Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (44)

41.

— Снощи четох речта, изнесена от Джошуа Барингтън на първото общо годишно събрание на новосъздадената компания през хиляда осемстотин четирийсет и девета. На трона е седяла кралица Виктория, а слънцето никога не залязвало над Британската империя. Той казал на трийсет и седемте души, събрали се в Темперънс Хол в Бристол, че оборотът на „Барингтън Шипинг“ за първата година възлиза на четиристотин и двайсет паунда, десет шилинга и четири пенса и че може да обяви печалба от трийсет и три паунда, четири шилинга и два пенса. Обещал на акционерите, че следващата година ще се справи по-добре.

— Днес се обръщам към повече от хиляда акционери на сто двайсет и петото общо годишно събрание в Колстън Хол — продължи Ема. — Тази година оборотът ни бе двайсет и един милиона четиристотин двайсет и две хиляди седемстотин и шейсет паунда и декларирахме печалба от шестстотин деветдесет и една хиляди четиристотин седемдесет и два паунда. На трона седи кралица Елизабет Втора и макар че вече не владеем половината свят, „Барингтън“ продължава да плава уверено в открито море. Но, подобно на сър Джошуа, аз възнамерявам следващата година да се представя по-добре. Компанията все още печели от превоз на пътници и стоки до всяко кътче на земното кълбо. Продължаваме да търгуваме на изток и запад. Преживяхме две световни войни и намираме мястото си в новия световен ред. Разбира се, гледаме с гордост назад към времето на колониалната ни империя, но в същото време сме готови да прегърнем и новите възможности.

Седящият на първия ред Хари гледаше развеселено как Джайлс си записва трескаво думите на сестра си и се запита колко ли време ще мине, преди да ги повтори в Камарата на общините.

— Една от тези възможности бе използвана преди шест години от предшественика ми Рос Бюканан, който с подкрепата на борда взе решението „Барингтън“ да започне строежа на новия луксозен лайнер „Бъкингам“, който ще бъде първият кораб от бъдещия ни флот „Палас Лайн“. Въпреки че се наложи да преодолеем няколко пречки по пътя, сега остават само няколко седмици до официалното кръщаване на великолепния съд.

Ема се обърна към големия екран зад нея и секунди по-късно на него се появи „Бъкингам“, който бе посрещнат първо с ахване, после с бурни и продължителни аплодисменти. Едва сега Ема си позволи да се отпусне и погледна към речта си, докато аплодисментите затихваха.

— С огромно удоволствие мога да ви съобщя, че Нейно Величество кралицата майка се съгласи да кръсти „Бъкингам“ при посещението си в Ейвънмаут на двайсет и първи септември. Ако погледнете под седалките си, ще намерите брошура с всички подробности около този забележителен съд. Позволете да насоча вниманието ви към някои основни моменти.

— Бордът избра за строители на „Бъкингам“ „Харланд и Волф“ под ръководството на изтъкнатия корабен архитект Рупърт Камерън, работещ с морските инженери от „Сър Джон Байлс и компания“ и в сътрудничество с датската компания „Бурмайстер и Вайн“. Резултатът е първият дизелов кораб на света. — Тя погледна бележките си. — „Бъкингам“ е двумоторен кораб с дължина шестстотин фута и максимална ширина седемдесет и осем фута, способен да развие скорост до трийсет и два възела. Може да побере сто и двама пътници в първа класа, двеста четирийсет и двама във втора и триста и шестдесет в туристическа. Налице е значително място за колите на пътниците и за други стоки, в зависимост от дестинацията. Екипажът от петстотин седемдесет и седем души, както и корабният котарак Персей, ще са под командването на капитан Николас Търнбул от Кралския флот.

— А сега ще ви обърна внимание на едно уникално нововъведение, на което ще могат да се радват единствено пътниците на „Бъкингам“ и на което конкурентите ни със сигурност ще завидят. За разлика от всички други лайнери, „Бъкингам“ няма да има открити палуби за горещо време. За нас това е част от миналото, тъй като построихме първата слънчева палуба с плувен басейн и два ресторанта.

Появилият се на екрана диапозитив бе посрещнат с нови аплодисменти.

