Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (27)

24.

След закуска Клайв излезе с годеницата си на разходка около Мейбълторп Хол, но успяха да видят само градината и езерото, преди майката на Клайв да помъкне Джесика на пазар в Лаут.

— Не забравяй, всеки път, когато касата звънне, просто си мисли за поредния кашон рибен пастет — каза Клайв, докато Джесика се качваше на задната седалка до Присила.

Когато се върнаха в Мейбълторп за късен обяд, Джесика бе натоварена с торби и кутии, в които имаше две рокли, шал от кашмир, обувки и малка черна вечерна чанта.

— За вечерята — обясни Присила.

Джесика можеше само да се пита колко ли кашони рибен пастет трябва да се продадат, за да се покрият сметките. Честно казано, беше много благодарна за щедростта на Присила, но след като останаха сами в стаята й, каза твърдо на Клайв:

— Това не е животът, който бих водила повече от два дни.

След като обядваха, Клайв я разведе из останалата част на имението и се върнаха точно за следобедния чай.

— Семейството ти спира ли изобщо да яде? — попита Джесика. — Направо не зная как майка ти успява да остане толкова слаба.

— Тя не яде, само чопли. Не си ли забелязала?

— Какво ще кажете да прегледаме списъка на гостите? — каза Присила, след като им сервираха чая. — Епископът на Гримсби и жена му Морийн. — Тя вдигна очи. — Разбира се, всички се надяваме именно той да изпълни церемонията.

— За каква церемония става дума, скъпа? — попита Боб и намигна на Джесика.

— Много ми се иска да престанеш да ме наричаш „скъпа“ — каза Присила. — Толкова е банално — добави тя, след което продължи със списъка. — Кметът на Лаут, съветник Пат Смит. Никак не ми харесва това съкращаване на личните имена. Когато догодина съпругът ми стане главен шериф на графството, ще настоявам всички да го наричат Робърт. И накрая, старата ми приятелка от училище, лейди Вирджиния Фенуик, дъщеря на граф Фенуик. Дебютирахме заедно в обществото, нали разбираш.

Джесика трепна и сграбчи ръката на Клайв. Не каза нито дума, докато не се озова на сигурно място в стаята си.

— Майка ти не знае ли, че лейди Вирджиния е първата жена на вуйчо Джайлс?

— Разбира се, че знае. Но това е приключило преди много време. На кого му пука? Всъщност аз самият съм изненадан, че я помниш.

— Виждала съм я само веднъж, на погребението на баба Елизабет. И единственото, което си спомням, е как настояваше да се обръщам към нея с лейди Вирджиния.

— Продължава да го прави — каза Клайв, мъчейки се да разведри обстановката. — Мисля, че ще ти се стори поомекнала през годините, макар да признавам, че определено събужда най-лошото у скъпата ми майка. Знам със сигурност, че татко не може да я понася, така че няма нищо чудно, че намира някакъв повод да се измъкне всеки път, когато двете са заедно.

— Определено харесвам баща ти — каза Джесика.

— И той те обожава.

— Защо мислиш така?

— Стига си любопитствала. Ще ти кажа само, че вече ми пусна намеци от рода на: „Ако бях с двайсет години по-млад, момчето ми, нямаше да имаш никакъв шанс“.

— Колко любезно от негова страна.

— Не е любезност, каза го съвсем сериозно.

— По-добре да се преоблека, иначе ще закъснеем за вечерята — каза Джесика. — Още не съм сигурна коя от двете рокли да облека — добави тя, докато Клайв отиваше в своята стая.

Опита ги и двете, като се въртеше пред огледалото, но още не беше решила, когато Клайв се върна и я помоли да му помогне с папийонката.

— Коя рокля да облека? — безпомощно попита тя.

— Синята — каза Клайв и се върна в стаята си.

Джесика отново се погледна в огледалото и се запита дали ще има друг случай, в който ще носи някоя от тези рокли. Определено не и на абсолвентския бал.

— Изглеждаш фантастично — каза Клайв, когато тя най-сетне излезе от банята. — Страхотна рокля!

