Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Be Careful What You Wish For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Внимавай какво си пожелаваш

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 04.03.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-468-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1719

История

  1. — Добавяне

Седрик Хардкасъл
1964

26.

— През целия ми живот всички са ме смятали за предпазлив, скучен и безинтересен тип. Често съм чувал да ме описват като сигурна ръка карти — може и да не спечелиш, но няма да изгубиш. В училище не изпъквах с нищо. В училищните представления винаги бях копиеносецът и никога кралят, а когато ставаше въпрос за изпити, винаги ги вземах, но никога не се нареждах сред челната тройка. Докато други биха се засегнали и дори обидили от подобни определения, аз се чувствах поласкан. Ако искаш да се утвърдиш като надежден и сигурен човек, способен да се грижи за парите на другите хора, според мен именно това са качествата, които би трябвало да се очакват от теб.

— С годините станах ако не друго, то още по-предпазлив и скучен — продължи той. — Всъщност това е репутацията, която бих искал да отнеса със себе си в гроба, когато най-сетне се изправя пред Създателя. Затова някои от седящите около тази маса може би ще се шокират от новината, че сега възнамерявам да пренебрегна всички принципи, според които съм действал през целия си живот. И може би ще ви се стори още по-шокиращо, че ви призовавам да направите същото.

Шестимата други около масата не го прекъсваха, а слушаха внимателно всяка негова дума.

— Предвид казаното дотук, ще помоля всеки един от вас да ми помогне в унищожаването на един зъл, покварен и безскрупулен човек, така че когато приключим с него, той да е толкова съсипан, че никога вече да не е в състояние да навреди на никого.

Седрик Хардкасъл млъкна за момент. Веждите му бяха смръщени.

— Наблюдавах дон Педро Мартинес от разстояние, докато той систематично унищожаваше две почтени семейства, с които съм свързан. И трябва да заявя, че вече нямам намерение да стоя отстрани и, подобно на Пилат Понтийски, да си измия ръцете и да оставя другите да свършат мръсната работа. Така. От другата страна на предпазливата, еднообразна и скучна монета е гравирана фигура с репутация, трупана в Сити в продължение на цял живот. Сега възнамерявам да се възползвам от тази репутация, като си поискам услуги и дългове, които съм събирал в продължение на десетилетия. С това наум посветих значително време на разработването на план за унищожаването на Мартинес и фамилията му, но не мога да се надявам на успешен резултат, ако действам сам.

Все още никой от седящите около масата дори не помисляше да прекъсне председателя на борда на „Фартингс“.

— През последните няколко години наблюдавах докъде е готов да стигне този човек, за да унищожи семействата Клифтън и Барингтън, които са представени тук. Видях с очите си опитите му да повлияе на потенциален клиент на тази банка, мистър Морита от „Сони Интернешънъл“. Помъчи се да извади „Фартингс“ от списъка кандидати за голям договор, поради единствената причина че Себастиан Клифтън е мой личен асистент. Ние спечелихме договора, но само защото мистър Морита прояви смелостта да се опълчи на Мартинес, докато аз самият не направих нищо. Преди няколко месеца прочетох в „Таймс“ статия относно мистериозния Пиер Бушар и инфаркта, какъвто всъщност нямаше, но който въпреки това принуди сър Джайлс Барингтън да оттегли кандидатурата си като лидер на лейбъристите, и пак не направих нищо. Неотдавна присъствах на погребението на една невинна, изключително талантлива млада жена, която ми нарисува портрета, който все още можете да видите на стената до бюрото ми. По време на службата реших, че вече не мога да бъда безинтересен и скучен човек, и ако това означава да наруша навиците си, така да бъде.

— През последните няколко седмици, без дон Педро Мартинес да има представа с какво съм се заел, говорих на четири очи с негови банкери, брокери и финансови съветници — продължи той. — Всички предположиха, че си имат работа с онзи скучен тип от „Фартингс“, който никога не би помислил да превиши пълномощията си, още по-малко да престъпи границите. Открих, че през годините Мартинес, който е хазартен тип, е предприел няколко рисковани хода, като в същото време е вървял почти на ръба на закона. Ако искам планът ми да успее, номерът е да издебна момента, в който ще предприеме един риск повече от нужното. Дори тогава, ако искаме да го победим в собствената му игра, може да се наложи самите ние да рискуваме понякога.

— Несъмнено сте забелязали, че днес съм поканил сред нас един човек, чийто живот не е опетнен от Мартинес. Синът ми Арнолд е юрист — Седрик кимна към по-младото си копие, което седеше от дясната му страна, — и подобно на мен, се смята за предсказуем и сигурна ръка карти, поради което го помолих да играе ролята на моя съвест и водач. Защото ако смятам за първи път през живота си да огъна закона до точката на пречупване, ще имам нужда от човек, който да ме представлява и да е в състояние да остане дистанциран и безпристрастен. Просто казано, синът ми ще играе ролята на наш морален компас. Сега ще го помоля да разкрие какво съм намислил, така че да сте напълно наясно с риска, който ще поемете, ако решите да участвате с мен в това начинание. Арнолд.

