Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Be Careful What You Wish For, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: Внимавай какво си пожелаваш

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 04.03.2014

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-468-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1719

История

  1. — Добавяне

Седрик Хардкасъл
1959

13.

Във влака обратно за Лондон Седрик Хардкасъл отново си помисли как бе станало така, че се оказа на заседанието на борда на корабна компания в Бристол.

Всичко бе започнало, когато си счупи крака.

Почти четирийсет и пет години Седрик беше водил живот, който дори местният викарий би описал като безупречен. През това време си бе изградил репутация на честен, почтен и благоразумен човек.

След като завърши гимназията на Хъдърсфийлд на петнайсет, Седрик постъпи на работа при баща си във „Фартингс Банк“, на ъгъла на главната улица, където човек не можеше да си отвори сметка, ако не е роден и израсъл в Йоркшър. На всеки служител още от първия ден на работното място набиваха в главата философията на банката: „Погрижи се за пенитата и паундовете ще се погрижат сами за себе си“.

На трийсет и четири Седрик стана най-младият директор на клон в историята на банката и баща му, който си остана чиновник на гише, се пенсионира точно навреме, за да не му се налага да се обръща към сина си със „сър“.

Седрик беше поканен да влезе в борда на „Фартингс“ няколко седмици преди четирийсетия си рожден ден и всички сметнаха, че не след дълго банката на графството ще му стане тясна и той ще продължи към лондонското Сити. Не и Седрик обаче. В края на краищата той бе на първо място и най-вече човек от Йоркшър. Беше се оженил за Берил, момиче от Батли, и синът им Арнолд беше заченат по време на почивка в Скарбъро и роден в Кийли. Ако искаш синът ти да постъпи на работа в банката, задължително условие бе той да е роден в графството.

Когато Бърт Ентуисъл, председателят на борда на „Фартингс“, умря от инфаркт на шестдесет и три, не беше нужно да се гласува, за да се реши кой ще заеме мястото му.

След войната „Фартингс“ стана една от онези банки, които често се описваха на финансовите страници на националните вестници като „узрели за купуване“. Седрик обаче имаше други планове и въпреки няколкото предложения от големи институции, които бяха отхвърлени без никакви дискусии, се зае да развива банката и да открива нови клонове, така че в рамките на няколко години именно „Фартингс“ беше сред поглъщащите. Три десетилетия наред Седрик беше влагал всички свободни пари от бонуси и дивиденти в акции на банката, така че на шестдесетия си рожден ден беше не само председател на борда, но и мажоритарен акционер с 51% от акциите на „Фартингс“.

На шестдесет, когато повечето мъже започват да мислят за оттегляне, Седрик бе начело на единайсет клона в Йоркшър, имаше присъствие в лондонското Сити и определено не търсеше кой да го замести на председателското място.

Ако имаше някакво разочарование в живота си, то бе синът му Арнолд. Момчето се бе представило добре в гимназията на Лийдс, но след това се разбунтува и отиде в Оксфорд, вместо да се възползва от стипендията, предложена му от университета в Лийдс. По-лошото бе, че не искаше да постъпва при баща си във „Фартингс“, а предпочиташе да се обучава като адвокат, при това в Лондон. Така Седрик нямаше на кого да остави банката.

За първи път в живота си се замисли върху предложението за поглъщане от „Мидланд“. Предлагаха му сума, която щеше да му позволи да прекара остатъка от живота си в игра на голф в Коста дел Сол, да се разхожда по пантофи, да пие „Хорликс“ и да си ляга в удобното легло към десет. Но явно никой освен Берил не разбираше, че за Седрик Хардкасъл банката не бе само негова работа, но и хоби, и докато притежаваше повече от половината акции на „Фартингс“, голфът, пантофите и питиетата можеха да изчакат още няколко години. Така че той каза на жена си, че предпочита да опъне петалата зад бюрото си, отколкото на голф площадката.

И наистина се оказа, че едва не опъна петалата една вечер, докато пътуваше обратно към Йоркшър. Но дори той не беше предполагал колко много ще се промени животът му, когато попадна в автомобилна катастрофа на А1 една късна петъчна вечер. Беше уморен след серия продължителни заседания в централния офис на банката в Сити и би трябвало да остане в апартамента си в Лондон за през нощта, но винаги предпочиташе да кара до Хъдърсфийлд и да прекарва уикенда с Берил. Беше заспал на волана и следващото, което си спомняше, бе как се буди в болница с гипсирани крака — единственото общо, което имаше с младежа в съседното легло.

Себастиан Клифтън бе въплъщение на всичко, което Седрик не одобряваше. Надут южняк, който не показваше никакво уважение, недисциплиниран, с мнение за всичко — и което бе най-лошото, като че ли смяташе, че светът му е длъжен, защото живее в него. Седрик незабавно попита старшата сестра дали не може да бъде преместен в друго отделение. Мис Пъдикомби отказа, но посочи, че има три свободни стаи. Седрик си остана в общото помещение — не обичаше да харчи пари на вятъра.