— Майка ти я избра — каза Джесика и се завъртя.

— По-добре да се размърдаме. Мисля, че чувам да идва кола.

Джесика взе кашмирения шал, уви го около раменете си и отново се погледна в огледалото, преди да слязат по стълбите, хванати за ръце. Влязоха в салона точно когато на вратата се почука.

— О, изглеждаш божествено в тази рокля — каза Присила. — И шалът е направо идеален. Какво мислиш, Робърт?

— Да, направо идеално, скъпа — каза Боб.

Присила се намръщи, а в същото време икономът отвори вратата и обяви:

— Епископът на Гримсби и мисис Хадли.

— Милорд, колко се радвам, че успяхте да дойдете — каза Присила. — Позволете да ви представя мис Джесика Клифтън, която току-що се сгоди за сина ми.

— Клайв е щастливец — каза епископът, а Джесика само си мислеше как й се иска да го нарисува във великолепния му черен редингот, пурпурна риза на духовник и ослепително бялата му висока яка.

След няколко минути се появи кметът на Лаут. Присила настоя да го представи като съветник Патрик Смит.

— Само майка ми и Присила ме наричат Патрик — прошепна кметът на Джесика, когато майката на Клайв излезе да посрещне последния гост. — Надявам се да ме наричаш Пат.

И тогава Джесика чу глас, който никога не би могла да забрави.

— Скъпа Присила, колко време мина!

— Наистина много, скъпа — съгласи се Присила.

— Не идвам на север толкова често, колкото трябва, а има да наваксваме толкова много — каза Вирджиния, докато влизаше с домакинята в салона.

След като представи Вирджиния на епископа и кмета, Присила я поведе през помещението към Джесика.

— Позволи ми да ти представя мис Джесика Клифтън, която тъкмо се сгоди за Клайв.

— Добър вечер, лейди Вирджиния. Едва ли ме помните.

— Как бих могла да забравя, макар че трябва да бяхте само на седем или осем тогава. О! — каза тя и отстъпи крачка назад. — Станали сте прекрасна млада жена. Знаете ли, толкова ми напомняте за скъпата ви майка. — Джесика беше онемяла, но това като че ли нямаше значение. — И чувам такива хубави неща за представянето ви в „Слейд“. Родителите ви сигурно много се гордеят с вас.

Чак много по-късно Джесика започна да се чуди откъде лейди Вирджиния би могла да знае за представянето й в училището. В момента беше замаяна от „Каква прекрасна рокля“, „Какъв изящен пръстен“ и „Клайв е голям щастливец“.

— Още един мит гръмна — каза Клайв, докато влизаха в трапезарията, хванати за ръце.

Джесика не беше напълно убедена и с облекчение откри, че са я настанили между кмета и епископа, докато лейди Вирджиния седеше отдясно на мистър Бингам в другия край на масата, достатъчно далеч, за да не се налага да разговарят. След като масата бе разчистена след основното блюдо (прислугата бе по-многобройна от гостите), мистър Бингам почука с лъжица по чашата си и стана.

— Днес — започна той — поздравяваме нашия нов член на семейството ни, младата дама, която оказа чест на сина ми, като се съгласи да стане негова съпруга. Скъпи приятели — каза домакинът, вдигайки чаша, — за Джесика и Клайв.

Всички станаха и повториха: „За Джесика и Клайв“. Дори Вирджиния вдигна чаша. Джесика се зачуди възможно ли е да е по-щастлива.

След като пиха още шампанско в салона след вечерята, епископът се извини, че на сутринта има служба и трябва още веднъж да прегледа проповедта си, и си тръгна със съпругата си. Присила ги изпрати до вратата. Няколко минути по-късно кметът благодари на домакините и отново поздрави щастливата двойка.

— Лека нощ, Пат — каза Джесика и кметът й се усмихна дяволито.

След като го изпрати, мистър Бингам се върна в салона и каза:

— Смятам да изкарам кучетата на вечерната им разходка, така че ще ви оставя двете сами. Подозирам, че имате да наваксвате, след като не сте се виждали толкова дълго.