— Дами и господа, аз съм Арнолд Хардкасъл и за голямо разочарование на баща ми избрах да стана юрист вместо банкер. Когато той казва, че съм сигурна ръка карти, приемам това като комплимент, защото ако искаме тази операция да успее, един от нас трябва да е точно такъв. След като се запознах подробно с последната финансова програма на правителството, мисля, че открих начин за осъществяване на представения от баща ми план, който, макар и да не нарушава буквата на закона, със сигурност накърнява духа му. Дори при това условие се сблъсках с проблем, който може да се окаже непреодолим. По-точно казано, трябва да открием човек, когото никой от присъстващите тук все още не е срещал, но който желае дон Педро Мартинес да си понесе заслуженото също толкова силно, колкото и всички вие.

Макар че и този път никой не проговори, юристът бе възнаграден с изумени погледи.

— Ако подобен мъж или жена не могат да бъдат открити — продължи Арнолд Хардкасъл, — посъветвах баща си да се откаже от цялата идея и да ви остави да си вървите по пътя със съзнанието, че може да прекарате остатъка от живота си в постоянно озъртане през рамо и в постоянна тревога кога или къде Мартинес ще нанесе следващия си удар. — Юристът затвори папката си. — Ако имате въпроси, ще опитам да отговоря.

— Нямам въпрос — каза Хари, — но не виждам как е възможно да намерим подобен човек предвид обстоятелствата. Всички мои познати, които са се сблъсквали с Мартинес, го ненавиждат толкова, колкото и аз, а вероятно и колкото всеки друг около тази маса.

— Така е — каза Грейс. — Всъщност няма да имам нищо против да теглим жребий, за да решим кой от нас да го убие. Не бих имала нищо против да прекарам няколко години в затвора, ако това означава, че ще можем най-сетне да се отървем от това отвратително създание.

— Тук не бих могъл да ви помогна — каза Арнолд. — Специалността ми е търговско и фирмено право, а не наказателно, така че ще трябва да си намерите друг адвокат. Ако решите да действате по този курс обаче, има едно-две имена, които бих ви препоръчал.

Ема се разсмя за първи път от смъртта на Джесика, но не и Арнолд Хардкасъл.

— Обзалагам се, че в Аржентина има поне десетина души, които биха отговорили на тези изисквания — каза Себастиан. — Но как бихме могли да ги открием, когато дори не знаем кои са те?

— А ако ги открием — каза Арнолд, — ще провалите целта на плана на баща ми, защото ако се стигне до съд, не бихте могли да твърдите, че не знаете за съществуването им.

Отново последва дълго мълчание, най-сетне нарушено от Джайлс, който не се беше обаждал досега.

— Мисля, че съм попадал на такъв човек.

Това кратко изречение бе достатъчно да грабне вниманието на всички около масата.

— Ако наистина е така, сър Джайлс, ще трябва да ви задам няколко въпроса за този джентълмен и единственият отговор, който би бил приемлив, е не — рече Арнолд. — Отговорите ли дори веднъж с да, джентълменът, когото имате наум, не може да изпълни плана на баща ми. Разбрахте ли ме?

Джайлс кимна и юристът отново отвори папката си. Ема стисна палци.

— Срещали ли сте се някога с този човек?

— Не.

— Имали ли сте делови отношения с него, било то лично или чрез посредник?

— Не.

— Разговаряли ли сте с него по телефона?

— Не.

— Писали ли сте му?

— Не.

— Той би ли ви разпознал, ако се разминете на улицата?

— Не.

— И последен въпрос, сър Джайлс. Той свързвал ли се е някога с вас в качеството ви на депутат?

— Не.

— Благодаря, сър Джайлс, минахте отлично първата част на теста, но сега трябва да продължа с друга серия въпроси, които са също толкова важни, но този път единственият приемлив отговор е да.

— Разбирам — рече Джайлс.

— Този човек има ли основателни причини да мрази дон Педро Мартинес толкова, колкото и вие?

— Да, мисля, че има.

— Богат ли е като Мартинес?

— Със сигурност.

— Има ли репутация на честен и почтен човек?

— Доколкото ми е известно, да.

— И още един, може би най-важният въпрос — смятате ли, че е готов да поеме сериозен риск?

— Несъмнено.

— Тъй като отговорихте задоволително на всичките ми въпроси, сър Джайлс, ще ви помоля да напишете името на джентълмена в бележника пред вас, без да позволявате на другите около масата да видят кой е той.

Джайлс надраска някакво име, откъсна листа, сгъна го и го предаде на юриста, а той на свой ред го даде на баща си.

Седрик Хардкасъл разгъна бележката, като се молеше никога досега да не се е сблъсквал с този човек.

— Познавате ли този човек, татко?

— Само по репутация — отвърна Седрик.

