Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (48)

45.

Джайлс беше приятно изненадан колко цивилизована се оказа предизборната кампания. Немалък принос за това имаше опонентът му консерватор Джереми Фордайс, интелигентен млад мъж от централата на партията, който нито веднъж не създаде впечатлението, че вярва, че наистина може да спечели мястото, и определено не използваше мръсни похвати като Алекс Фишър, когато той бе кандидат на консерваторите.

Единствената цел на вечния кандидат на либералите Реджиналд Елсуърти бе да увеличи вота си; дори лейди Вирджиния не успя да нанесе удар над или под кръста, може би защото още се възстановяваше от нокаута, в който я беше проснала Ема на общото годишно събрание на „Барингтън“.

Така че никой не беше изненадан, когато общинският секретар обяви:

— В качеството си на главен преброител за избирателния район на Бристолското пристанище обявявам общия брой гласове, подадени за всеки кандидат, както следва: сър Джайлс Барингтън — двайсет и една хиляди сто и четиринайсет; мистър Реджиналд Елсуърти — четири хиляди сто и девет; мистър Джереми Фордайс — седемнайсет хиляди триста четирийсет и шест. Въз основание на това обявявам сър Джайлс Барингтън за надлежно избран представител на Бристолското пристанище в Камарата на общините.

Макар че гласуването в избирателния район не беше много оспорвано, въпросът кой ще управлява страната се решаваше на косъм, както се изрази великият инквизитор на Би Би Си Робин Дей. Едва след обявяването на финалния резултат от Мългелри в 15:34 в деня след изборите страната започна да се готви за първото лейбъристко правителство от времето на Клемънт Атли преди тринайсет години.

На следващия ден Джайлс отиде в Лондон, но не преди той, Гуинет и едномесечният Уолтър Барингтън да направят обиколка на избирателния район, за да благодарят на партийните работници за най-голямата победа, постигана досега от Джайлс.

„Успех в понеделник“ беше изречението, което се повтаряше отново и отново, докато той обикаляше района, защото всички знаеха, че тогава новият премиер ще решава кой да седне с него на масата на кабинета.

Джайлс прекара уикенда в изслушване на мненията на колегите си по телефона и в четене на колоните на водещи политически кореспонденти, но истината бе, че само един човек знаеше кой ще бъде избран; всичко останало бяха предположения.

В понеделник сутринта, докато Харолд Уилсън отиваше в двореца, за да бъде попитан от кралицата дали ще сформира правителство, Джайлс гледаше телевизия. След четирийсет минути Уилсън излезе като премиер и бе откаран на Даунинг стрийт да покани двайсет и двама от колегите си за членове на кабинета.

Джайлс седеше на масата за закуска и се преструваше, че чете сутрешните вестници, докато всъщност се взираше в телефона и мислено му нареждаше да звънне. Той иззвъня няколко пъти, но го търсеха или някой от семейството, или приятел, който искаше да го поздрави с изборната победа и да му пожелае да бъде избран за министър. „Не заемайте линията — идеше му да им изкрещи. — Как може премиерът да се свърже с мен, ако телефонът непрекъснато е зает?“ И тогава обаждането дойде.

— Тук е телефонната централа на номер десет, сър Джайлс. Премиерът пита дали можете да дойдете на адреса в три и трийсет следобед.

На Джайлс му се прииска да отговори, че може и да намери време.

— Да, разбира се — каза той и затвори. Къде в йерархията се падаше три и половина следобед?

В десет часа знаеш, че си министър на финансите, на външните или на вътрешните работи. Тези постове вече бяха заети от Джим Калахан, Патрик Гордън Уолър и Франк Соскис. По обед идваше ред на министъра на образованието (Майкъл Стюарт) и на заетостта (Барбара Касъл). В три и половина си на опашката. Влизаше ли изобщо в кабинета, или трябваше да изкара изпитателен период като помощник-министър?

Джайлс щеше да си приготви нещо за обяд, ако телефонът не звънеше на всяка минута. Колеги се обаждаха да се похвалят какъв пост са получили, да се оплачат, че премиерът още не им се е обаждал, и да се поинтересуват по кое време премиерът иска да се срещне с него. Като че ли никой не беше сигурен какво означава три и половина следобед.

Тъй като в чест на лейбъристката победа слънцето светеше ярко, Джайлс реши да измине пеша пътя до №10. Излезе от апартамента си на Смит Скуеър малко след три и се разходи по крайбрежната улица и покрай Парламента на път за Уайтхол. Пресече улицата, докато Биг Бен отброяваше три и четвърт, и продължи покрай Външно министерство и Министерството на Общността, преди да завие по Даунинг стрийт. Там беше посрещнат от шумна тълпа журналисти, държани зад импровизирани бариери.

— Какъв пост очаквате да получите? — извика един от тях.

„Де да знаех“, искаше да отговори Джайлс. Светкавиците почти го ослепяваха.

— Надявате ли се да влезете в кабинета, сър Джайлс? — настоятелно попита друг.

„Разбира се, че се надявам, идиот такъв.“ Устните му обаче не помръднаха.

— Колко дълго ще оцелее кабинетът според вас при такова малко мнозинство?

„Не много“ — макар да не му се искаше да го признава.

Докато вървеше по Даунинг стрийт, въпросите продължиха да валят, макар че всички журналисти отлично знаеха, че няма как да получат отговори на влизане и ще трябва да се задоволят най-много с махане на ръка и усмивка на излизане.

Джайлс се намираше на около три крачки от вратата, когато тя се отвори и той за първи път в живота си влезе на Даунинг стрийт 10.

— Добро утро, сър Джайлс — каза секретарят на кабинета, сякаш не се бяха срещали никога досега. — В момента премиерът е зает с един от колегите ви, така че ще ви помоля да изчакате да се освободи.

Джайлс осъзна, че сър Алън вече знае кой пост ще му бъде предложен, но лицето на непроницаемия мандарин дори не трепна.

Джайлс седна в малката чакалня, където според легендата бяха седели Уелингтън и Нелсън и бяха чакали да се видят с Уилям Пит младши, без да знаят кой е другият. Изтри длани в панталоните си, макар да знаеше, че няма да се ръкува с премиера — по традиция парламентарните колеги никога не го правеха. Часовникът над камината сякаш тиктакаше по-силно от тупкането на сърцето му. Накрая вратата се отвори и сър Алън се появи и каза:

— Премиерът ще ви приеме.

Джайлс стана и тръгна, сякаш вървеше по дългия път към бесилото.

Харолд Уилсън седеше на дългата овална маса, заобиколена от двайсет и два празни стола. Веднага щом видя Джайлс, той стана от мястото си под портрета на Робърт Пийл и каза:

— Страхотен резултат на Бристолското пристанище, Джайлс, чудесна работа.

— Благодаря, господин премиер — отвърна Джайлс, спазвайки традицията вече да не се обръща към него на малко име.

— Сядайте — каза Уилсън, докато пълнеше лулата си.

Джайлс понечи да седне до него, но премиерът го спря.

— Не, не там. Това е мястото на Джордж. Може би някой ден, но не и днес. Защо не седнете ей там — каза той и посочи тапициран със зелена кожа стол от другата страна на масата. — В края на краищата министърът по европейските въпроси ще сяда там всеки четвъртък на заседанията на кабинета.