— Май това е намек, че и ние трябва да се махнем — каза Клайв, пожела лека нощ на майка си и на лейди Вирджиния и заведе Джесика до стаята й.

— Истински триумф — каза й, след като затвори вратата на спалнята. — Дори лейди Вирджиния изглежда спечелена. Между другото, наистина си пленителна с тази рокля.

— Само благодарение на щедростта на майка ти — отвърна Джесика и отново се огледа в голямото огледало.

— Не забравяй и рибения пастет на дядо.

— Но къде е чудесният ми шал, който ми подари майка ти? — Джесика се огледа. — Сигурно съм го оставила долу. Ще сляза да го взема.

— Не може ли да почака до сутринта?

— В никакъв случай — заяви Джесика. — Наистина е прекрасен.

— Само гледай да не се разбъбриш с онези двете, защото те сигурно вече обсъждат подробностите около сватбата.

— Веднага се връщам — каза Джесика и излезе, като си тананикаше. Спусна се радостно по стълбите и беше само на няколко стъпки от леко отворената врата на салона, когато чу думата „убийца“ и замръзна.

— Заключението на съдебния лекар беше смърт при злополука, макар че тялото на сър Хюго бе открито в локва кръв с нож за писма, стърчащ от врата му.

— И казваш, че има основание да се смята, че сър Хюго Барингтън е неин баща?

— Абсолютно категорично. И честно казано, смъртта му донесе известно облекчение на семейството, защото тъкмо щеше да бъде изправен пред съда за измама. Ако това бе станало, компанията несъмнено щеше да се сгромоляса.

— Нямах абсолютно никаква представа.

— И това съвсем не е всичко, скъпа, защото след това майката на Джесика се самоубила, за да не бъде обвинена в убийството на сър Хюго.

— Просто не мога да повярвам! Тя изглежда такова почтено момиче.

— Боя се, че нещата не стават много по-добри, ако се вгледаш по-внимателно в Клифтънови. Майката на Хари Клифтън е била проститутка, така че той никога не е бил съвсем сигурен кой е баща му. При нормални обстоятелства не бих споменала нищо от това — продължи Вирджиния, — но не ти трябва скандал точно в този момент.

— Точно в този момент ли? — повтори Присила.

— Да. От добре осведомен източник знам, че премиерът обмисля да предложи Робърт за рицар, което, разбира се, означава, че ти ще станеш лейди Бингам.

Присила се замисли за няколко секунди.

— Мислиш ли, че Джесика знае истината за родителите си? — попита накрая тя. — Клайв никога не е намеквал, че може да има скандал.

— Разбира се, че знае, но защо да го казва? Нали целта й е да се оженят, преди историята да се разчуе. Не забеляза ли как върти Робърт на малкия си пръст? Обещанията, че ще му нарисува портрет, са просто залъгване.

Джесика изхлипа сподавено, обърна се и бързо изтича горе.

— Какво има, Джес? — попита Клайв, когато тя се втурна в спалнята.

— Лейди Вирджиния каза на майка ти, че съм дъщеря на убийца… която убила баща ми — каза тя, без да спира да хлипа. — Че… че баба ми била проститутка и че се интересувам единствено как да се добера до парите ви.

Клайв я прегърна и се опита да я успокои, но тя бе неутешима.

— Остави това на мен — каза той, пусна я и си облече халата. — Ще кажа на майка, че изобщо не ми пука какво мисли лейди Вирджиния, защото нищо не може да ми попречи да се оженя за теб.

Прегърна я отново, излезе от спалнята, слезе решително в салона и попита остро лейди Вирджиния:

— Какви са тези лъжи, които разпространяваш за годеницата ми?

— Самата истина — спокойно отвърна тя. — Реших, че е по-добре ти и майка ти да научите, преди да се ожениш, отколкото след това, когато ще е твърде късно.

— Но намеците, че майката на Джесика е убийца…

— Не е толкова трудно да се провери.

— И че баба й е била проститутка?