— Отлично. В такъв случай, ако той се съгласи да се включи в плана ви, никой от присъстващите тук няма да наруши закона. — Арнолд се обърна към депутата от Бристолското пристанище. — Сър Джайлс, вие не бива да установявате в никакъв случай контакт с този човек и не можете да разкривате името му на никой член на семейство Барингтън или Клифтън, особено ако е акционер в „Барингтън Шипинг“. Направите ли го, съдът може да реши, че сте в тайно споразумение с трета страна и следователно нарушавате закона. Разбрахте ли ме?

— Да — отвърна Джайлс.

— Благодаря, сър — каза юристът, докато събираше документите си. — Успех, тате — прошепна, преди да затвори куфарчето си и да излезе без нито дума повече.

— Джайлс — каза Ема, след като вратата се затвори зад Арнолд, — откъде можеш да си сигурен, че човек, когото никога не си срещал, ще се съгласи с плана на мистър Хардкасъл?

— След като погребаха Джесика, попитах един от носачите на ковчега кой е мъжът, който плака през цялата служба, сякаш бе изгубил дъщеря, а после си тръгна бързо. И той ми каза това име.

 

 

— Няма доказателство, че Луис Мартинес е убил Джесика, а само че е обезобразил картините й — каза сър Алън.

— Но върху дръжката на ножа открихме отпечатъците му — отвърна полковникът. — И това е достатъчно доказателство за мен.

— Както и отпечатъците на Джесика, така че всеки що-годе читав адвокат ще го измъкне.

— Но и двамата знаем, че Мартинес е отговорен за смъртта й.

— Може би. Но това няма да означава нищо в съда.

— Значи ми казвате, че не мога да издам заповед за убийството му?

— Още не — отвърна секретарят на кабинета.

Полковникът отпи глътка бира и смени темата.

— Гледам, че Мартинес е разкарал шофьора си.

— Не можеш да разкараш Кевин Рафърти. Той напуска, когато работата е свършена или ако не му е платено.

— Кое от двете е в случая?

— Явно работата е свършена. Иначе нямаше да се тормозиш с убиването на Мартинес, защото Рафърти вече щеше да е свършил това вместо теб.

— Възможно ли е Мартинес да е изгубил интерес към съсипването на Барингтънови?

— Не. Докато Фишър е в борда, можеш да си сигурен, че Мартинес иска да си оправи сметките с всеки член на семейството, повярвай.

— И къде се вписва лейди Вирджиния във всичко това?

— Тя още не е простила на сър Джайлс, че подкрепи приятеля си Хари Клифтън по време на спора около завещанието, когато лейди Барингтън сравни снаха си със сиамската си котка Клеопатра и я описа като „прекрасен, добре поддържан, суетен, коварен, манипулативен хищник“. Паметно определение.

— Да държа ли и нея под око?

— Не, лейди Вирджиния няма да наруши закона. Ще си намери някой друг да го направи вместо нея.

— Значи казвате, че за момента не мога да направя нищо, освен да следя внимателно Мартинес и да ви докладвам.

— Търпение, полковник. Можеш да си сигурен, че той пак ще направи грешка и когато това стане, с радост ще се възползвам от особените умения на колегите ти.

Сър Алън допи джина с тоник, стана от мястото си и се измъкна от заведението, без да се ръкува и без да си вземе довиждане. Бързо прекоси Уайтхол към Даунинг стрийт и след пет минути отново беше зад бюрото си и си вършеше работата.

 

 

Седрик Хардкасъл провери номера, преди да набере. Не искаше секретарката му да разбира на кого се обажда. Чу сигнал „свободно“ и зачака.

— „Рибен пастет Бингам“. С какво мога да ви помогна?

— Мога ли да говоря с мистър Бингам?

— За кого да предам?

— Седрик Хардкасъл от банка „Фартингс“.

— Момент, моля.

Чу се прещракване и секунда по-късно глас с акцент почти като неговия каза:

— Погрижи се за пенитата и паундовете ще се погрижат сами за себе си.

— Поласкан съм, мистър Бингам — каза Седрик.

— Не би трябвало. Управлявате адски добра банка. Жалко, че сте от другата страна на Хъмбър.

— Мистър Бингам, бих искал…

— Боб. Никой не ме нарича мистър Бингам освен данъчния и оберкелнера с надежда да получат по-голям подкуп или бакшиш.

— Боб, бих искал да се видим по лична работа и с удоволствие бих отскочил до Гримсби.

— Сигурно е нещо сериозно, защото не са много хората, които с удоволствие биха отскочили до Гримсби — каза Боб. — Тъй като предполагам, че не искате да си отворите сметка за рибен пастет, мога ли да попитам за какво става въпрос?

Безинтересният, скучен Седрик щеше да каже, че предпочита да обсъди нещата на четири очи вместо по телефона, ако мистър Бингам няма нищо против. Новоизлюпеният, готов на рискове Седрик каза:

— Боб, какво бихте дали, за да унизите лейди Вирджиния Фенуик и това да ви се размине?

— Половината си богатство.