Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Be Careful What You Wish For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Внимавай какво си пожелаваш

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 04.03.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-468-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1719

История

  1. — Добавяне

33.

Петък сутрин

— Прав бяхте. Диего ще вземе нощния влак от Кингс Крос и ще се присъедини към баща си и Луис в „Гленливън Лодж“ утре сутринта.

— Откъде сте толкова сигурен?

— От рецепцията казали на жена ми, че сутринта щяла да го чака кола, която да го откара направо в хижата за закуска. Мога да отида до Единбург утре сутринта и да проверя.

— Не е нужно. Себ ще е на Кингс Крос довечера, за да се увери, че се качва на влака. Разбира се, стига да не го арестуват за кражба на Рафаело.

— Не ви разбрах — каза Рос.

— Ще ви обясня друг път. Още се опитвам да разбера какъв е план Б.

— Е, не можете да рискувате да продавате акциите си, докато Диего е все още в Лондон, защото ако цената внезапно падне, дон Педро ще се досети какво сте замислили и няма да пусне своите акции на пазара.

— В такъв случай съм победен, защото няма смисъл да купувам акциите на Мартинес на пълната им цена. Той едва ли би могъл да се надява на нещо по-добро.

— Още не сме победени. Хрумнаха ми две идеи, които можете да обмислите. Разбира се, стига да сте готов да поемете страхотен риск.

— Слушам ви — каза Седрик, взе писалка и отвори бележника си.

— В осем сутринта в понеделник, един час преди отварянето на борсата, можете да се свържете с основните брокери в Сити и да им кажете, че вие сте купувачът на дяловете на „Барингтън“. Когато в девет Мартинес пусне своите милион акции, брокерите ще се обадят най-напред на вас, тъй като комисионата от продажбата на такъв обем ще е огромна.

— Но ако цената на акциите все още е висока, единственият, който ще спечели от това, ще е Мартинес.

— Казах, че имам две идеи — напомни Рос.

— Извинете — каза Седрик.

— Това, че фондовата борса затваря в четири следобед в петък, не означава, че не можете да продължите да търгувате. Нюйоркската борса ще остане отворена още пет часа, а борсата в Лос Анджелис — още осем. И ако дотогава не сте се освободили от всичките си акции, борсата в Сидни отваря в полунощ в неделя. А дори и след това да са ви останали още няколко акции, Хонконг с радост ще ви помогне да се отървете от тях. Така че когато борсата в Лондон отвори в девет часа в понеделник, по моя преценка акциите на „Барингтън“ ще се продават на около половината от цената, на която се предлагат днес.

— Блестящо — каза Седрик. — С изключение на това, че не познавам брокери в Ню Йорк, Лос Анджелис, Сидни и Хонконг.

— Нужен ви е само един — отвърна Рос. — Ейб Коен от „Коен, Коен и Яблон“. Подобно на Синатра, той работи само нощем. Просто му кажете, че имате триста и осемдесет хиляди акции на „Барингтън“ и че искате да се освободите от тях до понеделник сутринта лондонско време. Повярвайте ми, ще будува през целия уикенд, за да си изработи комисионата. Имайте обаче предвид, че ако Мартинес разбере какво правите и не пусне акциите си на пазара в понеделник сутринта, ще изгубите доста пари, а той ще отбележи поредната си победа.

— Зная, че ще пусне акциите си на пазара в понеделник — каза Седрик. — Казал е на Стивън Ледбъри, че се е отказал да продава, защото вече вярвал в „дългосрочното бъдеще“ на компанията, а това е нещо, в което определено не вярва.

— Това е риск, който не би поел никой самоуважаващ се шотландец.

— И риск, който един скучен и досаден йоркшърец е решил да поеме.

 

 

Петък вечер

Себастиан дори не беше сигурен, че ще го познае. В края на краищата бяха минали повече от седем години от последната му среща с Диего в Буенос Айрес. Помнеше, че е по-висок от Бруно и определено по-слаб от Луис, когото бе виждал неотдавна. Диего си падаше по елегантните дрехи — двуредни костюми от Савил Роу и широки пъстри копринени вратовръзки. Черната му коса бе намазана с „Брилкрийм“.

Себ се появи на Кингс Крос един час преди заминаването на влака и отново зае позиция в сянката на големия четиристранен часовник.

„Нощният шотландец“ очакваше пътниците си на перона. Неколцина вече пристигаха — от онези, които предпочитаха да чакат, отколкото да рискуват да закъснеят. Себастиан подозираше, че Диего е от онези, които се качват в последния момент, защото обичат да си губят времето.

Докато чакаше, мислите му се насочиха към Сам и най-щастливата седмица в живота му. Как беше извадил такъв късмет? Откри, че се усмихва всеки път, когато си помисли за нея. Онази вечер отидоха на вечеря и той отново не плати; бяха в един шикозен ресторант на Мейфеър, „При Скот“, където менюто беше без изписани цени. Но от друга страна, мистър и мисис Съливан явно искаха да опознаят мъжа, за когото щеше да се омъжва дъщеря им — дори тя просто да се шегуваше.

Себастиан бе доста изнервен — меко казано. В края на краищата за по-малко от седмица бе станал причина за арестуването на Саманта и изхвърлянето й от работа. Когато обаче сервираха пудинга (и този път той хапна пудинг), цялото „объркване“, както го наричаха вече, се бе превърнало от възвишена мелодрама в долнопробен фарс.