— Не мога да твърдя — продължи Ема, — че построяването на лайнер с такова качество не бе скъпо. Всъщност крайната сметка възлезе на малко над осемнайсет милиона паунда, което се отрази сериозно на резервите ни, както знаете от миналогодишния ми доклад. Но благодарение на предвидливостта на Рос Бюканан с „Харланд и Волф“ беше сключен втори договор за построяването на кораб близнак „Балморал“ за седемнайсет милиона паунда, ако проектът бъде потвърден в рамките на дванайсет месеца след като „Бъкингам“ получи сертификата си за годност. Получихме „Бъкингам“ преди две седмици, което означава, че разполагаме с петдесет седмици да решим дали да продължим със строежа на другия кораб. Дотогава трябва да сме наясно дали „Бъкингам“ е еднократно начинание, или ще бъде първият кораб от новия ни флот. Честно казано, решението няма да бъде взето от борда и дори от акционерите, а от обществото, както е при всички подобни начинания. Единствено то ще реши бъдещето на „Палас Лайн“.

— А сега продължавам със следващата новина — днес по обед „Томас Кук“ ще открият втори срок за резервации за първото плаване на „Бъкингам“. — Ема млъкна и погледна аудиторията. — Но не за широката публика. През последните три години вие, акционерите, не получихте дивидентите, с които бяхте свикнали в миналото, затова реших да използвам тази възможност и да ви благодаря за вашата лоялност и подкрепа. Всеки, който е притежавал акции в продължение на повече от година, ще може да резервира с предимство място за първото плаване. Зная, че мнозина от вас вече са се възползвали от това преимущество, но за в бъдеще ще се ползвате и с десет процента отстъпка за всяко пътуване на кораб на „Барингтън“.

Избухналите аплодисменти позволиха на Ема да погледне отново бележките си.

— Томас Кук ме предупреди да не изпадам в еуфория от големия брой пътници, които вече са си запазили места за първото плаване. Според очакванията всички каюти ще бъдат заети много преди отплаването на кораба, но същото се отнася и за премиерите в театъра. Също като в театъра, и ние ще трябва да разчитаме на редовни клиенти в продължение на дълъг период. Фактите са прости. Не можем да си позволим да паднем под шейсет процента заети каюти, като дори този брой ще означава, че ще излезем на нула в края на годината. Заетост от седемдесет процента ще ни гарантира малка печалба, но са ни нужни осемдесет и шест процента, ако искаме да възвърнем вложените средства за десет години, какъвто бе и планът на Рос Бюканан. Подозирам, че дотогава конкурентите ни също ще имат палуби с плувни басейни и ще трябва да търсим нови идеи, за да привлечем все по-капризната и изтънчена публика.

— Така че следващите дванайсет месеца ще решат бъдещето на „Барингтън“ — заключи тя. — Дали ще правим история, или ще се превърнем в история? Бъдете сигурни, че директорите ще работят неуморно от името на акционерите, които са се доверили на нас, за да осигурим услуга, която ще бъде световен еталон за луксозното плаване. Позволете да завърша така, както започнах. Подобно на прадядо си, възнамерявам следващата година да се справя по-добре, както и по следващата.

Ема седна, а цялата зала се изправи на крака. Тя затвори очи и си спомни думите на дядо си. „Ако те бива за председател, няма никакво значение дали си жена, или мъж.“

Адмирал Съмърс се наведе към нея и прошепна:

— Поздравления. — И добави: — Въпроси?

Ема скочи отново на крака.

— Извинете, съвсем забравих. Разбира се, с удоволствие ще отговоря на въпросите ви.

Елегантно облечен мъж на втория ред побърза да се изправи.

— Споменахте, че цената на акциите напоследък достига рекордни висини, но можете ли да обясните защо през последните две седмици имаше такива резки покачвания и сривове, които за лаик като мен са необясними, да не кажа тревожни?

— Аз самата не мога да си го обясня напълно — призна Ема. — Но мога да ви кажа, че един бивш акционер пусна двайсет и два и половина процента от акциите на компанията на пазара, без да си направи труда да ме уведоми, въпреки че имаше свой представител в борда. За наше щастие, брокерът бе достатъчно съобразителен да предложи акциите на един от бившите ни директори, мистър Седрик Хардкасъл, който е и банкер. Мистър Хардкасъл успя да продаде всички акции на водещ бизнесмен от Северна Англия, който от известно време желаеше да купи значителен дял от компанията. Това означаваше, че акциите бяха на пазара само за няколко минути и появата им причини минимално разтърсване. И наистина, в рамките на няколко дни цената им се върна на предишните си нива.

Ема я видя да се изправя от мястото си в средата на четвъртия ред с широкополата си жълта шапка, която би била по-уместна в Аскот. Игнорира я и вместо нея посочи един мъж няколко реда по-назад.

— „Бъкингам“ само по трансатлантическия маршрут ли ще плава, или компанията има планове и за други дестинации в бъдеще?