През последвалите седмици затвор Седрик не можеше да каже със сигурност кой от двамата оказа по-голямо влияние върху другия. Отначало безкрайните въпроси на момчето за банковото дело му лазеха по нервите, докато накрая не се предаде и с неохота му стана нещо като наставник. Когато старшата сестра го попита, Седрик беше принуден да признае, че момчето не само е изключително умно, но и че никога не ти се налага да му казваш нещо по два пъти.

— Не се ли радвате, че не ви преместих? — подразни го тя.

— Е, чак да се радвам… — отвърна Седрик.

Ролята му на наставник на Себастиан вървеше с два бонуса. Седрик много си падаше по ежеседмичните посещения на майката и сестрата на момчето — две страхотни дами, които си имаха свои собствени проблеми. Не му отне много време да се досети, че Джесика не би могла да е дъщеря на мисис Клифтън, и когато Себастиан в крайна сметка му разказа цялата история, Седрик отбеляза само, че е време някой да й каже истината.

Стана ясно също, че мисис Клифтън е изправена пред някаква криза в семейния си бизнес. Всеки път, когато идваше на свиждане на сина си, Седрик се обръщаше на другата страна и се преструваше на заспал, докато слушаше всяка разменена между двамата дума — с благословията на Себастиан.

Джесика често заобикаляше леглото му, за да може да скицира новия си модел, което означаваше, че Седрик трябваше да лежи със затворени очи.

Понякога на свиждане идваха и бащата на Себастиан Хари Клифтън, вуйчо му Джайлс и леля му Грейс. Посещенията им помогнаха на Седрик да добави нови парчета в пъстроцветния пъзел, който бавно започваше да придобива форма. Не беше трудно да се досети какво целят Мартинес и Фишър, макар да не бе сигурен за мотивите им, отчасти защото дори Себастиан като че ли не знаеше отговора на този въпрос. Когато обаче се стигна до гласуването дали да започнат строителството на „Бъкингам“, Седрик смяташе, че инстинктът на мисис Клифтън, или онова, което наричат женска интуиция, може като едното нищо да се окаже верен. Затова провери правилника на компанията и каза на Себастиан, че тъй като притежава 22% от акциите, майка му има право на трима представители в борда, което би трябвало да е повече от достатъчно, за да спре предложението. Мисис Клифтън не се вслуша в съвета му и изгуби с един глас.

На следващия ден Седрик купи десет акции на „Барингтън Шипинг“, за да могат да следят редовните заседания на борда. Достатъчни му бяха само няколко седмици да разбере, че Фишър се е прицелил в председателското място. Ако Рос Бюканан и мисис Клифтън имаха някаква обща слабост, тя бе наивната им вяра, че всеки ще спазва собствените си морални стандарти. Жалко, че майор Фишър нямаше стандарти, а дон Педро Мартинес — морал.

Седрик редовно преглеждаше „Файненшъл Таймс“ и „Економист“ в търсене на информация защо цената на акциите на „Барингтън“ е в режим на свободно падане. Ако пръст в това наистина имаше ИРА, както се намекваше в „Дейли Експрес“, то връзката би трябвало да е Мартинес. Седрик обаче не можеше да разбере защо Фишър е така склонен да участва в играта. Толкова много ли се нуждаеше от парите? Така че състави списък от въпроси, които Себастиан да задава на майка си при седмичните свиждания, и скоро стана толкова запознат с начина на работа на „Барингтън Шипинг“, колкото и всеки член на борда на компанията.

Когато се възстанови напълно и бе достатъчно здрав, за да го изпишат от болницата и да се върне на работа, Седрик бе взел две решения. Банката щеше да купи 7,5% от „Барингтън Шипинг“, минималното количество акции, което му позволяваше да участва в заседанията на борда и да решава кой ще бъде следващият председател. Когато на следващия ден се обади на брокера си, с изненада откри колко много други хора също купуват акции на „Барингтън“, явно със същата цел. Така в крайна сметка му се наложи да плати малко повече, отколкото беше очаквал, и въпреки че това бе противно на обичайната му практика, трябваше да се съгласи с Берил, че начинанието определено му доставя удоволствие.

След няколко седмици като зрител с нетърпение очакваше да бъде представен на Рос Бюканан, мисис Клифтън, майор Фишър, адмирал Съмърс и другите. Второто му решение обаче се оказа с много по-големи последствия.

Малко преди Седрик да бъде изписан от болницата, Себастиан имаше посещение от наставника си в Кеймбридж. Мистър Паджет ясно даде да се разбере, че ако иска, Себастиан може да заеме мястото си в Питърхаус през следващия септември.