Себастиан започна да се отпуска, когато мисис Съливан му каза колко й се иска да посети Бристол и да види града, в който работи детектив сержант Уилям Уоруик. Той обеща да я заведе на „Обиколката Уоруик“ и когато вечерта приключи, не се съмняваше, че мисис Съливан е много по-запозната с произведенията на баща му, отколкото самият той. След като се сбогуваха с родителите на Сам, двамата отидоха пеша до апартамента й на Пимлико подобно на влюбени, които не искат вечерта да свършва.

Сега Себастиан стоеше в сянката на часовника, който започна да отброява кръглия час.

— Влакът на трети перон тръгва в двайсет и два часа и трийсет и пет минути и ще пътува без междинни спирки до Единбург — обяви напрегнат глас, който звучеше така, сякаш се явяваше на прослушване за говорител на Би Би Си. — Първа класа е в предната част, трета е отзад, вагон-ресторантът е по средата.

Себастиан не се съмняваше в коя класа ще пътува Диего.

Опита да пропъди Сам от мислите си и да се съсредоточи. Оказа се сложна задача. Минаха пет, десет, петнайсет минути и макар че на трети перон вече пристигаше постоянен поток пътници, Диего не се виждаше никакъв. Себастиан знаеше, че Седрик е зад бюрото си и с нетърпение очаква телефонното обаждане, което да потвърди, че Диего се е качил във влака. Едва след това можеше да даде зелена светлина на Ейб Коен.

Седрик вече беше решил, че ако Диего не се появи, играта няма да си заслужава свещта, както се изразяваше мистър Шерлок Холмс. Не можеше да рискува и да пусне всичките си акции на пазара, докато Диего е в Лондон, защото ако го направеше, Мартинес щеше да е онзи, който ще духне свещта.

Минаха двайсет минути и макар че перонът вече бе пълен с хора и носачи, помъкнали тежки куфари, от сеньор Диего Мартинес все още нямаше и следа. Себастиан започна да се отчайва, когато видя, че кондукторът слиза от задния вагон със зелено флагче в едната ръка и свирка в другата. Себ погледна към голямата черна стрелка на часовника, която се местеше на всеки шейсет секунди. 10:22. Нима целият труд на Седрик щеше да се окаже напразен? Веднъж беше казал на Себастиан, че когато започнеш някакъв проект, винаги трябва да си готов да приемеш, че шансът ти за успех е едно към пет. Нима този проект щеше да попадне в групата на четирите от общо пет? Себастиан си помисли за Рос Бюканан. Дали той не чакаше в „Гленливън Лодж“ някой, който нямаше да се появи? После си помисли за майка си, която можеше да изгуби най-много от всички.

И тогава на перона се появи човек, който привлече вниманието му. Носеше куфар, но Себастиан не можеше да е сигурен дали е Диего, защото стилната кафява шапка и вдигнатата кадифена яка на дългото му черно палто скриваха лицето му. Мъжът подмина трета класа и продължи към предната част на влака, което вдъхна у Себастиан малко повече надежда.

Един носач вървеше по перона срещу него и затваряше вратите на първокласния вагон една по една — бам, бам, бам. Когато видя приближаващия мъж, спря и му задържа вратата отворена. Себастиан излезе от сянката на часовника и се опита да разгледа по-добре закъснелия пътник. Мъжът с куфара тъкмо се канеше да се качи, когато се обърна и погледна нагоре към часовника. Поколеба се. Себастиан замръзна, но след това мъжът се качи. Носачът затръшна вратата.

Диего беше сред последните качили се във влака и Себастиан не помръдна от мястото си, докато „Нощният шотландец“ не излезе от гарата, бавно набирайки скорост за дългото си пътуване към Единбург.

Себ потръпна, обзет от опасения. Разбира се, че Диего не би могъл да го познае толкова отдалеч, пък и нали той се оглеждаше за него, а не обратното. Бавно тръгна към телефоните в края на чакалнята с монети в ръка. Набра личния номер. Познатият рязък глас отговори още на първото позвъняване.

— Едва не изпусна влака, появи се в последния момент. Но сега пътува за Единбург.

Себастиан чу как Седрик изпуска с облекчение затаения си дъх.

— Приятен уикенд, момчето ми — каза Седрик. — Заслужи си го. Но гледай в понеделник да си в офиса в осем сутринта, защото имам специална работа за теб. И дотогава стой по-далеч от художествени галерии.

Себастиан се разсмя, затвори и позволи на мислите си отново да се насочат към Сам.

Веднага щом приключи разговора със Себастиан, Седрик набра номера, даден му от Рос Бюканан.

— Коен — каза глас от другата страна.

— Потвърждавам продажбата. Каква беше цената при затварянето на лондонската борса?

— Два паунда и осем шилинга — каза Коен. — Качи се с един шилинг през деня.

— Добре, в такъв случай пускам на пазара всички триста и осемдесет хиляди акции и искам да ги продам на най-добрата възможна цена. Не забравяйте, че трябва да съм се отървал от тях преди отварянето на лондонската борса в понеделник сутринта.

— Разбрано, мистър Хардкасъл. Колко често искате да ви докладвам през уикенда?

— В осем сутринта в събота и по същото време в понеделник.

— Добре че не съм ортодоксален евреин — каза Коен.