Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (22)

19.

Гриф Хаскинс, избирателният агент на лейбъристите за Бристолското пристанище, реши, че ще трябва да откаже пиенето, ако Джайлс иска да има някакъв шанс да стане лидер на партията. Гриф винаги се отдаваше на въздържание през месеца преди изборите и на гуляи най-малко месец след тях, в зависимост дали лейбъристите са спечелили, или са изгубили. И тъй като депутатът от Бристолското пристанище се върна на зелените пейки с още по-голямо мнозинство, Гриф смяташе, че има право да се отпусне поне от време на време.

Когато на сутринта след гуляя Джайлс му се обади, за да му каже, че ще се кандидатира за партиен лидер, моментът не беше подходящ. Тъй като по време на разговора ужасно го цепеше главата, Гриф се обади час по-късно, за да провери дали е разбрал депутата правилно. Беше.

Гриф незабавно се обади на секретарката си Пени, която беше на почивка в Корнуол, и на мис Париш, най-опитната партийна деятелка, която призна, че била отегчена до полудяване и се съживявала само по време на предизборните кампании. Каза им да го чакат на седми перон на Темпъл Мийдс в четири и половина следобед, ако искат да работят за следващия премиер.

В пет часа тримата седяха в третокласен вагон на път за Падингтън. По обед на следващия ден Гриф вече беше отворил офис в Камарата на общините и втори в дома на Джайлс на Смит Скуеър. Трябваше да привлече още един доброволец в екипа си.

Себастиан каза на Гриф, че с радост би отменил двуседмичната си почивка, за да помогне на вуйчо си да спечели изборите, а Седрик се съгласи да удължи отпуската му на месец, тъй като момчето можеше само да има полза от начинанието, въпреки че сър Джайлс не беше неговият фаворит.

Първата работа на Себастиан беше да направи голямо стенно табло с имената на всички 258 депутати лейбъристи и да постави чавка до всяко име, за да покаже в коя категория попадат. Онези, които щяха да гласуват със сигурност за Джайлс, бяха отбелязани с червена чавка; онези, които щяха да гласуват за друг — със синя; най-важната група, тази на колебаещите се, беше отбелязана със зелено. Макар таблото да беше идея на Себастиан, окончателният му вариант беше дело на Джесика.

При първото преброяване Харолд Уилсън имаше 86 сигурни поддръжници, Джордж Браун 57, Джайлс 54, а Джеймс Калахан 19, като колебаещите се бяха цели 42. Ясно беше, че непосредствената задача на Джайлс е да се отърве от Калахан и да задмине Браун, защото ако депутатът от Белпър се оттеглеше, според изчисленията на Гриф повечето от поддръжниците му щяха да подкрепят Джайлс.

След седмица агитации беше ясно, че Джайлс и Браун са почти изравнени на второто място, и макар да нямаше съмнение, че Уилсън е начело, политическите капацитети бяха единодушни, че ако някой от двамата се оттегли, съревнованието за първото място ще е много оспорвано.

Гриф непрекъснато обикаляше коридорите на властта и уреждаше срещи на четири очи с кандидата за всеки депутат, който твърдеше, че се колебае. Неколцина щяха да си останат колебаещи се до последния момент, тъй като никога не се бяха радвали на толкова голямо внимание през живота си, и накрая щяха да гледат да подкрепят победителя. Мис Париш не пускаше слушалката на телефона, а Себастиан стана очите и ушите на Джайлс и непрекъснато тичаше между Камарата на общините и Смит Скуеър, като държеше всички в течение.

През първата седмица от кампанията Джайлс държа двайсет и три речи, макар че те рядко се съобщаваха на повече от няколко реда във вестниците на следващия ден и никога на първа страница. До края на кампанията оставаха само две седмици, Уилсън започна да изглежда като сигурен победител и Джайлс реши, че е време да рискува. Дори Гриф беше изненадан от реакцията на пресата следващата сутрин, когато Джайлс се появи на първата страница на всички вестници, включително и на „Дейли Телеграф“.

„В тази страна има твърде много хора, които просто не искат да работят — беше казал Джайлс пред профсъюзни лидери. — Ако някой е здрав и прав и е отказал три предложения за работа за период от половин година, трябва автоматично да бъде лишен от социални помощи.“

Думите му не бяха посрещнати с бурни аплодисменти и първоначалната реакция на колегите му в Камарата на общините беше отрицателна; противниците му непрекъснато повтаряха, че това било „политическо самоубийство“. Но все повече и повече журналисти започнаха да изразяват мнение, че лейбъристите най-сетне са намерили потенциален лидер, който живее в реалния свят и несъмнено иска партията му да управлява, а не да е обречена да бъде вечна опозиция.

Всички 258 депутати се върнаха в избирателните си райони за уикенда и откриха, че е налице огромна подкрепа за депутата от Бристолското пристанище. Това се потвърди от едно социологическо проучване от следващия понеделник и така Барингтън се озова плътно зад Уилсън; Браун беше трети, а Джеймс Калахан — четвърти. Във вторник Калахан отпадна от състезанието и каза на поддръжниците си, че ще подкрепи Барингтън.