Едно от първите писма, които Седрик написа, когато седна зад бюрото си в Сити, бе предложение до Себастиан да работи през лятото във „Фартингс Банк“, преди да замине за Кеймбридж.

 

 

Рос Бюканан слезе от таксито няколко минути преди срещата си с председателя на „Фартингс“. В предния салон на Треднийдъл стрийт 127 го очакваше личният асистент на мистър Хардкасъл, който го заведе до кабинета на председателя на петия етаж.

Когато Бюканан влезе, Седрик стана от бюрото си, ръкува се топло с госта си и го поведе към едно от двете удобни кресла до камината. Йоркшърецът и шотландецът бързо установиха, че имат много общи интереси, сред които и загрижеността им за бъдещето на „Барингтън Шипинг“.

— Виждам, че цената на акциите се е покачила малко в последно време — каза Седрик. — Може би нещата започват да се успокояват.

— ИРА като че ли е изгубила интерес да тормози компанията на всяка крачка, което несъмнено е огромно облекчение за Ема.

— Възможно ли е да са престанали да им плащат? В края на краищата Мартинес трябва да е инвестирал значителна сума за купуването на двайсет и два и половина процента от акциите на компанията, за да наложи следващия председател на борда, в което се провали.

— Ако е така, защо просто не осребри чиповете си и не излезе от играта?

— Защото явно е инат, който отказва да признае поражение. Освен това не мисля, че е от типовете, които се свиват в ъгъла да си ближат раните. Трябва да приемем, че просто изчаква. Но какво точно?

— Не знам — каза Рос. — Този човек е загадка и почти невъзможен за разбиране. Зная само, че когато опрат до Барингтън и Клифтън, нещата стават лични.

— Това не е изненадващо, но може в крайна сметка да се окаже причина за краха му. Не би трябвало да забравя правилото на мафията — когато се наложи да убиеш противник, това трябва да е само бизнес, никога нещо лично.

— Не предполагах, че сте от мафията.

— Не се заблуждавайте, Рос. Йоркшър работи по правилата на мафията много преди италианците да отплават за Ню Йорк. Не убиваме противниците си, просто не им позволяваме да пресекат границата на графството.

Рос се усмихна.

— Всеки път, когато се натъкна на хлъзгав тип като Мартинес — продължи Седрик, който отново бе станал сериозен, — се опитвам да се поставя на негово място и да разбера какво точно се опитва да постигне той. Но в случая с Мартинес все още пропускам нещо. Надявах се, че може би ще сте в състояние да запълните липсващите места.

— Аз самият не зная цялата история — призна Рос, — но онова, което ми разказа Ема Клифтън, е достойно за роман на Хари Клифтън.

— Толкова много обрати ли? — каза Седрик, облегна се назад в креслото си и не го прекъсна, докато Рос не му разказа всичко, което знаеше за един търг в „Сотбис“, за статуя на Роден, натъпкана с осем милиона паунда фалшиви пари, и за автомобилна катастрофа, която така и не била обяснена задоволително.

— Напълно възможно е Мартинес да е прибягнал до тактическо отстъпление — заключи Рос. — Изобщо не съм убеден, че е напуснал бойното поле.

— Може би, ако ние с вас работим заедно — предложи Седрик, — ще успеем да покрием гърба на мисис Клифтън и да й позволим да се заеме с възстановяването на състоянието и репутацията на компанията.

— Какво имате предвид? — попита Бюканан.

— Ами, като начало се надявах, че ще се съгласите да влезете в борда на „Фартингс“ като редови член.

— Поласкан съм.

— Не би трябвало. Ще донесете на банката значителен опит в много области, сред които и корабната индустрия, а определено никой не може по-добре от вас да следи инвестицията ни в „Барингтън“. Какво ще кажете да си помислите и да ми кажете, когато стигнете до някакво решение?

— Няма нужда да мисля — отвърна Бюканан. — За мен е чест да вляза във вашия борд. Винаги съм имал голямо уважение към „Фартингс“. „Погрижи се за пенитата и паундовете ще се погрижат сами за себе си“ е философия, от която се възползват няколко други учреждения, чиито имена няма да назова.

Седрик се усмихна.

— А освен това — добави Бюканан — смятам „Барингтън“ за недовършена работа.

— Аз също — каза Седрик, стана, отиде до бюрото си и натисна един бутон. — Какво ще кажете да обядваме заедно в „Рулс“? Тъкмо ще ми обясните защо размислихте в последния момент и гласувахте за мисис Клифтън, макар че първоначално несъмнено сте възнамерявали да подкрепите Фишър.

За миг Бюканан бе поразен, но вцепенението му бе нарушено от почукване на вратата. Той вдигна очи и видя младежа, който го бе посрещнал в предния салон.

— Рос, май не познавате личния ми асистент.