— Добър въпрос. — Джайлс я беше научил да отговаря по този начин най-вече когато въпросът не е добър. — Не би било възможно „Бъкингам“ да донесе печалба, ако ограничим пътуванията му до източното крайбрежие на Щатите. До голяма степен причината за това са съперниците ни и особено американците, които доминират по този маршрут вече почти столетие. Не, трябва да открием ново поколение пътници, за които целта на пътуването не е просто придвижването от точка А до точка Б. „Бъкингам“ трябва да бъде като плаващ луксозен хотел, в който пътниците спят всяка нощ, а през деня посещават страни, за които не са и мечтали, че ще видят през живота си. Предвид това „Бъкингам“ ще прави редовни плавания до Карибите и Бахамите, а през лятото ще плава в Средиземно море и покрай италианския бряг. А кой може да каже дали през следващите двайсет години няма да се отворят и други части от света?

Жената отново стана и Ема отново не я забеляза, а посочи друг мъж от предните редове.

— Безпокоите ли се за броя пътници, които избират да пътуват по въздуха вместо на океански лайнери? „Бритиш Овърсийс Еъруейс“ например твърдят, че могат да ви закарат до Ню Йорк за по-малко от осем часа, докато на „Бъкингам“ ще са му нужни най-малко четири дни.

— Напълно сте прав, сър — отвърна Ема. — Поради което рекламната ни кампания е съсредоточена върху различно виждане за нашите пътници и предложения за изживяване, което никога не биха могли да имат на самолет. Кой самолет може да предложи театър, магазини, кино, библиотека и ресторанти, предлагащи най-добрата кухня, да не споменаваме слънчева палуба и плувен басейн? Истината е, че ако бързате, не е нужно да търсите каюта на борда на „Бъкингам“, защото той е плаващ дворец, в който ще искате да се връщате отново и отново. Мога да обещая и нещо друго — когато се приберете у дома, няма да страдате от рязката смяна на часовете.

Жената от четвъртия ред отново се изправи, замаха и извика:

— Да не би да се опитвате да ме подминете, госпожо председател?

На Джайлс му се стори, че разпознава гласа, и когато се обърна, най-лошите му страхове се потвърдиха.

— Ни най-малко, мадам, но тъй като вие не сте нито акционер, нито журналист, не ви дадох приоритет. Моля, задайте въпроса си.

— Вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?

— Не, лейди Вирджиния, случаят не е такъв. Може би имате предвид онези двадесет и два и половина процента, които дон Педро Мартинес пусна на пазара, без да уведоми борда. За щастие видяхме какво ни се пече, ако ми позволите да използвам модерния израз.

В залата се чу смях, но Вирджиния не се смути.

— Ако някой от директорите ви е бил въвлечен в подобно начинание, не би ли трябвало да подаде оставката си от борда?

— Ако имате предвид майор Фишър, поисках оставката му миналия петък, когато дойде да се срещне с мен в кабинета ми. Сигурна съм, че това вече ви е известно, лейди Вирджиния.

— Какво намеквате?

— Че в два случая, когато майор Фишър представляваше вас в борда, вие му позволихте да продаде всичките ви акции за един уикенд и после, след като направихте добра печалба, ги изкупихте обратно през триседмичния период на продажбата им. Когато цената на акциите се върна на предишните си нива и достигна нови висоти, направихте същото упражнение втори път, което ви донесе още по-голяма печалба. Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили също като мистър Мартинес. И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно.

В цялата зала избухнаха спонтанни аплодисменти. Лейди Вирджиния си запробива път през реда, без да се интересува чии крака настъпва. Когато стигна до пътеката, погледна назад към сцената и извика:

— Ще се видим в съда.

— Надявам се — каза Ема, — защото така майор Фишър ще може да разкаже пред съдебните заседатели кого е представлявал, когато е купувал и продавал акциите ви.

Този решителен удар бе посрещнат с най-бурните овации за деня. Ема дори имаше време да погледне към първия ред и да намигне на Седрик Хардкасъл.

През следващия час тя продължи да отговаря на безбройните въпроси на акционерите, анализаторите от Сити и журналистите, като го правеше с увереност и авторитет, каквито Хари рядко бе виждал. След като приключи и с последния въпрос, Ема закри събранието с думите:

— Надявам се мнозина от вас да се включат с мен в първото плаване до Ню Йорк след два месеца. Сигурна съм, че изживяването ще е незабравимо.

— Мисля, че можем да го гарантираме — прошепна един мъж с изтънчен ирландски акцент, който седеше в дъното на залата, и се измъкна навън, докато Ема се наслаждаваше на продължителните овации.