— Боя се, че цял Бристол го знае.

— Е, пет пари не давам за това — заяви Клайв. — Обожавам Джес и последиците да вървят по дяволите, защото можеш да си сигурна, лейди Вирджиния, че няма да ми попречиш да се оженя за нея.

— Клайв, скъпи — спокойно каза майка му. — На твое място бих си помислила, преди да взема такова прибързано решение.

— Не е нужно да мисля дали да се оженя за най-съвършеното създание на света.

— Но ако наистина се ожениш за тази жена, от какво ще живеете?

— Хиляда и четиристотин годишно са повече от достатъчно.

— Но хиляда паунда от тях са издръжката от баща ти, а когато той научи…

— Тогава ще се оправяме със заплатата ми. Други хора като че ли се справят.

— Клайв, да си се замислял случайно откъде идват онези четиристотин паунда?

— Да. От „Къртис Бел и Гети“. И си ги изработвам до последното пени.

— Наистина ли вярваш, че точно тази агенция би те наела, ако нямаше за клиент „Рибен пастет Бингам“?

Клайв замълча за момент, после каза:

— В такъв случай ще си намеря друга работа.

— И къде според теб ще живеете?

— В моя апартамент, разбира се.

— Но за колко време? Сигурно си наясно, че договорът за наем изтича през септември. Зная, че баща ти има намерение да го поднови, но предвид обстоятелствата…

— Можеш да си задържиш проклетия апартамент, майко. Няма да застанете между Джес и мен!

Обърна им гръб, излезе и изтича горе с надеждата да увери Джесика, че нищо не се е променило, и да й предложи незабавно да се върнат в Лондон. Погледна в двете спални, но нея я нямаше. На леглото й лежаха двете рокли, малката вечерна чанта, обувките, годежният пръстен и скицата на баща му. Клайв изтича обратно долу и почти се сблъска с баща си в коридора.

— Виждал ли си Джес?

— Да. За жалост не успях да я спра да си тръгне. Каза ми какво е казала онази ужасна жена. Кой може да вини горкото момиче, че не иска да прекара нощта под един покрив с нея? Помолих Бъроус да я закара до гарата. Обличай се и тръгвай след нея, Клайв. Не я губи, защото никога няма да намериш друго момиче като нея.

Клайв се втурна обратно нагоре, а баща му тръгна към салона.

— Чу ли новината от Вирджиния, Робърт? — попита го Присила.

— Определено — каза той и се обърна към Вирджиния. — А сега ме чуй ти, Вирджиния, и то добре. Искам незабавно да напуснеш тази къща.

— Но, Робърт, аз само се опитвах да помогна на скъпата си приятелка.

— Не правиш нищо такова и много добре го знаеш. Дойде тук с единствената цел да съсипеш живота на младото момиче.

— Но, Робърт, скъпи, Вирджиния е най-старата ми приятелка… — почна жена му.

— Само когато й изнася. Изобщо не си помисляй да я защитаваш, иначе можеш да вървиш с нея и много скоро ще разбереш каква приятелка ти е.

Вирджиния стана и бавно тръгна към вратата.

— Съжалявам, че го казвам, Присила, но вече няма да стъпя тук.

— Е, поне едно добро нещо да излезе от цялата тази работа — каза Робърт.

— Никой никога не ми е държал такъв тон — заяви Вирджиния и вирна брадичка.

— Сериозно? — подметна той. — Ами вземи препрочети завещанието на Елизабет Барингтън. Тя определено е разбрала що за стока си. А сега изчезвай, преди да съм те изхвърлил!

* * *

Клайв заряза колата пред гарата и изтича по моста до трети перон. Чу свирката на началник-влака, но когато стигна долното стъпало, влакът вече беше потеглил. Клайв затича след него, но влакът набра скорост и се изниза от перона.

Какво да направи?

Знаеше, че влакът е бавен и спира на почти всяка гара между Лаут и Лондон, така че ако караше бързо, можеше да е в апартамента преди Джесика.

