от теб? — подразни го баща му.

— Нещо не е наред — каза Диего. — Само че не се сещам какво.

— Е, да се надяваме да се сетиш до утре, така че всички да се насладим на един хубав лов през деня.

След като вечерята приключи, към девет и половина Диего се прибра в стаята си. Легна на леглото и се опита да си спомни пристигането си на Кингс Крос кадър по кадър, сякаш гледаше филм. Беше обаче толкова уморен, че потъна в сън.

Събуди се със стряскане в 6:25, с един-единствен кадър в главата.