Когато вечерта Себастиан обнови стенното табло, Уилсън имаше 122 гласа, Джайлс 107, а 29 още се колебаеха. На Гриф и мис Париш им бяха нужни само двайсет и четири часа да идентифицират двайсет и деветимата депутати, които поради една или друга причина все още стояха настрана. Сред тях бяха членовете на влиятелната Фабианска група^[1], която съставляваше жизненоважни 11 гласа. Водачът на групата Тони Кросланд поиска среща на четири очи с двамата основни кандидати, като даде да се разбере, че иска да чуе възгледите им за Европа.

Джайлс чувстваше, че срещата с Кросланд е минала добре, но всеки път, когато поглеждаше таблото, Уилсън си оставаше на първо място. Когато обаче съревнованието навлезе в последната си седмица, журналистите започнаха да използват в заглавията си израза „рамо до рамо“. Джайлс знаеше, че ще му трябва голям късмет, ако иска да задмине Уилсън през оставащите няколко дни. И късметът се появи във формата на телеграма, доставена в кабинета му в понеделника на последната седмица от кампанията.

Европейската икономическа общност канеше Джайлс да изнесе програмната реч на годишната си конференция в Брюксел, само три дни преди избора на лидер на партията. В поканата не се споменаваше, че Шарл дьо Гол е отпаднал като кандидат в последния момент.

— Сега е шансът ти не само да блеснеш на международната сцена, но и да си осигуриш единайсетте гласа на Фабианското общество — каза Гриф. — Това може да промени всичко.

Темата, избрана за речта, бе „Готова ли е Великобритания да се включи в Общия пазар?“. И Джайлс много добре знаеше какво е становището му по въпроса.

— Но кога ще намеря време да напиша такава важна реч?

— След като последният лейбъристки депутат си легне и преди първият да стане на следващата сутрин.

Джайлс щеше да се разсмее, ако не знаеше, че Гриф говори сериозно.

— А кога ще спя?

— В самолета на връщане от Брюксел.

Гриф предложи Себастиан да придружи Джайлс в Брюксел, а той и мис Париш да останат в Уестминстър и да не изпускат от поглед колебаещите се.

— Самолетът ти излита в два и двайсет — каза Гриф, — но тъй като Брюксел е един час напред, ще кацнеш в четири и десет. Все пак ще имаш предостатъчно време да стигнеш на конференцията.

— Не действаме ли в последния момент? — попита Джайлс. — Речта ми е насрочена за шест.

— Знам, но не мога да допусна да се мотаеш на някакво летище, освен ако не е пълно с депутати, които още не са взели решение. Сесията, на която ще говориш, би трябвало да продължи около час, така че ще приключи към седем и ще можеш да хванеш обратния полет до Лондон в осем, като разликата във времето ще е в твоя полза. Хвани такси веднага щом кацнеш, защото те искам в Камарата за гласуването на Пенсионния закон в десет.

— И какво да правя сега?

— Заеми се с речта си. Всичко зависи от нея.

Джайлс посвети всеки свободен момент в дооправяне на речта си. Показваше ранните чернови на екипа си и на ключови поддръжници и когато я изнесе за първи път в къщата си на Смит Скуеър малко след полунощ пред едночленната си аудитория, Гриф заяви, че е относително доволен. Което беше голяма похвала.

— Ще се погрижа ключови журналисти да получат копия от речта утре сутринта. Така ще имат достатъчно време да подготвят уводни статии и да продължат със задълбочени анализи за следващия ден. Мисля, че няма да е зле да дадем чернова и на Тони Кросланд, за да остане с впечатлението, че го държим в течение. А за мързеливите журналисти, които само ще прелистят речта, вече съм подчертал откъса, за който има най-голяма вероятност да се появи в заглавията.

Джайлс прелисти няколко страници и видя маркираното от Гриф място. „Не искам да видя Великобритания въвлечена в поредната европейска война. Цветът на младежта на твърде много страни проля кръвта си на европейска земя, при това не само през последните петдесет години, а през последните хиляда. Трябва заедно да направим така, че европейските войни да останат единствено на страниците на учебниците по история, за да могат нашите деца и внуци да се учат от грешките ни и да не ги повтарят.“

— Защо точно този абзац? — попита Джайлс.

— Защото някои от вестниците не само ще го отпечатат дума по дума, но и няма да се сдържат и ще посочат, че съперникът ти никога не е стъпвал на бойно поле.

На следващата сутрин Джайлс остана доволен, когато получи написана на ръка бележка от Тони Кросланд, в която той споменаваше, че много е харесал речта и с нетърпение очаква да види утрешните вестници.

Когато следобед се качи на самолета за Брюксел, Джайлс за първи път се осмели да повярва, че може и да стане следващият лидер на лейбъристите.