 

 

Промъкването през входната врата не беше проблем за неканения гост, а и жилищната сграда не бе толкова скъпа, че да има портиер. Той изкачи стълбите предпазливо, макар че едва ли щеше да събуди някого — все пак беше два и половина след полунощ.

Стигна площадката на втория етаж и бързо откри апартамент №4. Погледна коридора — всичко бе чисто. Лесно се справи с двете ключалки, влезе, затвори вратата и включи осветлението. Не се страхуваше, че ще го изненадат — знаеше, че апартаментът е празен.

Обиколи малкия апартамент и огледа всички картини — седем в дневната, три в спалнята, една в кухнята, а също така и бонус — голяма картина, опряна на стената до вратата, със стикер „Смог две. Да се изпрати на КА до четвъртък“. Пренесе всички в дневната и ги подреди една до друга. Не бяха лоши. След кратко колебание извади от джоба си сгъваем нож и изпълни инструкциите на баща си.

 

 

Влакът спря в Сейнт Панкрас в три без двайсет. Джесика вече беше решила какво точно ще направи. Щеше да вземе такси до апартамента на Клайв, да си събере нещата, да звънне на Себ и да го попита дали може да остане при него за няколко дни, докато си намери квартира.

— Добре ли си, мила? — попита шофьорът, докато тя сядаше на задната седалка.

— Добре съм. Глийб Плейс дванайсет, Челси — успя да отвърне тя. Вече не й бяха останали сълзи.

Когато стигнаха, Джесика подаде на шофьора банкнота от десет шилинга — единствените пари, които имаше.

— Ще бъдете ли така добър да изчакате? Ще гледам да се върна колкото се може по-бързо.

— Разбира се, мила.

 

 

Почти беше приключил работата, която му достави доста наслада, когато му се стори, че чува навън да спира кола.

Остави ножа на масичката, отиде до прозореца и леко дръпна завесата. Видя я как слиза от задната седалка и казва нещо на шофьора на таксито. Бързо изключи осветлението, отвори вратата и отново огледа коридора. Беше все така празен.

Изтича надолу по стълбите и докато отваряше вратата, видя Джесика да върви по алеята към него. Вадеше ключ от чантата си, когато се разминаха. Тя го погледна за миг, просто машинално.

 

 

Джесика влезе в сградата. Чувстваше се ужасно уморена. Качи се на втория етаж и отключи вратата на апартамент №4.

Първо щеше да се обади на Себ и да му разкаже какво се е случило.

Запали лампата и тръгна към телефона.

И тогава видя картините си.

 

 

Клайв зави на Глийб Плейс двайсет минути по-късно. Все още се надяваше, че я е изпреварил, но видя, че лампата в спалнята свети. Явно вече беше дошла.

Паркира зад едно такси със запален двигател. Нея ли чакаше? Надяваше се, че не. Отвори входната врата и изтича нагоре. Вратата на апартамента зееше и всички лампи бяха запалени. Влезе вътре и когато ги видя, рухна на колене. Призля му. Всички графики, акварели и маслени картини на Джесика изглеждаха така, сякаш са ги пробождали с настървение. А в центъра на „Смог две“ имаше голяма назъбена дупка.

Какво би могло да я накара да направи подобно безумие?

— Джес! — изкрещя Клайв, но не получи отговор.

Изправи се и бавно влезе в спалнята. Нямаше я. Чак тогава чу шуртенето на вода, обърна се и видя локвата до вратата на банята. Втурна се натам, отвори вратата и впери невярващо поглед в любимата си.

Главата й беше над водата, но китката й, с два дълбоки разреза, от които вече не течеше кръв, висеше отпуснато от ваната. А после видя сгъваемия нож на пода до нея.

Вдигна нежно безжизненото й тяло от водата и рухна на колене, като я държеше в обятията си. Заплака неудържимо. Само една мисъл се въртеше в главата му. Ако не се беше качил да се преоблича, а беше подкарал направо за гарата, Джесика щеше да е жива.

Последното, което си спомняше, бе как вади годежния пръстен от джоба си и го слага на пръста й.